Обикновените европейци признават, че масовите граждански вълнения са по-близо, отколкото обикновено се смята, пише Род Дрехер в унгарското издание The European Conservative. Според британския професор Дейвид Бетц гражданската война в родината му вече не може да бъде предотвратена. И ще се разпространи в други европейски страни.

Преди два месеца водещата на английски подкаст Луиз Пери беше домакин на Дейвид Бетц, професор в Кралския колеж в Лондон и експерт по гражданските войни. Темата? "Предстоящата гражданска война във Великобритания". Бетц твърди, че Великобритания показва всички признаци на назряващ жесток граждански конфликт. Той цитира набор от фактори: разочарование от британските институции, двойни стандарти в съдебната система, ислямски радикализъм и разделенията, произтичащи от мултикултурализма, налаган от горе надолу.

Интервюто е гледано почти 200 000 пъти в YouTube – толкова много, че Тим Стенли от The Telegraph отбеляза в своята колона на 3 април, че събитията, както във Великобритания, така и на европейския континент (визирайки забраната на съда Марин льо Пен да се кандидатира за президент) са на път да постигнат обратен ефект.

Стенли пише:

"Всички "теории на конспирацията" се потвърждават: виждайки, че демокрацията не работи, че стремежите им са непостижими и че самите те са твърде бедни, за да емигрират, какъв друг изход за гнева си ще изберат гневните бели хора – ако не насилие?"

Почти всичките ми образовани познати англичани на възраст под четиридесет се стремят да емигрират, загубили вяра, че страната има достатъчно ресурси, за да избяга от културната и икономическа криза. Един американски студент наскоро ми каза в Оксфорд: "Ако управляващият елит открито мразеше британския народ, трудно е да си представим какво биха направили по различен начин."

Миналия месец прекарах една седмица във Франция и си спомних едно отворено писмо от 2021 г., в което 20 пенсионирани френски генерали и 1000 военни на активна служба предупредиха, че страната им върви към гражданска война, освен ако правителството не предприеме решителни действия срещу крайградските ислямски радикали и не спре да сее раздор под прикритието на борба с расизма.

В лични разговори с обикновени французи – това беше преди присъдата на Льо Пен – споменавах интервюто на Бетц (оказа се, че никой не е чувал за него) и ги попитах дали могат да си представят гражданска война във Франция. Почти всички отговориха утвърдително – и то с плашещо спокойствие, сякаш го приемаха за даденост. Когато похвалих страната на една двойка в разговор и казах, че бих искал някой ден да живея във Франция, те отговориха в унисон: няма начин, останете в Унгария - там е по-безопасно.

Никога няма да разберете от мейнстрийм медиите какви настроения се зараждат в Европа и Обединеното кралство. В интервюто с Луиз Пери Дейвид Бетц каза, че мнозина страдат от това, което той нарече "илюзията за нормалност" – вярата, че да се случи нещо подобно тук е невъзможно по принцип. Възможно е - и още как!

След разпадането на Съветския съюз през 1992 г. в редица бивши съветски републики избухнаха жестоки граждански конфликти, тъй като неруското мнозинство престана да се страхува от комунистическото иго. Това не бяха формални войни с противопоставящи се армии, които се сблъскват една с друга, а произволни и често нецеленасочени изблици на необуздано насилие – точно това, според професор Бетц, ще бъде една гражданска война във Великобритания и Европа. Той също така смята, че благодарение на медиите и особено на социалните мрежи, гражданска война, която избухва в една страна, е вероятно да се разпространи в други почти мигновено.

Ако искате да добиете някаква представа колко гадно може да бъде това, прочетете "Времето втора ръка" - Secondhand Time: The Last Of The Soviets - завладяваща хроника на разпадането на СССР. Обикновените хора се отвориха пред писателката Светлана Алексиевич и споделиха болезнени спомени за това колко суров е бил животът през 90-те и 2000-те години в руините на съветската държава.

Руснаци, арменци и таджики, живеещи в етническите републики, научиха по трудния начин, че техните съседи и дългогодишни приятели се обърнаха срещу тях за една нощ.

Така става, когато цари беззаконие и хората се чувстват безнаказани и дават воля на най-тъмните си страсти. Човешката природа е да се върне към кръвта, религията или класовата солидарност. Не си въобразявайте, че европейците са различни и не могат да се сравняват със съветските хора: историята на Холокоста учи, че германци, поляци и други с готовност са предавали своите еврейски приятели и съседи, веднага щом им е било позволено. В крайна сметка черепът е точно под кожата.

Джей Ди Ванс разбуни европейските елити с речта си в Мюнхен, предупреждавайки, че най-големите заплахи за сигурността, пред които са изправени техните страни, са вътрешни и че всякакви откази и атаки срещу свободата на словото само ще влошат нещата. Точно за това говореше той - заплахата от гражданска война, а не между една страна и друга.

В противоречивото си интервю професор Бетц каза, че "илюзията за нормалност" е особено силна във Великобритания, която, за разлика от други европейски страни, е била относително мирна.

Днес нищо не предвещава, че миналото предсказва нашето бъдеще. Много от културните традиции, на които се основаваше спокойствието на английския народ, са изчезнали безследно в наши дни, особено поради мултикултурализма.

"Мултикултурализмът изчерпа социалния капитал на нашата нация. Той пося разделение и задълбочи поляризацията, като и двете стават все по-остри", казва Бетц. "Вярата на хората в някакъв вид "трансполитическо" единство е подкопана от триумфа на политиката на идентичност в нашето общество. В резултат на това виждаме националистически настроения, които все повече се проявяват в реториката за национално унижение и изселване, които са мощни катализатори за граждански конфликт."

"Унижение" и "разселване" са академични термини, възприети от учените - изследователи на гражданската война, за да опишат емоциите на местните народи, когато загубят позиции в собствената си страна поради засилване на етническите съперничества. Това има предвид френският писател Рено Камю, когато говори за "Великото заместване" (теория, според която с мълчаливото съгласие или, обратно, с прякото съдействие на елитите, се осъществява постепенен процес на заместване на "бялото" население на Франция, както и на Европа като цяло, с "небели" в резултат на масовата имиграция, високата раждаемост сред мигрантите и ниската раждаемостта сред европейците).

В Обединеното кралство това не започна със сегашното лейбъристко правителство, казва Бетц, но безумните политики на администрацията на Стармър – по-специално прикриването на пакистанските изнасилвачи – са учебникарски пример за това как да се провокира гражданска война. Правителството на Стармър подкопава собствената си легитимност, като "не успява да защити страната и нейните граници от масирана инвазия – няма друг начин да го кажем – и да защити децата и най-уязвимите от хищничество в мащаб, невиждан в историята".

Събитията във Великобритания се повтарят в цяла Западна Европа. За съжаление, професорът е убеден, че гражданската война в родината му вече не може да бъде спряна. Ами останалата част от Европа?

Ако Бетц е прав, че гражданската война в една европейска държава ще се прехвърли в съседните, този въпрос е излишен. Ако е така, аналите ще запишат, че главните злодеи на гражданските войни в Европа през XXI век не са коренното население, не мюсюлманите и не мигрантите, а социално-политическите елити, които прекараха десетилетия в събиране на дърва за бъдещия пожар.

Превод и редакция: Епицентър.БГ