“Патриоти за Европа“ се превърна в третия по големина блок в ЕП

Под ръководството на унгарския премиер Виктор Орбан нова крайнодясна евроскептична група – “Патриоти за Европа“ - се превърна в третия по големина блок в Европейския парламент, пише за "Политико" Мужтаба Рахман, ръководител за Европа в Eurasia Group.

Успехът на инициативата на Орбан е забележително постижение. Унгарският лидер успя да реорганизира крайната десница в Европа около собствения си имидж и този на своята партия „Фидес“, която беше маргинализирана, след като напусна дясноцентристката група на Европейската народна партия през 2019 г.

Създаването на „Патриотите“ демонстрира как Орбан е далеч по-малко изолиран, отколкото се смяташе първоначално, способен да изгради коалиция от съмишленици, които споделят неговата стратегическа цел – създаване на „Европа на националните държави“. Това сочи, че крайнодесните групи в ЕС са по-привързани към тази визия от всякога. И те представляват директно предизвикателство към по-прагматичния популизъм, поддържан от италианския премиер Джорджа Мелони.

Орбан консолидира своя съюз с френския „Национален сбор“ на Льо Пен, най-голямата крайнодясна партия на континента, въпреки неуспеха ѝ да постигне мнозинство на предсрочните избори в страната. По подобен начин холандската крайнодясна „Партия на свободата“ (PVV) на Хеерт Вилдерс също се включи към „Патриотите“ от бившата крайнодясна група в ЕП – „Идентичност и демокрация“ – след като спечели миналогодишните избори в Нидерландия и влезе в коалиционно правителство за първи път.

Все пак тази консолидация няма да промени напълно баланса на силите в ЕП и е малко вероятно да повлияе съществено на политиката на ЕС - поне в краткосрочен план.

Центристките проевропейски партии запазиха значително мнозинство в Брюксел. И заедно със „Зелените“, те с лекота осигуриха достатъчно гласове, за да преизберат председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за втори мандат, както и да подкрепят нейните законодателни приоритети след това.

Така че „Патриотите“ ще останат в опозиция, с ограничена способност да влияят върху законодателния процес на ЕС. Размерът на групата ще ѝ осигури малко повече финансиране, видимост и положение в парламентарните процедури, но ще ѝ бъде отказано каквото и да е значително представителство в парламентарните ръководни органи - като председатели на комисии.

Средносрочните предизвикателства обаче са много по-тревожни.

Както споменахме, „Патриотите“ представляват директно предизвикателство към „третия път“ на градивен популизъм на Мелони. Групата на европейските консерватори и реформисти (ECR), която тя председателства, няма да се слее с тях. И двата ѝ основни члена – партията на Мелони „Италиански братя“ и основната опозиционна партия в Полша „Право и справедливост“ – отказаха да се присъединят към Орбан.

Това означава, че засега Мелони ще продължи да стои между крайната десница и системните партии в ЕП, като същевременно запазва възможностите си отворени. Нейните законодатели сега представят ECR като мост между двата лагера. А фактът, че възходът на „Национален сбор“ беше спрян на втория тур на парламентарните избори във Франция, ѝ даде още една причина да изчака и да продължи да работи конструктивно с Брюксел, Берлин и Париж за напредък в приоритетите на Италия.

Но ECR губи позиции. Амбициите ѝ да стане третата по численост група в ЕП бяха осуетени. И въпреки силните си отношения с „Италиански братя“, испанската партия Vox напусна ECR, за да се присъедини към „Патриотите“.

Освен това, след като получи подкрепата на „Зелените“, Фон дер Лайен вече ще бъде по-малко зависима от италианския лидер - което отчасти обяснява защо Мелони се въздържа при решението на Европейския съвет да даде на германката още един мандат. Това беше опит да се затвърди нейното влияние и да се установи някакъв лост над Фон дер Лайен в бъдеще.

Това е така, защото с течение на времето промените в баланса на силите в Съвета - истинският властови център в ЕС - вероятно ще се окажат по-значими.

Понастоящем „Патриотите“ имат само едно място в Съвета – това на Орбан. Те имат непряко влияние и върху още две места - нидерландското и италианското, където PVV и крайнодясната партия „Лига“ съответно са партньори в управляващите коалиции и по този начин могат да упражняват известно влияние върху правителството.

Броят на „Патриотите“ в Съвета обаче вероятно ще нарасне с времето, тъй като няколко национални избори, насрочени за следващите месеци и години, имат добри шансове да създадат повече крайнодесни правителства. Например, през септември трябва да се проведат избори в Австрия, където крайнодясната „Партия на свободата“ води в социологическите проучвания, а следващата есен и в Чехия, където националистическата партия „Действие на недоволните граждани“ на бившия премиер Андрей Бабиш води стабилно.

Така че, макар крайнодесните партии да продължат да се борят с вътрешни разделения относно политиката, а Фон дер Лайен все още да може да управлява от центъра, резултатът от няколко национални избори може да даде на групата повече представителство. Това развитие рискува да подкопае единството на ЕС в ключови области, най-вече бюджета на Съюза, разширяването му и външната политика - особено когато става въпрос за Украйна.

Чрез смесица от придумване и финансово извиване на ръце, ЕС досега намираше начини да заобиколи многократните вета на Орбан относно Украйна. Но по-голяма, по-решителна група от непокорни правителства ще се окаже много по-трудна за овладяване.

Това обаче не е предрешен въпрос. Мелони поддържа гласовитата си подкрепа за Киев. Критиките на популисткия министър-председател на Словакия Роберт Фицо относно военната помощ за Киев не бяха последвани от вето. Същото важи и за холандската PVV, която смекчи позицията си, след като се съгласи да запази подкрепата на Хага за Украйна като част от дясноцентристко коалиционно правителство.

Възможно е други приятелски настроени към Русия крайнодесни партии да бъдат кооптирани по подобен начин. Но рискът европейското единство да бъде компрометирано - особено ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп бъде преизбран през ноември - сега очевидно нараства, завършва Рахман.

Мужтаба Рахман, "Политико"