Дълбока и логична е връзката между Съединението и обявяването на Независимостта, каза в интервю за БТА историкът проф. Пламен Павлов.

През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка. Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и „де юре“ ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития – Обявяването на Съединението(1885) и провъзгласяването на Независимостта(1908) има една дълбока и логична връзка. 

Според него не трябва да се забравя, че идеята за обявяване на независимост не се ражда през 1908 година, напротив, на няколко пъти през предишни десетилетия е имало подобни настроения, но от гледна точка на международния консенсус е предприета подобна стъпка едва през 1908 година. Османската империя предприема по-твърда политика към всички съседи. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, става ясно, че идеалът за национално обединение на българите може да стане само по силов път, а не чрез реформи, които така или иначе Османската империя не желае да осъществи. С акта на Независимостта отпадат и клаузи, свързани с привилегиите на великите сили на нашия пазар. 

Трябва да се проумее, че тогавашната политическа класа е водила независима политика спрямо всички, и особено спрямо Османската империя. Затова е трябвало тогавашните политици да дадат един ясен знак на света, че България ще се бори за законните си права в Македония и Одринска Тракия. В този смисъл това значимо събитие е един от върховите моменти в развитието на модерна България, подчерта историкът.

Ролята на Александър Малинов и министрите от правителството - ерудити, доказани патриоти, пряко свързани с борбите за Освобождение и образованието, е изключително важна, подчерта проф. Павлов. Според него, една от погрешните представи за това събитие, е че то се дължи едва ли не изцяло на княз Фердинанд.

„След 1944 година комунистическата пропаганда виждаше в това събитие едва ли не акт на тщеславие на Фердинанд, затова и обявяването на Независимостта се смяташе за второстепенно събитие“, каза Пламен Павлов. От друга страна, при пълната зависимост на режима от Москва самото понятие „независимост“ беше някак си неудобно, допълни той.  Все пак, още преди 10 ноември 1989 г. историци от Великотърновския университет, на първо място покойният професор Петър Горанов, издигат идеята за реабилитацията на този исторически акт. Превръщането му в официален празник е изключително положителна крачка, която се възприема от цялото ни общество, както и от българските общности в чужбина.

В правителството с премиер Александър Малинов, от осем души, двама са бесарабски българи и един македонски българин. Самият премиер Малинов, който е родом от днешното село Ореховка, от Болградския район на Украйна. Блестящ юрист, завършил Болградската гимназия и право в Киев. Бил е пет пъти министър председател.

Генерал Данаил Николаев, патриархът на българското войнство, също завършил Болградската гимназия, участвал в боевете на Шипка, като младши офицер в българското опълчение. Човекът, който гарантира осъществяването на Съединението, защото е командир на Източнорумелийската милиция.

Третият е бъдещият голям държавник Андрей Ляпчев, родом от Ресен в Македония. Ако проследим миналото на всички тогавашни министри в този кабинет ще видим, че всички те дейно са участвали в Съединението, в училищното дело, ерудирани хора. Правителството в никакъв случай не трябва да се смята за сянка на княза, подчерта проф. Павлов. 

Ако Фердинанд извършва основната дипломатическа подготовка, то Малинов и министрите му са били настоятелни. Така се получава един консенсус между държавния глава и правителството. В този период председател на Народното събрание е Христо Славейков, син на Петко Славейков. Иван Салабашев, математик и академик, министър на финансите тогава, има много хубави спомени и споделя как на 22 септември старопрестолният град  е украсен със знамена и очаква събитието. Точно по това време Българската армия е в процес на превъоръжаване и един от хората, които имат най-големи заслуги е точно Данаил Николаев, като генерал от пехотата. Тогавашните политици в голямата си част са визионери. Самите те са израз на Независимостта. Поведението на българското правителство е израз на независимо мислене, на висока мотивация, поради което днешните ни политици и министри би трябвало да се замислят в чии кресла сядат, каза проф. Павлов.

По думите му, тогава политиците са гледали далеч в бъдещето и Независимостта е била инструмент, който трябва на държавата за да участва в държавни съюзи и да гони стратегическите си цели без да бъде спъвана от „узите“ (връзките) на зависимостта, както го е написал в Манифеста за Независимостта Александър Малинов през 1908 година на гара Две могили.