Всяка година началото на есента настъпва с доста смесени емоции. От една страна се сбогуваме с най-слънчевото време и дългите дни, и остава да ни топлят спомените и емоциите от летните преживявания. От друга страна, градът отново се оживява и не липсват събития, с които можем да уплътним качествено свободното си време.

В същото време и работните ангажименти започват да се трупат, докато човек все още се опитва да се адаптира към по-активен режим. За щастие можем да влезем бързо в крак и то без да се налага да жертваме от времето си за почивка.

В книгата си Hyperefficient: Optimize Your Brain to Transform the Way You Work неврологът д-р Миту Сторони представя своите начини как до постигнем това по възможно най-добрия начин. Съветите ѝ се базират на нейното изследване, което показва, че истинска ефективност в днешния свят, подчинен на технологиите, се постига със съгласуване между работните навици и естествените ритми на мозъка.

Ето три навика от книгата на д-р Сторони, които можем да изградим, за да бъдем по-продуктивни, ефективни и фокусирани, подбрани от Inc.

Синхронизиране на работата с мозъчния ни ритъм

Полезно е да знаем, че капацитетът ни да бъдем фокусирани и креативни не е постоянен през целия ден. Затова бихме оптимизирали производителността си, ако планираме задачите спрямо пиковите си моменти. През ранните сутрешни часове обикновено умът ни е свеж и по-способен да генерира иновативни идеи, съответно това е и най-подходящото време за творческо мислене.

Също сутринта, но малко по-късно - около 10 часа, мозъкът ни е и най-способен да се фокусира. До ранния следобед е най-идеалният момент за задачи, изискващи дълбока концентрация, като стратегическо планиране или анализ на данни например. По време на този прозорец е препоръчително да не планираме срещи или да отговаряме на имейли, за да избегнем разсейване.

Приоритет на напредъка пред резултатите

Според съвременната професионална култура заетостта често се отъждествява с успеха. И е изкушаващо да се съсредоточаваме върху големия обем изпълнени задачи като крайна цел. Но преди всичко, постоянният и траен напредък има повече стойност в сравнение с количествената продукция. По този начин и самата работа се свързва с по-голяма мотивация и удовлетворение.

"Напредъкът е ключов показател за ангажираност. Не става въпрос за завършване на повече работа, а за намиране на удовлетворение в работата", обяснява неврологът д-р Сторони.

Превръщане на разсейването и "неефективните" моменти в полезни

В днешно време е често срещано хората да се разсейват повече и по-лесно, докато в същото време се опитват да елиминират "неефективните" моменти с идеята да бъдат по-продуктивни. Прекъсванията от работния процес обаче могат да отключат и креативното ни мислене.

Това означава, че когато мозъкът ни не е фокусиран върху конкретна поставена задача, той все пак прави връзки, които могат да доведат до иновативни идеи. Затова и не е нужно да се стремим във всеки един момент да сме напълно продуктивни - често дори когато умът ни е разсеян, може да измислим креативно решение на даден проблем или задача.