Това, което дразни, е агресията и насилието, с които страните искат да наложат гледните си точки.

От Фейсбук профила на депутата от ГЕРБ/СДС и бивш социален министът Деница Сачева

Трябва ли в училище да има каквато и да е било пропаганда? Категорично не.

Трябва ли в училище да се предоставят информация и знания, да се формира отношение към хората и света? Категорично да.

Трябва ли да се правят хората мишени, защото имат мнение или защото имат различна сексуална ориентация? Недопустимо е.

Това, което дразни, е агресията и насилието, с които страните искат да наложат гледните си точки. И огромната политическа злоупотреба с теми, по които са нужни диалози с разум, етика и емпатия.

Аз лично съм възпитана в консервативни ценности, но в уважение към свободата на избор на всеки. С баба и дядо - лекари, които ми показваха всеки ден и час, че животът е най-важното, а човеколюбието - най-ценното.

Какво се случи на 7 август?

Възраждане отдавна предлагат закон за забрана на пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация в училищата. Самият факт, че очевидно хората смятат, че има такъв проблем, не заслужава автоматично отрицание.

Текстовете на Възраждане са написани така, че да звучат крайно.

Юридически са трудно приложими. Реално могат да възпрепятстват дори часовете по религия или биология - зависи кой как ще ги чете.

След вълната от коментари по Олимпиадата, разбираемо Възраждане внесе тази точка за разглеждане в зала. Имат това право по правилник, първа сряда от месеца е.

В ГЕРБ по този въпрос винаги са преобладавали консервативните мнения. Винаги сме гласували по съвест по тези теми.

Подкрепихме текстовете на първо четене, като двете най-хубави изказвания защо Законът не е добър в този вид бяха на моите колеги Тервел Георгиев и Георги Георгиев - безупречни юристи и университетски преподаватели. ПП/ДБ никакви ги нямаше. Само Елисавета Белобрадова участваше в дебатите активно.

БСП, притеснени, че Възраждане печели точки, предложиха Законът да се гледа на второ четене същия ден, за да има как и те да боднат червен мак на ревера.

ГЕРБ гласува против Законът да се гледа на второ четене същия ден, защото имаме предложения за промени. От ПП/ДБ само 12 души натиснаха "против".

Не ми се спори за хуманизма на ПП/ДБ  - да обясняват на избирателите си за него. Но прагматизмът им се изразяваше в това, че те не искаха да дразнят Възраждане. По същото време събираха подписи срещу Рая Назарян от една страна и срещу Антон Славчев - от друга. Знаете как е - ПП/ДБ винаги се нуждаят от мишена. Светът винаги ще стане по-хубав, но само ако Х, У, Z и т.н. не са някъде...

Та, на второ четене ние поискахме разделно гласуване, но малко преди финалното решение ПП/ДБ отново тръгна да ухажва Възраждане за подписи за оставката на председателя на Народното събрание.

Това консолидира мощно нашата група, която гласува "за", а "против" и "въздържал се" гласува ръководството на групата като политически знак, че искаме ограничаване на агресивната пропаганда, но не и на права.

Няколко депутати от несъществуващия вече проект на Величие се опияниха и предложиха абсолютно недопустими текстове за промяна на Закона с глоби и репресии. ИТН заявиха, че ще прокарат промени в Закона за закрила на детето против насърчаването на млади хора да си сменят пола. Местни конфликти между зам.-кмета по образование на Варна от ПП/ДБ и организацията на Възраждане в града станаха причина да се обяснява на Кирил Петков какво представлява Списъкът на Шиндлер. Вчера във вътрешен чат в Комисията по образование и наука Красимир Вълчев и аз  споделихме, че е нужно да се прецизират текстовете и да се обсъдят с учителите и директорите на училища, за да не се задълбочават конфликтите в образователната система. И хоп - ПП излязоха с бързо прессъобщение, че ще правят промени. Толкова бързаха, че даже се оказа, че и ДБ не са знаели.

Животът в непрекъснати предизборни кампании изроди всеки смисъл и всяка мисъл.

ГЕРБ е единствената партия, която не се изкуши да използва тази тема предизборно. И ще продължим да се държим консервативно, разумно, но и с мисъл за това как да караме хората да се разбират помежду си, а не как да ги разделяме с омраза.

Когато бях дете и все питах моята прабаба, която се грижише за мен: " Бабо, може ли това или онова?". Тя неизменно ми отговаряше: "Може всичко, но нищо прекалено". Никога не ми каза "да" или "не". Урокът беше ясен. Решението винаги беше мое.

Баланс и свободна воля, за която се носи отговорност. Уроците на живота, които никое Народно събрание не може да промени със закон.