Психичните разстройства могат да варират в широк спектър от симптоми и тежест, но съществуват някои заболявания, които са толкова редки, че остават почти непознати дори и за психиатрите. Тези уникални състояния могат да поставят както пациентите, така и медицинските специалисти пред сериозни предизвикателства при диагностика и лечение. Въпреки своята рядкост, те са реални и могат да имат дълбоко въздействие върху живота на страдащите.

Body Integrity Identity Disorder (BIID) е изключително рядко и трудно разбираемо заболяване, при което човек изпитва непреодолимо желание да премахне здрав крайник или да стане парализиран и да живее в инвалидна количка. На български болестта може да се преведе като Разстройство на телесната цялостна идентичност. Пациентите често изпитват усещане, че даден крайник не им принадлежи, което води до силен психологически дискомфорт и обикновено такива хора търсят варианти за доброволна ампутация - обикновено на крак. Тъй като им е трудно да намерят подкрепа от медицинските специалисти, те често прибягват до опасни методи за "самолечение", които нерядко им костват живота. Например, причиняват си тежки инфекции при дълбоки прорязвания или поставят крака си на влакова релса.

Лекарите допускат, че BIID е вероятно свързано с аномалии в теменния дял на мозъка, който управлява възприятието за тялото.

Синдромът на Клювер-Бюси е изключително рядко заболяване, което засяга главно функцията на мозъка. Той се характеризира с редица симптоми като неадекватно сексуално поведение, липса на страх, загуба на паметта, силно желание да се поставят различни предмети в устата, нужда от изследване на околната среда, визуална обърканост и масивен апетит. Причините могат да включват травми на главата, инсулти или херпес симплекс енцефалит. Примери за пациенти със синдрома са хора, които след травма на главата започват да проявяват "странно" поведение, като липса на страх в опасни ситуации или необяснима агресия. Те може да загубят нормалното си социално поведение и да имат проблеми със запомнянето на скорошни събития.

Макар да няма лек за този синдром, съществуват терапии, които могат да облекчат симптомите, като антиепилептични средства и антипсихотици.

Дисоциативното (конверсионно) разстройство се характеризира с неврологични симптоми, като слепота или загуба на двигателен контрол, без да има ясна физическа причина за това. Най-често тези симптоми се проявяват след стресови събития. Пострадалите обикновено са хора, които са изложени постоянно на стресови фактори. Въпреки че точната причина не е известна, мозъчните изследвания показват необичаен приток на кръв в различни области на мозъка и симптомите често изчезват сами.

Известно още и като функционално неврологично разстройство това психо-физиологично състояние се лекува основно чрез комбинация от психотерапия и медикаменти. Основният подход е когнитивно-поведенческа терапия, която помага на пациентите да разпознаят и управляват стресовите фактори, които водят до симптомите. В някои случаи може да се прилагат антидепресанти или анксиолитици, особено ако има съпътстващи разстройства като депресия или тревожност. При загуба на двигателен контрол може да помогне и физическата терапия.

Синдромът на Котард, известен също като синдром на "ходещия труп", е психично разстройство, при което пациентът вярва, че е мъртъв или че части от тялото му липсват. В екстремни случаи болният може да смята, че нищо не е реално. Тези убеждения водят до редица здравословни проблеми, като отказ от храна и грижи за себе си. Често пациентите страдат и от социална изолация и халюцинации. Синдромът засяга предимно хора на средна възраст с анамнеза за тревожност, шизофрения или злоупотреба с вещества. Броят на диагностицираните случаи е около 200, но се предполага, че много повече хора страдат от синдрома в различните му фази. В началните етапи пациентите могат да изпитват депресивни епизоди и чувства на изолация, които постепенно се превръщат в убеждение, че са мъртви или че части от тялото им липсват. Отказът от храна и грижа към себе си са проява на по-тежки случаи и те често водят до сериозни физически и психически усложнения. Лечението включва комбинация от психотерапия и медикаменти като антидепресанти, антипсихотици и, понякога, терапия с електрошок.

Интересен е следващия синдром, който касае само някои хора, които посещават град Йерусалим. От там идва и името му - Йерусалимски синдром. Това е уникално психологическо състояние или група състояния, които засяга предимно туристи, посещаващи свещения град. Причините обикновено са свързани с идеализацията на града като свещено място и сблъсъка с неговата реалност като модерен град. Тази несъвместимост може да предизвика тревожност, екстремно религиозно поведение, желание за изолация, стремеж към чистота и компулсивно рецитиране на религиозни текстове. Въпреки че съществуват няколко варианта на синдрома, най-често засяга хора без предишна психиатрична история, които след посещението в града преживяват временни психотични епизоди. Пациентите, също така често вярват, че играят значима роля в религиозна мисия. Терапията обикновено включва психотерапевтични подходи за справяне с разочарованията, както и медикаментозна намеса при по-тежки случаи.

Съществуват три основни типа пациенти, засегнали от Синдрома, предимно християни, евреи и мюсюлмани: Първият тип имат история на предишни психиатрични разстройства и идват в града с различни религиозни заблуди. Вторият тип са също хора с предишни психични разстройства, които влошават състоянието си при пристигане в града. Но най-интересен е третият вид, проявяващ се при хора без предишна психиатрична история. Това е най-необичайният, но и бързо преходен синдром. Лечението е насочено към психотерапия и краткосрочна хоспитализация в тежки случаи, но симптомите обикновено изчезват след напускане на града.

Друг синдром, който причинява истинско страдание на потърпевшите от него, и който също е свързан с конкретни посещения, е синдромът на Стендал. Това е също рядко, но интензивно психосоматично разстройство, което предизвиква физически и психически реакции при излагане на културни или художествени произведения с огромно лично значение. Описан е за първи път от френския писател Стендал през 1817 г., когато самият той преживява симптомите му след посещение на Флоренция - световъртеж, сърцебиене, халюцинации, дезориентация и изтощение. Въпреки че не е признат в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM), някои случаи са достатъчно тежки, за да изискват медицинска намеса и дори хоспитализация. Синдромът все още предизвиква дебати сред психиатрите за съществуването си, но неговите прояви са реални за страдащите. Подобно на предходния синдром, и този постепенно замира при напускане на града или културното място.

Синдромът на чуждата ръка (Alien Hand Syndrome) е рядко неврологично разстройство, при което ръката на пациента се държи като независима, автономна част от тялото. Пациентите съобщават, че ръката се движи в контролиран, но непреднамерен от тях начин, като изглежда, че друга личност е поела контрола над нея. Силата на ръката остава непроменена. Причините за синдрома включват дегенерация на мозъка, свързана с болести като Алцхаймер, увреждане на corpus callosum и мозъчни лезии. Известни са около 150 случая, но броят вероятно е по-висок.

Лечението на Синдрома е ограничено поради редкия характер на състоянието и липсата на утвърдени терапевтични подходи. Обикновено терапията включва физическа рехабилитация и поведенческа терапия, за да се помогне на пациента да възстанови известен контрол върху ръката си. В някои случаи пациентите могат да използват различни механизми, за да ограничат движенията на ръката си и така намалят неволевите движения.

Синдромът на Гарднър-Даймънд, известен също като психогенна пурпура, е рядко състояние, при което спонтанно се появяват болезнени синини по кожата, най-често поради реакция на стрес. В допълнение към синините, пациентите могат да изпитват подуване, главоболие и стомашно-чревни проблеми. Точната причина за този синдром не е напълно изяснена, но се смята, че е свързана с реакцията на тялото към стрес, което води до освобождаване на вещества, действащи като разредители на кръвта.

Диагностицирането на този синдром обикновено включва подробна медицинска и психиатрична оценка, при които лекарите първо изключват физически причини за спонтанното поява на синини чрез кръвни тестове и други медицински изследвания. Ако няма ясна физическа причина, се предполага психогенен фактор. Психиатричната оценка играе ключова роля в диагностиката. Психиатричното интервю помага да се установи дали пациентът е преживял интензивен стрес или травматични събития, които могат да провокират симптомите. Диагнозата често изисква наблюдение на реакциите на стрес и връзката им с появата на симптомите. Лечението включва психотерапия и управление на стреса.

Синдромът на Алиса в страната на чудесата е друго рядко неврологично разстройство, при което хората възприемат себе си и обектите около тях в изкривена форма. Те могат да усещат, че тялото им или предметите наоколо са по-големи или по-малки, отколкото в действителност, както и да виждат правите линии като вълнообразни. Тези зрителни изкривявания често са съпроводени с неточно възприемане на разстоянията.

Основната причина за този синдром при децата е мозъчно възпаление, като симптомите често се свързват с вирусни инфекции като Епщайн-Бар вирус. При възрастните мигрените са основен двигател за появата на синдрома, а в редки случаи състоянието може да бъде знак за по-сериозни неврологични заболявания като болестта на Крейтцфелд-Якоб - смъртоносно дегенеративно разстройство, което засяга мозъка.

Лечението зависи от основната причина. При мигренозните случаи се прилагат медикаменти за мигрена, а в детска възраст - противовъзпалителна терапия. Приблизително 50% от пациентите се възстановяват след лечение, но в по-тежки случаи състоянието може да остане дългосрочно или да сигнализира за друго сериозно неврологично заболяване.

Девет са документираните до момента случаи в света на хора, страдащи от синдрома на Mietens-Weber. Това е най-рядкото психично разстройство и единственото генетично от всички споменати до тук. То води от лека до умерена умствена изостаналост, но и до разместване и/или контрактури на лактите. Първите известни случаи са открити в семейство, където четири от шестте деца са се родили със симптомите. Въпреки че родителите били роднини, по-късните случаи с неродствени родители изключват кръвосмешението като основна причина за заболяването. Поради рядкостта му, повече информация за диагностиката и лечението на Синдрома все още липсва.