Все още живеем в парламентарна демокрация. Политически е така. Реално в обществен план сме затънали в много извратена форма на либерална диктатура.

Няма как по другояче да се определи тоталното налагане на дневния ред на малцинствени групи над общия за масата хора. НПО-та от всевъзможен калибър занимават обществото със специфични проблеми, които в голямата си част касаят маргинални общности или изобщо са несъществени.

Примери – безчет. Като започнем от кресливо налаганите дискусии по темата с измислената джендър идеология, минем през проявите на скрит и явен расизъм, добавим глупостите на „изключването“ и стигнем чак до „зелената сделка“ или „зеления преход“, както ще да го наричаме. Това не са теми на масовия българин. Малко по-сериозен поглед върху тях дава ясна представа, че са изкуствени, измислени проблеми. Използва се старата като света практика: Създай проблем, раздухай го, после обяви, че само ти знаеш как да го решиш и… си прибирай материалните благини. Евтин панаирджийски номер.

Това обаче ще продължи да се случва, докато има кой да се впряга и да хаби напразни усилия в решаването на безсмислени дискусии. Кое не е ясно, та трябва да се дъвче безкрайно темата с джендърството?! Категорично в природата има два биологични пола и точка! Всякакви дискусии по социални определяния на полова и личностна основа са за обсъждане в много тесен кръг от хората, които ги касае това. Масовият човек не е длъжен да обръща внимание на мераците и щенията на шепа хора. Като са решили да бъдат „различни“ и/или „нетрадиционни“, да имат доблестта да си платят цената и да не губят времето на обществото с техните виждания.

Освен всичко друго, диктатът на малцинствени групи върху дневния ред на обществата е опасно явление – създава усещането, че всеки креслив и малко по-нахален индивид или група от индивиди може и трябва да бъде чут. Защо?! Може ли благото за единици да е добро за масата? Не може! Очевидно е, че ако нещо е добро, то ще бъде предпочетено от мнозина, а не от малцина.

Да не ходим далеч за примери и поука: През 1917 г. в смутните времена на революцията в царска Русия групата на т.нар. „болшевики“ (нищо, че больше означава повече) е нищожна фракция в целия хаос. Но болшевиките са най-арогантни и най-гласовити. С добавката, че са и най-добре „финансово стимулирани“ от външни фактори, стигаме до там, че превземат властта. Искате ли още 70-80 години от същото, пък било то и в условията на пазарна икономика?!

Явно много сме оплескали настоящето, за да искаме бъдещето ни да е като миналото.

Златко Станоев