В романа „Бродягите от улица Раковски“  банда крадци намират съкровището на Вълчан войвода. Израсли на улицата, бродягите живеят по нейните сурови закони и изкарват прехраната си като обират жилища. Босът на бандата им дава мизерен процент от печалбата и в намирането на съкровището те виждат  шанс да променят живота си. В романът приключенския сюжет се развива паралелно с драматични обрати, в които са преплетени съдбите на богаташ и неговата държанка, журналист, студентка, учителка и преуспяваща адвокатка.

Авторът разказва история, в която „малкият човек“ получава възможност да счупи стигмата на обреченост, която съсипва живота му. Чувството за хумор, иронията и сарказма са част от натюрела на героите и ги съпътстват в трудния път към себе си.  В свят, в който господства материалното те осъзнават, че единственото, което е важно е свободата на духа. Някои успяват да я достигнат, други остават в плен на страховете и комплексите си.

Романът може да бъде закупен в книжарници АБВ на ул.Преслав 55, бул. Приморски полк 85 /Червен площад/, бул. „Княз Борис I-ви“ 74-76, ул. Генерал Киселов 31 /пазар Чаталджа/ и в сайтът за книги www.knijaria.com.

Иво Югов е журналист и пиар, собственик на електронна медия barometаr.net . Автор е на поредиците „Мениджърите на Варна“, „100-те най-популярни личности на Варна“, на новелите „Дъжд вали над слона албинос“, „Копнеж за живот“ и на стихосбирките „Канкан за скорпиони“ и „Сила за любов“. „Бродягите от улица Раковски“ е дебютният му роман.

Откъс от романа:

 Красен Жаблянов отглеждаше цинизма си, като стайно мушкато - търпеливо и всеотдайно. Погребването на чувствата му започна в полицейското училище в Пазарджик. Там, кльощавият седмокласник беше захвърлен на земята, като парцал и стъпкан от взводния си. Последният - фен на украинския педагог Макаренко прилагаше методите му с брутална жестокост.  "Ако не знаеш - ще те научим! Ако не можеш - ще ти покажем! Ако не искаш - ще те принудим!" - крещеше и мачкаше крехката психика на Красен и останалите кандидати за полицейска слава. Да издържи му помогна жилавият ген и книгата „Вашите слаби места”. След всяко издевателство на взводния я четеше и стиснал зъби мечтаеше как един ден ще бъде на неговото място. Завърши полицейското училище с хиляди пъти наранявано его, но със закалена психика.

После се дипломира в школата в Симеоново и започна работа в следствието. Работохолик, с нюх на немска овчарка, впечатли шефовете си, които му възлагаха най-тежките случаи. От срещите си с убийци и изнасилвачи научи, че хората привидно изглеждат силни - душите им бяха ронливи. Откриваше пукнатините в тях, човъркаше ги и престъпниците омекваха в ръцете му, като топчета пластелин. Кариерата му вървеше добре, готвеха го за шеф на следствието във Варна, когато дойде демокрацията и го уволниха.

Веднага започна частен бизнес - копирни услуги, внос на бяла и черна техника, строителство. За десетина години натрупа солиден капитал, но за разлика от другите новобогаташи не парадираше с парите си. Караше хубава кола, но живееше в стария си панелен апартамент. Пороци нямаше. Освен един - младите момичета. Сменяше ги бързо, както се сменя стара серия на БМВ с нова.

Забеляза Даринка в един бар, където работеше като сервитьорка. Впечатли го грациозната ѝ походка и нежни черти. В нея имаше нещо чисто и непорочно и циникът в него не устоя на изкушението да я съблазни. Започнаха връзка и неусетно чарът ѝ приспа мнителността му. Тя издебваше удобния момент, за да загатне желанията си, но вродената ѝ скромност я предпазваше от поривите на алчността.

Смениха се няколко модела БМВ, тя остана. Сексът им беше скучен, като романа „Физика на тъгата“, но докато в романа се прокрадваха светли моменти, при тях еднообразието течеше, като бавна река. Двамата бяха зодия Дева и я караха по учебник, без грам въображение. 

Напоследък единствената им тема за разговор бе кога Красен ще се разведе. Той презираше жена си за униженията, които изтърпява, но увредената му представа за лоялност го принуждаваше да играе ролята на любящ съпруг. Жасмина и двете му дъщери знаеха за любовниците му, но участваха в житейския театър. Тя - заради материалните придобивки, те от срам, че имат такъв баща. 

Красен планираше да живее до 100 години. Вдъхновен от създателя на веганството Доналд Уотсън, доживял до 95-годишна възраст, той се грижеше за тялото си с усърдието на пчела. Не ядеше нищо, което има животински произход. Менюто му включваше кълнове от люцерна и слънчоглед, ленено семе, бадемов тахан, кокосова сметана и други дивотии. За кратко се запали и по диетата Шред, /известна като 6-10-2/, но му писна 6 седмици по 6 пъти на ден да смята калориите на всяко ядене и се отказа.

До блока в квартал Чайка, където живееше се извисяваше Паметника на българо-съветската дружба. Всяка сутрин изкачваше на бегом 301 -те стъпала на Стълбата на победата и правеше упражнения на площадката под паметника.

В мъгливата ноемврийска утрин изкачи стъпалата, но докато стигне до площадката остана без дъх. Преви тялото си напред, опря ръце в колената, вдиша и издиша дълбоко. Изчака пулсът му да се успокои и се изправи.

Варна беше в краката му. Буквално и преносно. На 56 години имаше всичко, за което беше мечтал сгушен в леглото си в полицейското училище.

Постоя няколко минути загледан към потъналия в мъгла град. После направи упражненията си и тръгна надолу по стълбите. 

Слезе на тротоара и в мига, в който се разминаваше със слаб мъж с качулка, онзи изведнъж скочи върху него и завря нещо в лицето му. Красен усети сладникава миризма. Ритна нападателя с крак, но две здрави ръце го сграбчиха отзад и някой извика:

- Слагай кърпата!

Той вдиша хлороформа и припадна.

Свести се легнал на пода. Беше тъмно. Тънък сноп светлина се прокрадваше през прозореца, затворен отвън с дървен капак. Ръцете и краката му бяха вързани. Главата го болеше. От съседната стая се чуваха гласове.

-  Ще се обадим на жена му с предплатената карта! Изхвърлих му телефона, защото 100% има GPS! - каза Джаско.

- И как ще разберем номера на жена му? - попита Едноръкия.

- Ще го питам? - отвърна нервно Джаско.

- А ако не ти го каже?

- Ще го каже!

Шкумбата се изхили. Само той от присъстващите не съзнаваше дълбоките пробойни в плана за отвличане.