Докато Русия продължава да нанася въздушни удари по украински градове и да напредва по фронтовата линия в Донбас, регионалните избори в две източногермански провинции показаха скок в подкрепата за партиите от крайната десница и крайната левица. 

Особено безпокойство предизвиква фактът, че и двете партии се противопоставят на подкрепата за Украйна и възприемат все по-прокремълски възглед за руската агресия срещу Украйна. Те хвърлят голяма част от вината върху Запада за провокирането на Русия и се вдъхновяват от страха да не бъдат въвлечени в пълномащабна военна конфронтация с Москва.

Това пише в статия за електронното издание The Conversation Стивън Уолф от Университета в Бирмингам. 

Подобни възгледи и техният изборен успех не са уникални за бивша Източна Германия. Други държави в Централна и Източна Европа, които са били под съветски контрол до 1989 г., също са ставали свидетели на подобни настроения, по-специално членки на ЕС и НАТО като Словакия и Унгария. 

Същото важи и за някои държави, които преди са били част от Съветския съюз, като Азербайджан и Грузия. Любопитна смесица от страх, негодувание и носталгия, това не бележи тайно възстановяване на съветския блок, но показва идеологическа консолидация в поне част от региона. 

В Унгария тази проруска позиция до голяма степен се свързва с популисткия премиер на страната Виктор Орбан. На власт от 2010 г. Орбан също отдалечи страната си от либералните демократични идеали, които защитаваше в края на 80-те и началото на 90-те години. 

Това накара Европейската комисия и парламента да осъдят Орбан за подкопаване на демокрацията и върховенството на закона. 

Европейският съд наложи глоба от 200 милиона евро (168 милиона британски лири) на Унгария за умишлено нарушаване на правилата на ЕС за убежище. Нищо от това не попречи на Орбан да спечели четвърти поред национални избори през 2022 г., но тласна неговия съюз до по-малко от 50% от гласовете на изборите за Европейски парламент през 2024 г. 

Въпреки че получи по-малко от половината гласове на европейските избори за първи път от две десетилетия, Орбан удвои позицията си в подкрепа на Путин. Той беше първият министър-председател на страна-членка на ЕС и НАТО, който се ръкува с Путин. След октомври 2023 г. в Пекин, той повтори същия трик в Москва само дни след като Унгария пое ротационното председателство на ЕС през юли 2024 г. 

Неговият словашки колега Роберт Фицо си върна поста министър-председател на страната през октомври 2023 г., също на проруска и антиукраинска платформа. За разлика от Орбан, Фицо е ляв популист и смекчи позицията си за Украйна след посещение в Киев през януари 2024 г. Въпреки това по-широките проруски настроения сред голяма част от електората бяха очевидни на президентските избори през април 2024 г. 

Извън НАТО и ЕС други лидери също се приближиха до Путин. Един пример е дългогодишният президент на Азербайджан Илхам Алиев, който посети Москва през април 2024 г. и поздрави Путин в Баку през август. От началото на войната срещу Украйна през февруари 2022 г. Азербайджан играе ключова роля за Русия, осигурявайки достъп до важни търговски коридори за заобикаляне на западните санкции. Един от тях е международният транспортен коридор север-юг, който свързва Русия през Азербайджан с Иран. Азербайджан също подаде официално заявление за присъединяване към алианса БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) ден след посещението на Путин през август. Той също така кандидатства за статут на наблюдател в Шанхайската организация за сътрудничество в края на юли, приближавайки Азербайджан една стъпка по-близо до пълноправно членство във водения от Китай блок. 

Грузия, някога фар на демократичното възраждане в постсъветското пространство, сега постепенно се плъзга към проруската автокрация. 

Тбилиси и Москва постепенно възобновиха връзките си под ръководството на политическата партия "Грузинска мечта", която управляваше страната повече от десетилетие въпреки руско-грузинската война от 2008 г. 

Реторично грузинското правителство остава ангажирано с членството в ЕС. С решение на Европейския съвет от декември 2023 г. Грузия получи статут на страна кандидат. Отношенията с ЕС обаче се влошиха значително от пролетта, когато правителството в Тбилиси прокара така наречения закон за чуждестранните агенти въпреки обществените протести и протестите на ЕС. 

Законът представлява потенциално полезен инструмент за грузинското правителство за ограничаване на работата на проевропейските организации на гражданското общество и е моделиран по наскоро разширеното руско законодателство. 

Авторитарен дрейф 

Фактът, че повече от две години и половина след началото на жестоката война, Русия като страна агресор се радва на своеобразно възраждане на симпатиите , очевидно трябва да предизвика безпокойство у Украйна и нейните западни партньори. Нарастващият авторитарен дрейф в Източна Германия, Словакия и Унгария, както и в Азербайджан и Грузия не започна с войната в Украйна, но несъмнено се ускори в резултат на това. 

Политическите лидери, които го управляват, се възползват от различните обществени настроения и ги насочват внимателно. Единият е продължаващият страх да не бъдем въвлечени във война с Русия, другият е негодувание от самообслужващата се политическа върхушка, която не успя да се справи с последиците от COVID и кризата с разходите за живот, причинена от войната в Украйна. 

Също така, поне за някои, има известна степен на носталгия по въображаемото минало на съветския блок и "реда", който силните и по същество социално консервативни лидери от онова време наложиха, в сравнение с либералния "хаос", настъпил оттогава . 

Президентските избори в Чешката република и парламентарните избори в Полша миналата година показаха, че демократичното отстъпление, наблюдавано в други страни от бившия съветски блок, може да бъде спряно и обърнато. По същия начин решението на Армения да напусне ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност, мини-наследник на постсъветския Варшавски договор, показва, че геополитическите съюзи не са вградени в камък. 

Всички тези промени са признаци на неуреден европейски и световен ред на сигурността. 

Кога и как ще приключи войната в Украйна ще определи какъв нов ред вероятно ще възникне. Въпреки това, едновременното нарастване на десния и левия популизъм, както и старите и новите автокрации и тяхното идеологическо единство с Кремъл, изпраща нотка на изключителна предпазливост, че възстановяването на нов либерален ред далеч не е гарантирано, независимо кой ще спечели в Украйна и независимо дали някой изобщо ще спечели.