Какво ще стане, ако всички почтени (и по-малко почтени) буржоа от латиноамерикански сериал бъдат заместени с гангстери и то не какви да е, а наши си, родни мутри? Ами ако добавим и една дузина трупове в края на представлението (защото това все пак е театър)? И ако съвсем не по Шекспировски трагично Хораций (или наместникът му в случая) също е сред благопочившите и сам се пита как е възможно да продължава разказа си при такова едно затруднение?…

Да, за зрителите в салона отговорът е предизвестен, тъй като (поне) по-голямата част от тях знаят и името на спектакъла, за който (вероятно) са си купили билет.

Но има нещо недоизказано през цялото време, думата, която понякога просто ни се изплъзва… на всички. Как беше? тц, тц… пластмаса, пяна… Ей, просто ми изскочи от главата! Това дето си го слагат жените (че и някои мъже), за да са по-така…

Да не прекаляваме – “Силикон”-ът може да е и метафора, и код, поне така твърдят замесените в новия спектакъл на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” – Варна. И на първо място авторът и режисьорът на представлението – Боян Иванов. Идеята му хрумнала, четейки текстове на Герардиян Рийндерс, където героите си говорят за нещо, за разни неща, но все не се сещат за конкретната дума. Как беше? Абе, както и да е… Това ли е най-важното?

Най-важното може би е, че недоизказаното понякога казва повече. Още повече, когато за текста на диалозите са се погрижили и самите актьори. Ролите са писани за самите тях и с тяхно участие, сподели сам постановчикът. Освен това (нека се върнем на труповете), мутрите също плачат. А това не е малко, добавя, хора, които разполагат със съдбите на други хора, се оказва, че не разполагат със собствената си съдба. Иронично звучи и гласът “зад сцената”: не всеки може да бъде щастлив. Но всеки трябва да си знае мястото, съгласяват се друг път героите.

Посланието всъщност е въпрос: “Трябва ли всички да се избием, за да започнем на чисто,” коментира Боян Иванов след днешната генерална репетиция.

Премиерата на “Силикон” е утре вечер на основна сцена и до края на март ще се играе още два пъти – на 22-ри и на 29-и, все в четвъртък. Художник-сценограф е Елица Георгиева, а помощник режисьор – Марина Кареева. Сред актьорите един не е местен – Васил Ряхов. Останалите са повече или по-малко известни на театроманите във Варна: Стоян Радев, Веселина Михалкова, Пламен Димитров, Теодора Михайлова, Даниела Викторова, Гергана Христова, Николай Божков, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Станислав Георгиев, Гергана Арнаудова и Валентина Козарева.