Последните сцени на насилие в Сирия са пряко свързани с падането на династията Асад, според източници на терен, които разговаряха с "The American Conservative". Техните коментари противоречат на наратива, че останките от предишния режим са отговорни за кръвопролитията. Задължение на САЩ и на Запада като цяло е да направят широка, сериозна и неполитизирана оценка на ситуацията, както и да се въздържат от предприемане на всякакви стъпки, легитимиращи новия режим в Дамаск. И по-конкретно САЩ не бива да се поддават на заблудата, че конфликтът там е средство за противодействие на Иран.

Много мейнстрийм медии лансираха наготово версията на новото сирийско правителство, че скорошното кръвопролитие е отговор на засада, довела до смъртта на 13 членове на сирийските служби за държавна сигурност близо до крайбрежния град Латакия и извършена от привърженици на Асад. Този наратив се разпространява и от експертите във Вашингтон. Анализът на Вашингтонския институт за политика в Близкия изток – широко смятан за авторитетен глас за региона – обвини Държавния департамент, че не споменава, че „останките от режима са предизвикали убийствата“.

Свидетелствата на терен обаче разказват друга история. Според източник от Латакия, разговарял с "The American Conservative", атаката срещу службите за държавна сигурност е дошла след месеци на провокации спрямо алевитската общност. Тези провокации, каза още въпросният източник, включват отвличане на войници, които са служили при предишния режим, но не са участвали в никакви атаки срещу цивилни.

„Девет хиляди военнослужещи, които са участвали в битките срещу ИДИЛ, 99 процента от които са алауити, бяха отвлечени невъоръжени в същия ден, когато (бившият) режим падна“, каза източникът, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Новото сирийско ръководство, добави той, не изпълни обещанието си да даде амнистия на войници от бившия режим, които не са участвали в актове на насилие срещу цивилни.

Други провокации включват атаки с артилерия и дронове срещу бедни алевитски села.

Междувременно, според същия източник, както Иран, така и други страни, не са предоставили никаква въоръжена подкрепа, а оръжията, използвани от жителите на крайбрежните райони, принадлежат на бивши войници. Според източника, едва след като не са останали боеприпаси, а не заради засадата, проправителствените сили са започнали репресиите.

Сирийските власти описаха насилието срещу цивилни като изолирани инциденти и обещаха да започнат разследване и да потърсят отговорност от замесените в нарушенията.

Кадрите и изображенията от Сирия обаче противоречат на твърденията за изолирани инциденти и сочат по-скоро към систематично етническо прочистване срещу общността на алауитите. Тези изображения - някои от които бяха изпратени директно на "The American Conservative" - показват купища мъртви тела и скърбящи жени.

„След като тези, които защитаваха достойнството си, свършиха патроните си и се прибраха по домовете си, едва тогава всеки ислямски екстремист, способен да носи оръжие от и извън Сирия, реши да се насочи към крайбрежните райони“, каза източникът.

Броят на жертвите също показва, че случилото се далеч надхвърля изолираните инциденти. От повече от 1000 души, убити при кръвопролитието, повечето са цивилни алауити.

Дори противниците на режима на Асад описват случилото се като геноцид. Директорът на Сирийската обсерватория за правата на човека Рами Абдул-Рахман призова международната общност да „разграничи предотвратяването на възраждането на Иран и останките от режима и геноцида над цивилни алауити“.

Най-притеснителното за Вашингтон е, че систематичното таргетиране на алауити е в съответствие с целите на ИДИЛ, която таи специфична омраза към малцинствата и особено към шиитите. И макар алауитите да се различават от шиитите, те често попадат в една и съща категория. Видеозаписи и снимки, получени от източници в Сирия, показват екстремисти, облечени в униформи, с черните нашивки на ИДИЛ. ("The American Conservative" не успя независимо да провери автентичността на този запис.) Но възможността остатъците от ИДИЛ да са наети в сирийските служби за държавна сигурност, трябва да се приеме сериозно.

Натрупаните доказателства са достатъчно сериозни, за да накарат администрацията на Тръмп да се въздържи от действия, които биха легитимирали новия режим в Дамаск, не на последно място защото това може да овласти самата ИДИЛ. Подобни призиви отправят видни фигури от вашингтонската „експертна общност“.

В неотдавнашна статия във Foreign Affairs, публикувана точно преди кланетата на алауитите, бившият посланик на Америка в Дамаск, Робърт Форд – смятан за един от най-добрите експерти във Вашингтон по сирийските въпроси – призова за обединяване на усилията с новото сирийско ръководство за борба с ИДИЛ. Сред препоръките, представени от Форд, би било възможно разузнавателно сътрудничество с новия режим на Хаят Тахрир аш Шам.

Агресията от страна на водените от кюрдите "Сирийски демократични сили" срещу арабски цивилни, твърди той, е един от факторите, които ги дисквалифицират от възможността да бъдат основният партньор на Вашингтон в битката срещу ИДИЛ. От друга страна, Форд рисува твърде розова картина на Хаят Тахрир аш Шам, включително отношението им към християните в Идлиб. (Сега е постигнато споразумение между новия режим и  "Сирийските демократични сили" за интегриране на кюрдските сили в новата сирийска национална армия.)

Неподходящото време, в което излезе статията на Форд, напомни за необосновано розовата картина на Близкия изток на бившия съветник по национална сигурност, Джейк Съливан, публикувана дни преди Хамас и други палестински фракции да започнат операция „Буря Ал-Акса“ срещу Израел. По ирония на съдбата Съливан също публикува своята оценка във Foreign Affairs.

Това, че Форд изглежда катастрофално неразбрал ситуацията, е още една от причините, поради която всеки съвет от традиционната „експертна общност“ трябва да бъде игнориран от Тръмп 2.0.

От вниманието на сирийския президент Ахмед ал-Шараа не е убягнал фактът, че висши американски служители показват склонност да толерират и дори да представят салафистките джихадисти в Сирия (групи като Хаят Тахрир аш Шам) като съюзници.  Шараа се е убедил в това с очите си, както ни показва обмен на имейли, разкрит от Wikileaks в началото на 2012 г.. В кореспонденцията се вижда, че Съливан - който по това време беше старши помощник на държавния секретар Хилари Клинтън - казва на своята шефка, че „Ал Кайда е на наша страна в Сирия“. Именно Шараа беше лидер на Ал Кайда в Сирия по това време, под псевдонима „Абу Мохамад ал Джолани“.

Обосновката зад аргумента на Съливан беше класически случай на максимата „врагът на моя враг е мой приятел“. С други думи, Асад беше по-големият враг и неговото падане, независимо от това кой би го свалил, беше нещо добро. Враждебността на САЩ към Асад до голяма степен се дължи на дългогодишния съюз на династията на Асад с Иран, който остава враг номер едно на Америка в региона.

Ето защо твърденията на Шараа за участието на Иран в последното кръвопролитие в Сирия трябва да бъдат посрещнати с изключителна предпазливост. Не би било неразумно да се заподозре, че новият сирийски лидер вади иранската карта, за да спечели легитимацията, която търси от Вашингтон, особено предвид антииранската политика на Тръмп. Тръмп 2.0 би било разумно да не пада в такъв капан.

Али Ризк, The American Conservative

Превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким