Философът с милиони правила и още повече врагове

В този свят има хора, които често остават недоразбрани. За някои са необходими векове, преди да бъдат открити, за други времето за признание идва доста по-рано. Ако вярваме на Чарлз Буковски и неговата идея, че никога не трябва да тичаме след тълпата от хора, тогава Джордан Питърсън може да се окаже правилният философ на новото време.

Единственият проблем е, че и до днес е малко трудно да открием посоката, в която бяга. Ако Мойсей е разделил Червено море, Питърсън разделя масите със своята философия, харизма, интелект и идеология.

Видимата му страна е спечелила милиони поддръжници, при това от мъжкото съсловие, защото дълги години, обществените негативи се изсипваха върху тях. Във времето, когато самоубийствата сред мъжете достигаха своя връх, никой не възприемаше силния пол за нещо по-различно от машина, Питърсън дойде на бял кон.

Неговата юнгианската психология, демагогските методи и словото, с което вкарва студен здрав разум сред масите, продава книги, филми и щедро пълни банковата му сметка. Това е само едната страна на монетата и има още една. Демагогът в него има друга роля, той води тълпи от хора, слаби души и обяснява, че често те нямат вина и трябва да счупят статуквото, в което са попаднали.

Питърсън е онзи гуру, водач и шаман, който пропуска важната точка от процеса - маската му е гаранция за последователи, но докато преподава, не осъзнава, че неговото учение го трансформира. Посоката на Джордан често показва, че не е точно поет, а политик в своите виждания. И не можем да го виним особено, светът получи "12 правила за живот; Противоотрова за хаоса".

Това е книгата, в която авторът предоставя себе си като бащина фигура за самотниците. Питърсън не е точно гений, той предлага добре забравеното старо. В този случай се ориентира към самодисциплината, сигурността на традицията и макар да отрича, често се насочва повече към патриархата като социален строй.

Стартовата позиция е гръмка, скандална и ако тези редове се четат от феминистки, то най-вероятно те ще добавят и някоя друга цветна препоръка за културния му поглед. Всичко е много просто, Питърсън търси промяната вътре в хората, а след това им дава възможност да продължат напред. Най-вероятно сте чували призива "Почистете стаята си.".

Индивидуалист, противник на масите, екстремизма и наложените норми, това е Питърсън, който мнозина биха открили в книгите му и най-вероятно гледат в подкастите. Често се забелязва и доза нарцисизъм и дори признават, че често се чувстват манипулирани от своя оратор. Може би процесът ги кара да се чувстват специални.

Философът често посочва, че светът има нужда от мъжки ред, но това никога не означава, че трябва да изключим женската форма на ред, определяна от Питърсън като хаос.

Какво точно е явлението "Джордан Питърсън" и как се стигна до тук?

Питърсън е изпълнен с противоречия и това не е изненада. Феминистките го ненавиждат, левите го отбягват, десните го боготворят, докато той самият играе една малко по-непозната игра.

Питърсън влиза в политиката, докато е в гимназията си. Повлиян от училищната библиотекарка Санди Нотли, младежът харесва идеята на демокрацията, но усеща и нещо нередно в строя. Накрая достига до заключението, че демокрацията не е справедлива и по-скоро приема една идея, която никога няма да бъде завършена - подобно на комунизма, който трябва да направи всички равни.

В университета започва да учи английска литература и политология. Прекарва около година в Европа и след това започва да се интересува от европейски тоталитаризъм. През 1998 г. се завръща като професор в Торонто. Още под вълните и вниманието на прожекторите, професорът печели достатъчно любов от студентите си. Хитът идва, когато публикува и лекция от три части, носеща името "Професорът срещу политическата коректност".

Голямата драма на Питърсън е, че не иска да назовава трансексуалните студенти с предпочитаните определения от самите тях. Преди да изригне като вулкан, той прави телевизионна изява с Кати Нюмън и обяснява защо има толкова сериозна разлика между заплатите между половете. Това го изстрелва в космоса и скоро става легендата, за която всички мечтаят.

Днес Питърсън продължава да се радва на славата си и има YouTube канал, последователи и фенове от цял свят. Философът е против всички нови полит-коректни форми, които са се появили, а най-важното е, че когато прави събитие, залите се пълнят.

В голяма част от своето творчество, Питърсън е против идеята, че мъжете трябва да носят бремето на няколко епохи. Против идеята е, че мъжете контролират света, защото малкият процент от милиардери, не може да се отрази на количеството мъже, живеещи на улицата, зачислявани на фронтовата линия, борещи се за родителски права и още много други. Това е човекът, който е против MeToo движението, което набра скорост, когато и самият Питърсън печелеше вниманието на публиката.

Тук има едно уточнение, Питърсън осъжда и двете страни - насилниците трябва да носят отговорност, но същевременно не трябва да забравяме, че представителките на това движение забогатяха достатъчно и се сдобиха с имоти, които преди това нямаше да могат да закупят. Злоупотребата с власт е очевидна във всяко зло и във всяко добро, което не пречи на този оратор да бие барабана и да описва своята гледна точка. В света, в който живеем, личности като Джордан Питърсън, Илон Мъск, Бил Гейтс, Доналд Тръмп, Джо Байдън, Владимир Путин и още много други, реално оформят един спектър от идеи.

Мнозина ги виждат и застават на тяхната страна, започват да повтарят идеите, да следват примера и най-важното - затварят вратите за всички останали. Ако заявите, че сте почитател на Питърсън, тогава присъединявате и хора със сходни идеи, включително Мъск, Путин, Тръмп. Ако заявите, че сте почитател на Байдън, тогава се пригответе за MeToo, токсичният патриархат и транссексуалното движение.

Има само един проблем, нито един от изброените не е месия, включително и Питърсън. Много от неговите идеи изглеждат логични, покрити с научни доказателства, но има само един проблем - никой не е видял раждането на новото мъжко силно общество, което да продължи напред или да се бори за по-добър свят. Питърсън играе ролята на "Пъстрият свирач от Хамелин" - човекът с флейтата, който извежда мишките от града.

При Питърсън има този ефект, той говори за всички проблеми, но най-важното решение е да изчистим стаята си, да стоим изправени и да не приемаме крайно левите идеи. И когато закупите книгите и ги прочетете, най-вероятно ще се обогатите, може да поляризирате мнението си, да намерите своята собствена посока или да се присъедините в огромното движение от почитатели, които повтарят лекциите на "спасителя".

Има една съществена разлика между Рудис - дървеният меч на гладиаторите и популярният дървен философ. Първият е проливал кръв, докато вторият знае всичко, но не прави нищо. Джордан Питърсън не съществува случайно, той е ефектът от една друга крайна лява идея. Той съществува по примера на Ин и Ян - не може да бъде крайност, ако няма противоречие. В епохата на различните месии и пророци, словото е оръжие.

Медиите вече не му обръщат толкова внимание, поради простата причина, че Питърсън е наредил своите карти. Той влияе на младото поколение, понякога положително и с това печели редица позитиви. След гръмките публикации, Питърсън си остава зачислен като десен, макар и той никога да не си слага такива етикети. Почитателите му остават завинаги с него и дори да не са толкова верни на идеологията и творчеството му, не отричат позитивите. Казусът на Питърсън идва от стотиците, които нямат и бегла представа за него.