Доста стари антибиотици, много ефективни, бяха забравени, поради много ниската им цена

Проф. Тодор Кантарджиев - микробиолог, клиничен имунолог, епидемиолог, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и бивш съветник по здравните въпроси на Столичната община е гост в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" . 

Има ли належаща нужда от нови и иновативни антимикробни лекарствени средства, както се посочва в доклада на СЗО?

"Докладите на СЗО трябва да се следят с внимание, но трябва да знаем следното - личното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните специалисти, това са хора, с които съм работил, хора, които са ваксинирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и разбират и от антибиотици, и от тежки заболявания. Но висшето ръководство на СЗО дава послания, които са в значителна степен немедицински, а политически. Спомняте си, когато в началото на пандемията от Covid - 19 казаха, че маските не действат за коронавируса, защото не са достигали маски за лекарите, но едно такова действие не трябва да се допуска, то е престъпление, каза проф. Тодор Кантарджиев.

"Именно затова, когато разглеждаме въпроса за нуждата от нови антимикробни лекарства, за нови антибиотици от техния ъгъл, трябва да преценим до голяма степен има ли зависимост с фармацевтичната индустрия, няма ли, и дали наистина всичко е в интерес на хората, както искат обикновените лекари и редовите специалисти от СЗО".

Какви са последствията от антибиотичната резистентност в света? 

"Говорим за устойчивост на антимикробни лекарства на бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите. Тази устойчивост на антимикробните препарати последните години нараста много и причинява големи проблеми. Годишно в света се докладват 1 270 000 смъртни случая, причинени пряко от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е голяма бройка и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4 милиона и 200 хиляди умират с инфекции и друго основно заболяване, инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.

Около 30 до 505 от хората по света никога не са се лекували системно с антибиотици, което означава, че в тези държави има натрупани доста такива средства, затова се заговори и излезе този документ на СЗО, че трябва да се търсят нови антибиотици. 

Има ли връзка между нуждата от нови антибиотици и фармацевтичния бизнес?

Личното ми мнение е, че първо - антибиотиците трябва да се прилагат правилно, за да не губим тяхната сила и мощ срещу микробите. Второ - трябва да се използват повече и други средства за намаляване на инфекциите като хигиенните средства, особено в болниците, защото по мое мнение най-големият проблем на българското здравеопазване са вътреболничните инфекции. 

Трето - доста стари антибиотици, много ефективни, бяха забравени, поради много ниската им цена (...). Силно се неглижира в момента лечението на стрептококовите инфекции, например, с пеницилинът, който е един прекрасен антибиотик. А именно заради това имаме големите бройки на скарлатини, ангини и червен вятър. Пеницилините са най-добри за тези инфекции. Също така абсолютно забравен беше един антибиотик - пак поради ниска си цена - хлорамфеникол, беше най-широкоспектърния антибиотик и той сега може да реши проблема на много тежки вътреболнични инфекции, но поради ниската си си цена беше неглижиран, измисляйки си и описвайки страшни странични ефекти, като това, че може да предизвика апластична анемия - да, но ако го вземаш месеци наред безконтролно, но ако го вземаш една седмица, нищо няма да предизвика, също и че, предизвиква синдрома на "зеленото бебе"...Когато се започне фармацевтичната индустрия да налага само нови лекарства само защото са по-скъпи, според мен е престъпление към човечеството, когато се неглижират хубави антибиотици, стари, които са по-евтини. 

Тук трябва много да се поработи в обучението на лекарите как и с кои антибиотици да лекуват, това са според мен големите възможности". 

Появили ли са се в света нови бактерии, вируси, гъбички и паразити?

"Нямаме нови причинители на инфекции, или нови, дошли от животинския свят или мутирали - те са много малко, но имаме еволюция в резистентността в почти във всички микроорганизми. Най-големият проблем, според мен, на СЗО и на човечеството, е липсата и недостатъчният брой на антивирусни медикаменти. Защото, ако имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш в къщи, може да го вземаш в началото на инфекцията, както беше с Covid - 19, нямаше да имаме тази пандемия.

Ако имахме лекарство за пандемичния щам на Covid - 19, опасния, смъртоносния, както имаме лекарства много добри за сезонния грип, за херпес зостер, които да се вземат в първите часове на появата на инфекцията, но тук се преплитат интересите на могъщи концерни и несметните печалби, които се инкасират от фирмите, което не е в интерес на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни лекарства (...).

Прави ли ви впечатление, че сега, когато вече имаме добра, но изключително скъпа терапия за ХИВ инфекцията и СПИН, вече никой не говори да се търси и разработва ваксина за СПИН. Същото е при другите инфекции. При  Covid - 19 имаше ваксина, тогава защо бяха малко усилията да се намери лекарство за Covid - 19, което да се пие в къщи, затова и бяха произведени огромни количества ваксини (...). 

Едни такива лекарства общодостъпни за коронавируса, при позитивиране на теста, да можеш веднага да започнеш лечение, тогава ще се ограничи и епидемията, защото винаги комбинацията между правилна употреба на антимикробни лекарства, на антибиотици и ваксина, дава най-добър резултат. Както посъветвахме в началото на лятото общопрактикуващите лекари при коклюш да дават още в началото антибиотици, дори да се дават профилактично в детски колективи с инфекция, и в комбинация с ваксината, това дава много добър резултат, което и прекъсна епидемиологичната верига и взрив. 

Коклюшът е лятна инфекция и според данните случаите намаляват и се стационират, което е много добре, говори, че се вземат адекватни мерки. При морбилите има само единични случаи, не се появява взрив, клъстер, означава също, че личните лекари са си свършили работата с мерките и ваксинацията. Ние сме една от двете държави в Европа, които нямат масово, вътрешно разпространение на собствени щамове морбили. Няма ли три седмици случаи, казваме, че нямаме разпространение".

Какво е произвеждала в миналото и днес България като антибиотични медикаменти?

"България беше по времето на социализма най-големият износител на антибиотици в социалистическата система в СИВ, имаше най-големите производствени мощности и произвеждаше всички антибиотици с изключение на един. И то собствен синтез - 70- те години само САЩ и България произвеждаха да стратегически антибиотици, смърт срещу вътреболничните инфекции. Сега купуваме от съседни държави.

Колко иновативни антимикробни лекарства са в клинични изпитания?

"В Доклада на СЗО се посочва, че 2021 г. е имало 80 клинични изпитвания за нови антимикробни лекарства, сега са 97 разработки - малко е това. Защото от общо 32 антибиотика, които се проучват с бактериалните приоритетни патогени в списъка на организацията, само 12 могат да бъдат отчетени като иновативни - в смисъл нови и неизвестни молекули. 

В същото време само 4 от тези 12 антибиотика са активни срещу поне един от т.нар. патогени от критична важност. Освен това, нещо, което много ме плаши е, че от всички тези разработки, които в момента протичат, нито има антибиотици и лекарства, които са за деца. И второ нещо, което е много опасно и много вредно - няма разработка на антимикробни лекарства за перорално приложение - всички са за болнично лечение, няма хапче за хората, които да се вземат в къщи и да се действа още при първите симптоми.

Трябва малко да се променят нещата, да се търсят и перорални лекарства, и лекарства за деца, и действително да се търсят иновативни лекарства. Това са нови молекули, чието синтезиране и проучване е скъпа научна дейност, като усилията в тази посока трябва да продължат, защото все повече микроорганизми придобиват резистентност. Те не са нови патогени, те са си старите, но са резистентни към антибиотиците. Такъв е случаят с терапията за трипер днес, при който микробът на трипера е станал неимоверно много резистентен към антибиотичното лечение. Гонореята се оказа микроб, който последните 7 - 8 години придоби най- нови механизми на резистентност - защото промени местообитанието си - сега вече го отриваме в края на дебелото черво и гърлото - затова е много опасен. 

Колко са групите патогени и защо са под специален контрол?

"СЗО предложи последните години някои микроорганизми да бъдат поставени под специален контрол и да се търси специален контрол при тях. Обедини ги в няколко групи -  1. микроби с критичен приоритет - най-масовите и придобиващи резистентност, 2. микроби с висок приоритет и 3. микроби със среден приоритет.

Ще продължи ли човечеството да разчита на лечението с антибиотици?

Трябва да правят нови разработки на антимикробни лекарства, но под научния контрол на честни и авторитетни учени, от институции, които често са към фирмите производителки, защото това е много скъп процес. Защото много лесно може да се докаже, че една молекула има антивирусно действие. Но пътят на антивирусния модел на инфекция при клиничните изпитвания да я приложиш при животни, за да го лекуваш или да го изпитваш при човек, е много дълъг и сложен процес. Затова при Covid - 19 се търсеха известни лекарства дали имат и антивирусен ефект, за да могат да бъдат приложени веднага. Защото едно лекарство, за да бъде приложено на човек, от създаването му трябва да минат години .

Антибиотиците са групата лекарства, които атакуват някои молекули в микробите, бактериите, гъбичките, във вирусите и антибиотиците са много ниско токсични за човека. Те са дар Божи за човечеството, довели до много повече спасени животи, от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината. При правилното им използване дори и най-масовите резистентни микроби от среден приоритет - стрептококи, пневмококи, може да се компенсира с високата им чувствителност към други лекарствени средства".