Доживяхме да видим и предизборния клип на Промяната. В някакъв град, който прилича на София, но както ще се разбере само след малко, е на морето, започват да се случват яки неща под звуците на банален инструментал. Младеж яхва скейтборд, друг младеж – нашумелият с междупартийните си митарства Явор Божанков, чийто баща продължавал да финансира политическите му напъни, – яхва пък Unicycle (не знам как му казват на български), който е украсен със стилизирана детска рисунка на котенеце с меченце в лапичките и всичко това е на розов фон със сърчица. И двамата говорят на мьеко, с което наистина олицетворяват новата генерация, нахлула в столицата и другите големи градове – самоуверена, нагла и всезнаеща, при положение че в действителност е полуграмотна и с трагична обща култура особено в хуманитарните дисциплини, към които при определени условия можем да отнесем и политиката. Божанков казва:

„Закостинял мозък иновации ни ражда. Младото ни пукуленийе трябва да се погрижи за България“.

Но точно тези ли „ще се погрижат за България“? Страшно е дори да си го помислиш, но на кукловодите им, онези, които ги финансират и тикат напред (именно те, а не народната любов – да не вземете да се подведете!), не им пука.

Последен взе думата Кирил Петков, който, докато мякащите младежи правеха кръгчета с устройствата си по алеите на някакъв парк, волно летеше и се премяташе на кайтсърф.

„Другите партии гледат към миналото – каза той, – а нашата коалиция гледа към бъдещето, а бъдещето е в младите хора“.

Най-големите беди в българската държавност са идвали от непомнене на миналото. Комунистите успяха да го извратят до пълна уродливост, а пък у страшно много хора изтриха изцяло родовата памет – срещал съм такива, които не знаят как се казват дядовците им.

Не е само клипът. Цялата публичност на Промяната – от невероятно бездарната емблема насетне – грее с некадърната самоувереност на постмодерния свят.

И пак са садили дръвчета. Това е може би най-баналната публична акция, която много отдавна не впечатлява никого, ако изобщо някога го е правила, но всякакви дейци, които се надяват да попаднат в полезрението на общественото внимание, упорито продължават да я провеждат. Помня дъбчето на Меглена Кунева. Тогава, през 2012, бях член на Националното ръководство с надежда, че ще се възползваме от рейтинга ѝ на еврокомисар, за да създадем нова сериозна дясна партия, но се оказахме комични в наивността си. Когато избирахме символ и емблема на партията, аз и неколцина приятели, които тогава дойдоха от ДСБ, а сега са в ГЕРБ, успяхме да наложим емблемата да е дърво. Излъгахме Меглена, че това е символ на екологичната насоченост на партията (Меглена много си пада по всякакви зеленизми), но всъщност тогава дървото беше, а и сега продължава да бъде, емблема на английските консерватори, тоест може да се разглежда като общ символ на съвременния консерватизъм. И така, дървото е в логото на ДБГ и в момента, макар че самите те – ни в клин, ни в ръкав – се подвизават в Синя България при д-р Петър Москов. Дървото е единият от спомените, които оставих на ДБГ – за другите някой път може да разкажа отделно.

И понеже дървото се прие за наш символ, купиха отнякъде млад дъб-фиданка, да го покажат на сцената като част от декора при някакво партийно мероприятие, след което го захвърлиха в централата и то започна да вехне. Когато им казах, че не само е грехота, но е и зла прокоба да видят символа си безславно спаружен, решиха да го посадят нейде из селата около София (както може да се досетите, аз не присъствах на този ивент), за да се снимат с лопатите още веднъж. Скоро след това разбрах, че дървото е умряло. Но да не се отплесваме.

Защо кампаниите и по-специално клипът на Промяната са такива? Сещам се за поне три хипотези.

1. Това са автентичните им послания, това им е идеологията. Да, това е една от причините да се обърнеш с нагледна агитация към избирателите си – за да им покажеш идеологията си и те да преценят доколко се покрива с тяхната. Но аз и до ден днешен не мога да разбера каква идеология изповядва Промяната. Поне от кумова срама трябваше да измислят някаква. Ако приемем тази хипотеза, ще трябва да заключим, че Промяната са някакви инфантили, които нямат истинска идеология в популярния смисъл, а се ограничават до клишета като „всяко по-ново е по-добро от всяко по-старо, само защото е по-ново“ и „младото поколение е бъдещето на Рòдината“.

2. Толкова могат. Ако трябваше да прилагаме бръснача на Окам, щяхме да изберем тази хипотеза. Когато до бездарието сложиш фанатичната убеденост в собствената правота, ще получиш подобен резултат. Обаче тотално са объркали (в разрез с идеологията си, ако имат такава) таргетирането на публиките. Те се обръщат към младите безделници, които при това виждаме не в аудиториите или в професионална среда, а как си убиват времето с глупави развлечения. Всички останали са скучни и закостенели, със закостенели мозъци, и не стават да градят светлото бъдеще. Само че не знам как, след като наречеш някого „закостенял мозък“, той ще излезе да гласува за теб. Някой стратег на промяната е решил, че формулата „закостенял мозък“ ще спечели най-младите гласоподаватели, дори с риск да отблъсне всички останали, но по-вероятно е младите гласоподаватели да им се изсмеят, защото пепейците в очите им ще изглеждат като задръстени палячовци.

3. Не разчитат на кампанията, а на нещо друго. Какво е то? Изглежда на лобита и крупни задкулисни играчи с интернационална тежест. Затова не им пука за кампанията, за внушенията и за това дали те ще стигнат до някого. Гледат първо да си направят кефа, да се позабавляват, а после предизборният бюджет да се върне обратно при тях чрез близки консултанти и фирми на роднини и познати.

Коя от трите хипотези е най-правдоподобна – не знам. Обаче ако някой знае, нека не ми казва, защото след половин час вече ще мисля за друго. Освен това ще мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg 

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.