След окончателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) бившият полицай Венцеслав Караджов ще изтърпява наказанието „доживотен затвор“ за предумишленото убийство на родителите му, извършено с особена жестокост и с користна цел, съобщиха от съда.

Тричленен състав на ВКС оставя в сила решение от 9 октомври миналата година на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното наказание и съдебното решение е публикувано. Делото е образувано по касационни жалби на Венцеслав Караджов и на защитника му.

Подсъдимият е признат за виновен за това, че на 15 май 2016 г. в гр. Пловдив предумишлено умъртвил родителите си с особена жестокост и с користна цел. Наложено му е наказанието „доживотен затвор“.

В мотивите си върховните съдии констатират, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до логичния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19:00 ч. на 15 май 2016 г. Установявайки времето на извършване на деянието, апелативният съд е приел, че негов автор е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19:00 ч. до 22:00 ч. на 15 май 2016 г.

До този извод въззивната инстанция е достигнала след задълбочен, прецизен и обективен анализ на показанията на съпругата на подсъдимия и неговата тъща, както и на изготвени веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, и по-конкретно записи на разговори, проведени между двете свидетелки, някои от тях и с участието на непълнолетния син на подсъдимия. Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19:00 часа те се прибират в къщата си, за да вечерят и гледат телевизия, и че обикновено по това време не ги посещават съседи и приятели, които биха го заварили на местопрестъплението.

Според върховните съдии, подсъдимият, макар и единствен наследник на пострадалите, не е бил готов да чака откриването на наследството по естествен път и доказателство за това са усилията му в годините по всякакъв начин (чрез завеждане на граждански и наказателни дела, сигнали до административни органи, непрекъснати скандали и разправии и т. н.) да принуди пострадалите да го признаят за едноличен собственик на целия имот.

В решението на ВКС се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено доказателствата, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият не само е имал мотив да осъществи деянието, но е разполагал и с обективна възможност да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил престъплението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция относно наличието на всички квалифициращи елементи от състава на престъплението.

Отчетено е обстоятелството, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките престъпления – умишлено умъртвяване на човешко същество, като в конкретния случай лишените от живот са две лица. Извършеното деяние е и най-морално укоримата човешка проява – убийство на родителите, хората, които са създали и отгледали подсъдимия, осигурили са му възможност за получаване на образование, помогнали са му да създаде удобно и просторно жилище за собственото си семейство, пренебрегнали са своите нужди пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало недостатъчно за техния син. Особената тежест на конкретното деяние е обусловена и от подбудите и мотивите на подсъдимия за неговото извършване – изцяло финансови.

Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на пистолета, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно окачествен от предходните съдилища като екзекуция, сам по себе си разкрива високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на самия деец. Фактът, че извършителят е полицейски служител, призван да спазва закона и да защитава гражданите от престъпления, също определя деянието като изключително тежък случай на убийство. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и знания като полицай, в разрез със задълженията му като пазител на законността, основно за да подготви престъплението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като особено опасен за обществото индивид.

Припомняме, че на 17 май подсъдимият се барикадира в жилището си в Пловдив, а по-късно се предаде на органите на реда. Според адвоката му, той е направил опит да се обеси, но кабелът се е скъсал.