За съжаление, от много години насам в Тялото Христово, защото Църквата Христова е Тялото Христово, има голяма рана, причинена от разкола в Украйна. У нас Българската църква също преживя тези трудни изпитания на политическия разкол, беше страшно. Знаем по-добре от всеки друг какво е разколът и какви са неговите последствия, не само защото свети Иоан Златоуст е казал, че дори мъченическата кръв е невъзможно или трудно да заличи последиците от разкола. 

Каноните на Църквата не дават възможност да се признае някакво формирование, което нарича себе си „църква“. Нали разбирате, че каноните на Църквата са дело на Светия Дух в живота на Църквата, а ние знаем, че най-големият грях, който никога и на никого няма да бъде простен, е хулата против Духа Светаго. А какво означава хулата против Духа Светаго? Означава пренебрежение към каноните, включително към тази канонична процедура, с която желаещите автокефалия трябва да се съобразят и изпълнят. Така че не ние, а свещените канони не регламентират такова неканонично отделяне.

Това каза в интервю от февруари 2017 г. пловдивският митрополит Николай пред украинския Съюз на православните журналисти по темата за отношението на Българската православна църква към църковния разкол в Украйна.

– Какво е отношението на Църквата към разколите? Как бихте коментирали ситуацията в Украйна, където има разкол в православната църква? 

– Научаваме за случващото се в православна Украйна. На първо място това, което се случва в държавата. Най-страшното е кръвопролитието. Ние сме християни, нашият Господ Иисус Христос е Князът на мира, Той дойде и стана човек, за да помири човека с Бога, и в този свещен момент ангелите пеят „между човеците благоволение“ – блага воля между хората. Това е основата на нашата християнска вяра.

Разбира се, ние отправяме особени молитви, молим се на всяко Богослужение. В сърцата на нашия православен народ има прошение към Бога за мир в целия свят, Господ да дари всички хора с мир, благоденствие, щастие и душевно спасение. Молим се Господ да запази в благополучие украинския православен народ, да бъдат преодолени всички противоречия, да се възцари благодатният Христов мир в украинското общество. Това е нашата гореща просба към Бога: Господи, помилуй украинския православен народ. 

За съжаление, от много години насам в Тялото Христово, защото Църквата Христова е Тялото Христово, има голяма рана, причинена от разкола в Украйна. У нас Българската църква също преживя тези трудни изпитания на политическия разкол, беше страшно. Знаем по-добре от всеки друг какво е разколът и какви са неговите последствия, не само защото свети Иоан Златоуст е казал, че дори мъченическата кръв е невъзможно или трудно да заличи последиците от разкола. 

Това, което преживя каноничната българска църква по време на разкола, беше страшно, затова искрено ви съчувстваме. Съчувстваме на каноничната Украинска православна църква и на православния украински народ, защото наличието на разкол се отразява не само на църковния живот. То е дори разделение на обществото, което се явява елемент на сигурността на държавата. Да се раздели Църквата на един народ означава да се раздели самият народ, това е страшно.

Знаем какво е това разделение не само от личен опит, но и от казаното в Свещеното Писание: ако една държава се раздели и се противопостави едната страна на другата, то тя ще се самоунищожи. Затова се молим и не само се молим, а и правим като канонична автокефална православна българска църква каквото е по силите ни, за да се преодолее това изкушение в Църквата.

В Свещеното Писание е казано, че изкушеният може и на изкушаваните да помогне. Ние преживяхме това време и знаем колко е трудно да се преодолее, разбира се, не без Божията помощ, но и със силата на вярата на народа, който стои твърдо върху основите на светото православие и живее в каноничната православна църква – там, където има спасение. Извън каноничната Църква няма спасение.

По молитвите на целия народ вярваме, че това изпитание ще бъде преодоляно в Украйна и Църквата ще бъде Една, защото Един Господ е основал Една Църква. Дай Боже скоро това изкушение, това изпитание в църковния живот да бъде преодоляно. Това е и наша болка, казвам го искрено, защото, както е казано, Църквата е Тялото Христово, там е добавено още, че ако страда един член, един уд от това Тяло, страда целият организъм. Знаем и чувстваме страданието на каноничната Украинска православна църква, от това страда организмът на цялото Православие. Затова се молим Господ да излекува това страдание в църковния живот на светото православие.

– Разколниците твърдят, че рано или късно вселенското православие ще ги признае. Тяхното духовенство поддържа връзка с Константинополския патриарх. Какво е Вашето отношение към това?

– Мисля, че не е лошо, че те са отишли, може би поканени, при вселенския патриарх. Мисля, че той ще ги посъветва да се покаят навреме, да се осъзнаят и да се обърнат към лоното на каноничната православна църква. У нас, както казах, също имаше разкол, те си мислеха, че ще ги признае не само българската държава, защото тя ги призна тогава за държавна църква. Те също контактуваха с вселенския патриарх, но така и не бяха признати и Слава Богу. Може би и с помощта на вселенския патриарх и неговите молитви някои се осъзнаха, покаяха се, върнаха се и беше възстановен каноничният им статут в каноничната Българска православна църква. Затова мисля, че вселенският патриарх, който добре познава каноните на Църквата, няма да ги посъветва другояче. 

– Благодаря за отговора. А могат ли украинските разколници в статута, в който са сега, да претендират за признаване?

– Не, това е невъзможно, не защото не искаме, а защото каноните на Църквата не дават възможност да се признае някакво формирование, което нарича себе си „църква“. Нали разбирате, че каноните на Църквата са дело на Светия Дух в живота на Църквата, а ние знаем, че най-големият грях, който никога и на никого няма да бъде простен, е хулата против Духа Светаго. А какво означава хулата против Духа Светаго? Означава пренебрежение към каноните, включително към тази канонична процедура, с която желаещите автокефалия трябва да се съобразят и изпълнят. Така че не ние, а свещените канони не регламентират такова неканонично отделяне.

– Трябва ли държавата да се намесва в делата на Църквата и как да се държи УПЦ в ситуацията на настоящия натиск от страна на властите? 

– Разбира се, че в никакъв случай не подобава държавата да се намесва в делата на Църквата, но тя винаги се намесва. Даже когато няма разкол, когато всичко е нормално, и тогава държавата се опитва да направлява Църквата по някакъв начин. Сега държавата, не точно държавата, а някои политически фактори, на нас, православните архиереи и свещеници, ни говорят какво е религиозна толерантност. Нима 2 000 години не сме имали предвид, не сме пазили тази толерантност, че сега някакви хора, които въобще не са вярващи, които отхвърлят Господа Бога в мислите си, да ни учат как да бъдем толерантни към друговерците?

За Българската православна църква искам да Ви кажа, че по време на комунизма, понеже искаха да отделят Църквата от държавата, от народа, на първо място, от своя народ, приеха в Конституцията такъв закон: Църквата е отделена от държавата. И Слава Богу, защото сега ние имаме такава автономия в тази държава, която ни дава свобода, свобода да изпълняваме пастирския и църковния си дълг, включително патриотичния, народния си дълг. 

Винаги се отнасяме с уважение към нашата държава, защото съзнаваме, че всяка власт е дадена от Бога. Съзнаваме не само това, но и че държавната власт, че по принцип властта – и духовната, и светската – не е нищо повече от огромна отговорност. Не е лесно да се носи кръстът на властта днес в този несигурен, нестабилен свят, затова се отнасяме с уважение към властта. Но знаем и словото Божие: Отдайте кесаревото кесарю, Божието Богу, знаем и какво са казали светите отци: кесаревото кесарю, доколкото не противоречи на Божието. Така че ние винаги служим на Великия Цар на царете, Господ Иисус Христос, служим на Него, съблюдаваме Неговото ръководство в живота си и се стремим с държавата и с всички, по призива на светия Апостол, да живеем в мир, доколкото това е възможно.

– Как бихте характеризирали Блаженейшия митрополит Онуфрий? 

– Когато в мислите ми, в сърцето ми се явява образът на владика Онуфрий, това винаги ме подтиква към молитва към Бога: Слава Богу, че православният украински народ има такъв предстоятел – свят човек, с мирен дух и голям молитвеник. Този човек има много силна молитва, убеден съм в това.

Благодарим на Бога на първо място за това, че украинският народ не е оставен сам, той преживява големи изпитания, но това доказва, че Господ го обича. Когато Господ дава големи изпитания, това е грижа на Господа Бога за нашия вечен живот. Този народ не е оставен сам, има Божия благодат над Украйна, в нея има толкова много светии, свети благодатни мощи, включително мощите на Светителя архиепископ Лука Симферополски, който благодарение и на владика Онуфрий не само дойде в България, но живее в България. Това е велик жест на братолюбие, който прояви Руската Православна Църква, дарявайки ни частица от мощите на Светителя Лука (Войно-Ясенецки), който тук, в България, много силно се почита.

Владика Онуфрий е православен епископ, каноничен епископ, човек, който в своя живот и служение със страх Божий върви по пътя на вярата и вечното спасение, човек, който винаги има в ума си Образа на Пастиреначалника Господ Иисус Христос и Му служи вярно. Това не е само мое мнение, това е мнението на цялата Българска православна църква и мнението на православния български народ.

Молим се Господ да дарява на владика Онуфрий благодатно дълголетие, сила и твърдост, и благодатта на Светия Дух да го укрепява в нелекото служение. Господ е възложил върху него тежък кръст, но съм убеден, че Господ ще му дарува и благодат, която ще му помогне да носи този кръст достойно и спасително.

– Като представител на братска православна църква, какво бихте могли да пожелаете на гражданите на Украйна? 

– Обръщам се към гражданите на Украйна, призовавайки над тях Божията благодат, Христовият мир да пребъдва в тази Богоблагословена държава, страна, Православието да бъде живо в сърцата им, в живота им – отражение на тази чиста, спасителна вяра, Господ дари украинския народ с мир, благодат, земно щастие и Небесно спасение.

Източник: spzh.life