Повечето важни кандидатури ще трябва да бъдат одобрени от Сената

През последните дни новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно подбира кандидати за постове в бъдещата си администрация, като вече и е посочил някои ключови позиции в нея. Съвсем очаквано при новите назначения става дума най-вече за някои от най-преданите му защитници и верни сподвижници, тоест основният му залог е лоялността.

Тръмп вече обяви назначаването на началник на администрацията на Белия дом и на министър на граничната сигурност, както и на съветник по националната сигурност и заместник-началник на администрацията по политическите въпроси - няколко ключови длъжности, за които не се изисква утвърждаване от Сената.

И така, кои засега са известните по-важни избраници на новоизбрания президент на САЩ:

Държавен секретар - Марко Рубио

В сряда Тръмп официално номинира сенатора от Флорида Марко Рубио за ръководител на Държавния департамент. През януари, когато официално ще се извърши смяната на администрацията в САЩ, Рубио, който е син на кубински емигранти, ще стане първият латиноамериканец (макар и роден в щата Флорида) който заема този пост.

Снимка: AP/БТА

Тръмп и Рубио бяха съперници в първичните избори за кандидат за президент на Републиканската партия през 2016 г. и тогава си позволяваха да се критикуват остро, но по-късно отношенията им се оправиха. По време на кампанията през 2024 г. Рубио по едно време беше разглеждан от Тръмп като потенциален кандидат за вицепрезидент и в крайна сметка стана негов съотборник.

В миналото Рубио неведнъж се е застъпвал за по-твърда външна политика на САЩ спрямо "геополитическите врагове" на Америка, включително Китай, Иран, Венецуела и Куба.

Както отбелязва в. "Ню Йорк Таймс", ако Рубио стане държавен секретар, основният въпрос ще бъде как ще успее да намери баланса между необходимостта от борба с китайското влияние в Азия и намеренията на Тръмп да намали участието на САЩ в международни конфликти.

Рубио изразява подкрепа за изолационистката външнополитическа позиция на Тръмп "Америка на първо място", която цели да държи САЩ настрана от международни конфликти.

Той недвусмислено подкрепя действията на Израел в ивицата Газа. Не е съгласен с концепцията за решение на палестинско-израелския конфликт въз основа на принципа "две държави за два народа", приветства решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел (2017 г.), подкрепя военната помощ за Израел. След 7 октомври той нарече войната в Газа справедлива война, противопоставя се на прекратяването на огъня и призовава за пълното унищожаване на Хамас. Освен това той твърди, че палестинците, а не израелците, са пречката за постигане на мир.

Рубио многократно е правил остри изявления срещу Русия, като след 2014 г. призова за прекратяване на всички преговори и анулиране на всички търговски споразумения с Москва. През 2022 г. той осъди руската военна агресия в Украйна. В същото време се изказва против отпускането на военна помощ на Киев, като смята, че конфликтът трябва да бъде прекратен чрез преговори, заяви в неотдавнашни интервюта, че Киев не може да очаква да си върне всички територии, окупирани от Русия, и е против присъединяването на Украйна към НАТО.

След победата на Тръмп Рубио заяви, че в САЩ ще се води "прагматична външна политика".

Съветник по националната сигурност - Майк Уолц

Тръмп потвърди избора си на Майк Уолц за влиятелната роля на съветник по националната сигурност. Уолц е роден през 1974 г. в щата Флорида. Служил е в Афганистан, Африка и Близкия изток в специалните части на американската армия. Пенсионира се в чин полковник. Работи в Министерството на отбраната под ръководството на Доналд Ръмсфелд и Робърт Гейтс и е съветник по въпросите на борбата с тероризма на вицепрезидента Дик Чейни.

Снимка: AP/БТА

През 2018 г. Уолц е избран в Камарата на представителите и е преизбиран три пъти, включително на изборите през ноември. Бил е член на комисиите по въоръжените сили, външните работи, надзора и отчетността и разузнаването.

Наред с други неща, той споделя позициите на новоизбрания президент по отношение на миграцията и подкрепата за Украйна.

Уолц е скептичен относно помощта за Киев, като смята, че контролът върху средствата на американските данъкоплатци, отпускани на Украйна, трябва да бъде затегнат. Осъжда войната, но гласува против предоставянето на финансова и военна помощ на Киев. Смята, че САЩ могат да окажат натиск върху Путин както чрез налагане на санкции в областта на енергетиката, така и чрез увеличаване на износа на американски енергоносители.

Заема твърда позиция по отношение на Китай, като смята страната за "екзистенциална заплаха". Освен това Уолц е известен като критик на външната политика на Пекин. По-специално, той е инициатор на законопроект, целящ да намали зависимостта на Америка от китайските критични минерали (като редкоземни метали).

Позицията на съветника по националната сигурност в исторически план е много влиятелна и е една от малкото позиции, за които не се изисква потвърждение от Сената.

Миналата седмица Уолц беше преизбран в Конгреса и ще трябва да напусне поста си, за да работи в Белия дом.

Директор на националното разузнаване - Тълси Габард

Тръмп номинира ръководител на Националното разузнаване 43-годишната Тълси Габард, която преди това премина от демократите към републиканците. Габард започва политическата си кариера през 2002 г., когато на 21-годишна възраст е избрана в Камарата на представителите на щата Хавай. Три пъти е участвала бойни действия в Близкия изток и Африка, подполковник от запаса. Работи в Камарата на представителите на САЩ в периода 2013-2021 г. През 2020 г. се кандидатира за президент като демократ, но след това подкрепя Джо Байдън. През октомври 2022 г. напуска Демократическата партия, а през октомври 2024 г. се присъединява към републиканците. От 2022 г. работи като политически коментатор за канала Fox News.

Снимка: Alex Brandon/АР/БТА

Габард е дългогодишен критик на външнополитическия естаблишмънт. Нейната номинация е още един знак, че Тръмп възнамерява да даде висши външнополитически длъжности на поддръжници, които са дълбоко скептични към ефективността на американската военна намеса в чужбина, коментира "Ню Йорк Таймс".

Докато е в Конгреса, тя става известна с критиките си към администрацията на Обама за начина, по който гледа на тероризма в Близкия изток и ислямския екстремизъм.

Тя също така изразява скептицизъм по отношение на намесата на администрацията на Обама в Сирия, която включваше въздушни удари по бойци на "Ислямска държава" и изпращане на военни съветници. През 2017 г. Габард се среща с президента на Сирия Башар Асад. Посещението предизвиква критики заради спазването на правата на човека от страна на Асад.

Съпротивата ѝ срещу политиката на президента Барак Обама в Сирия поставя началото на по-широката ѝ критика на външната политика както на републиканците, така и на демократите, които според нея погрешно вярват, че военната сила на САЩ може да реши кризи в чужбина. По време на собствената си президентска кампания тя критикува "контрапродуктивните войни за смяна на режими, които правят страната ни по-малко сигурна, отнемат повече животи и струват на данъкоплатците трилиони долари повече".

Габард е известна като противник на отпускането на военна помощ за Киев. На 24 февруари 2022 г., когато започна пълномащабното нахлуване на руските войски в Украйна, тя пише в социалната мрежа X: "Тази война и всички страдания можеха лесно да бъдат избегнати, ако администрацията на Байдън и НАТО просто бяха признали легитимните опасения на Русия за сигурността на Украйна във връзка с потенциалното ѝ членство в НАТО, което би означавало присъствие на войски на САЩ и НАТО точно на руската граница".

Украинските медии бързо обърнаха внимание на това, че Тълси Габард от 2022 г. е в базата данни на украинския сайт "Миротворец", в който се публикуват имената на враговете на Украйна. Под снимката й се съобщава: "Вероятно е агент на руските специални служби". Същата година Габард е обект на критика от страна на украинския Съвет по национална сигурност и отбрана, който твърди, че тя работи срещу пари от Кремъл. "Бившият офицер от резерва на армията на САЩ Тълси Габард вече от няколко години работи за чуждестранната аудитория срещу пари от Кремъл" - твърди центърът за борба с дезинформацията при Съвета за сигурност на Украйна, припомня изданието "Страна".

Заедно с Джон Ратклиф (той изпълняваше длъжността, която сега е предвидена за Габард, по време на първия мандат на Тръмп) - изборът на Тръмп за ръководител на ЦРУ, Габард ще бъде главен съветник по разузнаването в Белия дом. Тя ще контролира 18 шпионски агенции и ще отговаря за изготвянето на ежедневната справка на президента - писмено обобщение на разузнавателните данни, което се събира всяка сутрин.

Шеф на Пентагона - Пийт Хегсет

44-годишният политически коментатор на "Фокс нюз" Пийт Хегсет е кандидатът на Тръмп за министър на отбраната.

Снимка: АР/БТА

Това решение на Тръмп предизвика шок във Вашингтон. Хегсет, който е възпитаник на университетите Харвард и Принстън, няма и най-малък управленски опит. Роден е на 6 юни 1980 г. в Минеаполис. Завършва бакалавърска степен по хуманитарни науки в Принстънския университет през 2003 г. и магистърска степен по публична администрация в Харвардския университет през 2013 г. През 2003 г. работи като финансов анализатор в инвестиционната банка Bear Stearns, преди да се присъедини към Националната гвардия на Минесота. През 2004 г. е изпратен в американската база в залива Гуантанамо в Куба. По-късно служи като командир на пехотен взвод в Ирак. През 2012 г. е инструктор по противоборство с партизаните в учебен център в Афганистан. Има няколко награди. Докато все още е в армията, Пийт Хегсет работи в неоконсервативния Манхатънски институт за политически изследвания. От 2007 г. до 2012 г. работи във Vets For Freedom, правозащитна организация, основана от ветерани от бойните действия в Ирак и Афганистан, след това до 2015 г. - с "Загрижени ветерани за Америка", организация за защита на гражданските права. През 2014 г. започва да работи за "Фокс нюз".

През 2019 г. той стана известен, след като в продължение на месеци публично призоваваше президента Доналд Тръмп да помилва трима американски военнослужещи, осъдени за убийство на цивилни в Ирак по време на една от операциите срещу "Ислямска държава".

Нарича "ислямския екстремизъм" една от основните заплахи за Съединените щати. Неведнъж е призовавал за пълномащабен удар срещу Иран. Подкрепя политиката на Израел.

Хегсет е силен поддръжник на новоизбрания президент на САЩ и затова защитава противоречивите коментари на Тръмп за НАТО и войните по света, особено в Украйна.

Непосредствено преди руската инвазия в Украйна, Тръмп нарече руския президент Владимир Путин "доста съобразителен" и "гений". Хегсет защити коментарите на Тръмп, като заяви, че той само се опитва да "троли" американските медии за това, че уж разпространяват твърде много материали за Путин.

Самият Хегсет в първите дни на голямата руско-украинска война нарече Путин военнопрестъпник, който иска да възстанови СССР, и подкрепи ускоряването на помощта за Киев. По-късно в едно интервю той нарече "пресилено" мнението, че Русия може да нападне други страни в Европа след Украйна. Той също така сподели възгледи, съответстващи на скептицизма на Тръмп по отношение на взаимната отбрана във военния съюз НАТО.

"Защо САЩ, "номерът за спешна връзка" на Европа през миналия век, трябва да слуша самодоволни и безсилни нации, които искат от нас да спазваме остарели и едностранни договорености за отбрана, на които те вече не отговарят?" - пише Хегсет в една от книгите си.

Той е автор на няколко книги: "Битката за американския разум", е в списъка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс" повече от дванадесет седмици, включително четири седмици на първо място. Двете предишни книги на Хегсет - "Американският кръстоносен поход" и "Съвременни воини" - също са бестселъри. В анотацията за книгата "Войната срещу воините" се казва: "Имаме само един Пентагон. Или ще си го върнем, или ще се откажем напълно от него."

Екипът на Тръмп съставя списък на офицерите, които ще бъдат уволнени от Министерството на отбраната на САЩ, включително от генералния щаб на САЩ, съобщи междувременно Ройтерс, позовавайки се на свои източници. Но все още "не е ясно дали самият Тръмп ще подкрепи този план", въпреки че преди това той е критикувал редица генерали за проблематичното изтегляне на войските от Афганистан през 2021 г.

Източникът на агенцията обаче смята, че първият удар от "чистките" ще засегне хората от екипа на бившия председател на Обединения комитет на началниците на щаба Марк Мили, който според книгата "Война" на Боб Удуърд е нарекъл Тръмп "фашист до мозъка на костите".

"Всеки един човек, който е бил повишен и назначен от Мили, ще си отиде. Има много подробен списък на всички, които са били свързани с Мили. И всички те ще си отидат", казва вторият източник.

Агенцията отбелязва, че призиви за "радикална промяна на висшето ръководство на Пентагона", включително и на личността на сегашния началник на щаба Чарлз Браун, преди това е отправял и Питър Хегсет. Хегсет критикува и генерала от ВВС К. К. Браун - както и Чарлз Браун, той твърди, че и двамата са получили постовете си "заради цвета на кожата си" (и двамата са афроамериканци).

Изборът на Хегсет няма да помогне за разсейване на опасенията в Пентагона и извън него, че Тръмп, който се е карал със собствените си министри на отбраната, този път планира да постави на мястото си лоялен човек, който безпрекословно ще изпълнява политиките му. Реториката на Тръмп по време на предизборната кампания породи опасения, че вторият му мандат може да доведе до бърза и разединяваща реорганизация в Пентагона, пише "Политико", с коментара, че изборът му гарантира, че изслушванията за утвърждаването му ще бъдат задължителни за гледане.

Постоянен представител в ООН - Елиз Стефаник

Постът на постоянен представител на САЩ в ООН беше предложен от Тръмп на члена на Камарата на представителите Елиз Стефаник, която през последните няколко години, както пише Си Ен Ен, беше една от "най-яростните поддръжници на Тръмп в Конгреса".

Снимка: AP/БТА

Родена през 1984 г., Стефаник е най-високопоставената жена от Републиканската партия в Камарата на представителите, от години е ключов съюзник на Тръмп и според съобщенията в пресата е била кандидат за негов вицепрезидент в за изборите тази година.

През 2014 г. става най-младата жена, избрана в Конгреса в историята на САЩ по това време. Започва в политиката като умерен консерватор, работейки за Джордж Буш-младши и Мит Ромни.

Изборът на Стефаник показва, че САЩ възнамеряват да изградят твърди отношения с ООН. Стефаник неведнъж публично е критикувала организацията заради позицията ѝ спрямо Израел. През октомври тя заяви, че Вашингтон трябва да обмисли "пълна преоценка" на финансирането на ООН, ако Палестинската автономия продължи опитите си за отстраняване на Израел от организацията.

Стефаник сега се отказва от предишната си подкрепа за членството на Украйна в НАТО - позиция, която тя някога изрази като изключително важна за регионалната стабилност. През 2022 г. Стефаник призова НАТО да приеме Украйна, особено след ескалацията на руската инвазия. По това време тя се застъпва за широка подкрепа за военна помощ, като изтъква предишното предоставяне на ракети Javelin от администрацията на Тръмп. Нейните коментари по това време отразяват силна проукраинска позиция, която съответстваше на широката двупартийна подкрепа за Киев в първите дни на конфликта.

Сега, на въпроса дали подкрепя членството на Украйна в НАТО, говорителят на Стефаник отказа да говори конкретно за настоящата ѝ позиция. Вместо това нейният офис даде ясно да се разбере, че тя е съгласна с подхода на Тръмп.

В първата администрация на Тръмп пратеник в ООН бе Ники Хейли. През 2024 г. тя стана главен съперник на Тръмп в първичните избори на републиканците. Хейли водеше агресивна кампания срещу съперника си, но след като отпадна от надпреварата, публично го подкрепи. След преизбирането си обаче Тръмп заяви, че няма да покани Хейли на никакъв пост в администрацията.

Ръководител на администрацията на Белия дом - Сюзън Уайлс

Тръмп назначи Сюзън Уайлс за началник на кабинета си - първото официално обявено кадрово решение на новоизбрания президент. 67-годишната Уайлс става първата жена в историята, която заема този пост.

Снимка: БТА/АР

Уайлс де факто отговаряше за цялата кампания на Тръмп - на нея се приписва заслугата да гарантира, че за разлика от кампаниите през 2016 г. и 2020 г., Тръмп почти не е имал скандали, а самата кампания е била изключително дисциплинирана и добре обмислена.

Източник заяви пред Си Ен Ен, че Уайлс е получила уверения от Тръмп преди назначаването си, че ще има повече правомощия от предшествениците си, включително при контрола на достъпа до Овалния кабинет.

По време на предишния си мандат Тръмп смени четирима началници на кабинети в Белия дом. Джон Кели издържа най-дълго на този пост (близо година и половина). След уволнението си той многократно критикуваше Тръмп в множество интервюта.

Главен прокурор - Мат Гейц

Друго от назначенията на Тръмп е конгресменът Мат Гейц - на него му е предложено да оглави Министерството на правосъдието, т.е. да стане главен прокурор на САЩ.

Снимка: AP/БТА

Кандидатурата му със сигурност ще предизвика сериозна полемика, тъй като Гейц беше заподозрян в престъпления, но обвинения в тази връзка така и не бяха повдигнати поради липса на доказателства. 42-годишният Гейц е конгресмен от 2017 г. и е един от най-верните поддръжници на Тръмп в Конгреса на САЩ, като се описва като "либертариански популист".

Срещу него имаше подозрения в незаконно транспортиране на деца с цел сексуална експлоатация. Министерството на правосъдието отказа да му повдигне обвинение в тази връзка, но той продължава да бъде разследван от Комисията по етика на Камарата на представителите.

Гейц беше и един от главните двигатели на отстраняването на републиканския председател на Камарата на представителите Кевин Маккарти през октомври 2023 г. Самият Маккарти заяви, че инициативата за оставката му може да е свързана с факта, че конгресмените са решили да разследват дейността на Гейц.

Кандидатите за ръководители на новата администрация на Тръмп все още трябва да бъдат одобрени от Сената на САЩ.

Републиканската партия успя да получи мнозинство в Камарата на представителите. Републиканците се нуждаеха от 218 места, за да запазят контрола си върху долната камара на Конгреса на САЩ. Преброяването на гласовете в някои окръзи все още продължава: това се дължи на факта, че част от избирателните комисии трябва внимателно да проверят всички документи и да вземат предвид бюлетините, които са пристигнали по пощата. Очаква се Републиканската партия да разполага с около 220-222 гласа в Камарата на представителите.

По този начин републиканците вече контролират и двете камари на Конгреса: веднага след президентските избори те си върнаха контрола над Сената.

Поне през следващите две години, т.е. до следващите избори, Демократическата партия ще бъде лишена от власт, а новоизбраният Доналд Тръмп може да разчита на подкрепата на Конгреса, за да реализира плановете си и да назначи ключови служители в администрацията.

Сенаторът от Южна Дакота Джон Тюн, сенатор от Южна Дакота, беше избран за лидер на фракцията на Републиканската партия в Сената на САЩ. Той получи най-много гласове в тайното гласуване, в което участваше и представителят на Флорида Рик Скот, политик, подкрепян от близкото обкръжение на Доналд Тръмп. Досега лидер на републиканците в Сената беше Мич Макконъл - позиция, която той заемаше през последните 17 години.

Според Би Би Си официално Тръмп не се намесва в избора на лидер на републиканците в Сената, но членове на обкръжението му са се опитали да им повлияят. Затова изборът на Тун може да се разглежда като демонстрация на известна независимост на сенаторите от бъдещия стопанин на Белия дом.

Според Би Би Си кандидатурата на Скот е била подкрепена от най-богатия човек в света, собственика на компаниите Tesla и Space X Илон Мъск, който работи в тясно сътрудничество с Тръмп и ще получи пост в неговата администрация.

Едно ново министерство - на ефективността на правителството - Илон Мъск и Вивек Рамасвами

Тръмп иска да премахне федералната бюрокрация и дори да премахне поне един федерален департамент. За тази цел той създава нова агенция, наречена Департамент за правителствена ефективност (Department of Government Efficiency).

Снимка: БТА/АР

Ако името звучи познато, то е точно така. DOGE е идея на милиардера Илон Мъск, който измисля съкращението по името на талисмана на цифровата валута Dogecoin.

Амбицията е голяма: съкращаване на държавните разходи с 2 трилиона долара. Общата цел за по-малко и по-ефективно правителство е препъвала дълъг ред президенти, както демократи, така и републиканци, и усилията на Мъск вероятно ще се сблъскат със същата политическа опозиция, която обрече на провал предишните усилия за намаляване на дефицита, пише Блумбърг.

Работата по повишаването на ефективността ще бъде ръководена от двама души - Мъск и предприемача Вивек Рамасвами, който беше съперник на Тръмп за кандидат за президент на Републиканската партия.

Това няма да е министерство като департаментите, които са постоянни и могат да бъдат създавани - или разпускани - само от Конгреса. Вместо това Тръмп заяви, че групата ще работи извън правителството и ще бъде разформирована до юли 2026 г.

Все още не е съвсем ясно как ще функционира нововъведението. Един от възможните механизми е Законът за федералните консултативни комитети, приет през 1972 г., който позволява на президента да търси мнението на комитети, съставени от представители на публичния и частния сектор.

Ако Мъск и Рамасвами се присъединят към федералния консултативен комитет, те ще станат така наречените специални държавни служители. Това са длъжности, които могат да бъдат неплатени и позволяват на дадено лице да работи до 130 дни за дадена федерална агенция или Белия дом.

Едно от нещата, които са от значение за Мъск и Рамасвами, бивш изпълнителен директор на биотехнологична компания, е, че тези позиции не изискват от лицето да разкрива публично информация или да се освобождава от активите си.

Тръмп заяви, че групата ще "предоставя съвети и насоки извън правителството и ще работи с Белия дом и Службата за управление и бюджет за осъществяване на мащабна структурна реформа и създаване на невиждан досега предприемачески подход към управлението". Той нарече инициативата "проекта Манхатън" на нашето време.

Мъск си е поставил за цел да съкрати разходите с 2 трилиона долара, но не е ясно дали тези съкращения са годишни икономии или за 10-годишен бюджетен период. В изявлението си Тръмп използва годишна цифра, предполагайки първото: "Ще премахнем огромното разхищение и измама, които съществуват в нашите 6,5 трилиона долара годишни държавни разходи".

Но борбата с "разхищенията, измамите и злоупотребите" отдавна е мантра на консервативните политици, а усилията за постигането ѝ имат смесени резултати. Според оценките на Службата за правителствена отчетност федералните агенции губят между 233 и 521 млрд. долара годишно заради измами, пише още Блумбърг.