Станимира Уитърс, Фейсбук

Да започнем с факта, че от поне 15-20 години старите американски (и не само) медии са напълно „демократизирани“, т.е. свързани с Демократическата партия и нейните интереси. Причините за численото превъзходство на либерали в старите т.нар. legacy media – вестници, списания и „каквото дават по телевизията“ – е сложен, но не и мистериозен, отговори се намират онлайн. Че медия може да бъде възприемана като леко нечистоплътна и пристрастна в предаването на дадено събитие е широко известно поне от Киркегор насам, но че CNN, NBC, ABN, MSNBC, Politico, NYT, The Hill, etc. – стожерите на свободния свят – са започнали открито да пропагандират и лобират е сравнително по-ново явление. Вместо да изобличават и разследват неистините и съмнителните политически акробатики, днес журналистите ги създават сами.

Нарочно и открито да кривиш истината в свят на широко достъпна информация е странен медиен подход, и още по-странното е, че той успява. Твърде малко са хората, които се интересуват от дребния шрифт и какво стои под крещящото заглавие, твърде лесно се комуникира с мемета и емотикони, твърде бърза е емоционалната, първосигнална племенна реакция, твърде много време и фокус се изискват да разчепкаш даден проблем и да го изследваш от всички страни, твърде неблагодарно се оказва да представиш един добре построен диалектически аргумент, който цели осветляване на истината и разбиране на, а не победа над опонента. И така полуистината, сламените човеци, престореното недоразумение и откровената лъжа, усилени многократно и ежедневно повтаряни от медийната машина се настаняват трайно в съзнанието и настройват едни хора срещу други хора до ниво точка на кипене, докато същевременно отвращават трети хората от политиката и изпразненото от съдържание политическо ломотене.

Да вземем за пример Тръмп, който вече е напълно дехуманизиран от медийната машина и за когото става все по-трудно да се измисли нещо свежо, смешно и саркастично – но за когото пък може да се каже всичко. Да си припомним прочутия му съвет от времето на ковид да се пие белина, за да се дезинфектираме отвътре – тиражираше се навсякъде по новините и по вечерните шоута, кой ли не се смя, кой ли не се възмущава по подкасти и youtube канали. . . Какво от това, че и при най-малкото усилие да потърси първоизточник човек би установил, че Тръмп не е казал нищо такова: във въпросната среща с журналисти той преразказва разговора, който е водил с учени и лекари и споделя как се е питал дали не може да се изобрети нещо, някаква ваксина, която толкова мощно да удари и унищожи „за минута“ вируса отвътре, колкото и както дезинфектантите го унищожават отвън! Тръмпизъм – ОК, ако и доста постен, но нито дума за белина или пък, че е добре да се пие дезинфектант… Което е точно каквото ни се каза и повтори хилядократно. Нуждае ли се Тръмп от допълнително виланизиране на и без това твърде шарената си персона? Явно да.

Да си анти-тръмп и невър-тръмп днес е въпрос не на осведоменост и на разговори за политически идеи или икономически политики за развитието на една страна в даден исторически момент, и определено не е въпрос на демокрация и „глас народен…“, а на партийна принадлежност и идентичност, на comme-il-faut, на добро възпитание и образование, на генеалогия, на полезни връзки и подобаващи възгледи. Трудно се устоява на чистото удоволствие от виланизирането на една лесна мишена far far away. Но защо реагираме със злорадство и негодувание само на глупостите на другите, на „чуждите“ медии и експерти? Не е ли също и дори още по-важно да реагираме срещу блестящите моменти на наглост и на „своите“, особено на „своите“? Ако, разбира се, се интересуваме от наглостта per se, а не единствено от наглостта на, например, опонента.

За новините от „медиите на Тръмп“, които тенденциозно, последователно и задружно вървят срещу всичко, което е в дисонанс с партийната линия, било то право или криво, си има име – fake news, дезинформация: знаем кога да употребим това понятие и го употребяваме щедро. За демократическите медии как всегда – или добро или нищо. Но напоследък наблюдаваме как точно тяхното лицемерие преминава в нова, по-тънка фаза – не просто да изкривяваш, а да твърдиш точно обратното на истината.

Да вземем за пример Камала Харис. Едно от най-непопулярни вицета в историята на Щатите, до преди дни тя бе най-известна с факта, че е жена с индийско-ямайско родословие (което всъщност си заслужава вниманието) и с уникалната си неспособност да върже две разумни изречения публично (компилациите със словесни салати на Камала в youtube също си заслужават вниманието). Преди номинацията рейтингът ѝ беше спаднал до безкислородните 28%. Днес обаче, в усилията си да компенсират, медиите безгранично, безкритично, безумно, безшумно, безшевно и впечатляващо координирано са се заели със задачата да влюбят себе си и нацията в демократическия кандидат и да провъзгласяват Харис за новия месия – най-доброто, което Демократическата партия, която се подготвя за тези избори от години, има да предложи. Тече меден месец като за световно. Тя е най-прекрасната, най-обещаващата, най-можещата, най-съпричастната, най-готината, с най-добрия вкус, най-прогресивната, че и инстинктивна, she’s a melody from a symphony by Strauss. . .. От „спонтанно“ заснети задушевни разговори с Обама през демократичните ценностни послания на Мегън дъ Сталиън до стреамваното в стил тикток предложение до Мат Уолц да ѝ стане вице „and to take this show on the road“ – реалитито на Камала върви с пълна сила. Никакви половинчати внушения и кумова срама: медийната машина залага на синьо va banque.

Да не говорим за това дали е или не е Камала DAI hire.

Да не говорим и за връзките ѝ с бившия кмет на Сан Франциско и силна политическа фигура Уили Браун.

Да не говорим, че Камала вярва в woke, че никой не е достатъчно woke, че всички трябва да сме woke (интервю от 2017).

Да не говорим и за работата ѝ като прокурор в Сан Франциско.

Да не говорим и за безславно угасналата ѝ кампания като кандидат за президент през 2020г. (кампания, описвана дори и от legacy media тогава като хаотична, катастрофална, притеснителна и скъпа за донорите)

Да не говорим и за това как през последните години вицето мълча и кри състоянието на здравето и годността на президента Байдън.

Да се ограничим с настоящето.

През март 2021г. Камала Харис беше натоварена със задачата да ръководи усилията на Белия дом да се справи с мигрантската криза на южната граница с Мексико – един от най-сериозните проблеми на администрацията на Байдън. Има достатъчно интервюта и писания по темата, включително и симпатичен разговор с дружелюбния журналист от NBC, който през 2021 я пита защо за месеците, откакто отговаря за границата Харис все още не я е посетила: „Били сме на границата“, заявява Харис. „Вие не сте били на границата“, вежливо я поправя журналистът „Ама аз не съм била и в Европа! Не разбирам какво ме питате?“ Така. Какво направи Камала с границата? Нищо, което по ентропичния закон просто задълбочи проблема; за неадекватността и безхаберието на Харис в тази ѝ роля съществуват изобилни детайли и факти. Днес изведнъж се оказва, че Харис не е била „цар на границата“, според популярния израз – и CNN, MSNBC, ABC, NBC, Politico и останалите се надпреварват да повдигат рамене и вежди в почуда – „Цар на границата?!? Странно твърдение! Тя никога не е била цар на границата, поредните лъжи на Тръмп“. Тези медии не се притесняват, че хората ще ги уличат в лъжа – лъжата е евтина и лесна, а също и без последици; достатъчно е да заклеймиш разобличителя си като хейтър, расист, сексист, селяндур и хоп! – моралното ти превъзходство току се е повишило! Нещо повече: Камала заяви преди дни на демократически митинг, че ако бъде избрана, ТЯ ЩЕ разреши кризата на границата, криза, която Е дело на Тръмп!! Смайваща тактика! Кой ли беше казал „не се оправдавай за простъпките и дефицитите си – обвини противника си в собствените си грехове“?

За възгледите на Харис знаехме малко, но и тях през миналата седмица тя преобърна на 180 градуса. Беше твърдо срещу fracking-а, не веднъж е заявявала, че трябва да се забрани. В момента в който беше номинирана, от щаба ѝ започнаха да текат директиви, подети от медиите, че Камала не възнамерява да забрани фракинга и никога не е възнамерявала – това е тръмпистка пропаганда!

Камала бе за дефинансирането на полицията и срещу притежаването на оръжие – отдръпна се от твърди позиции и по двата проблема, а медиите започнаха да ни представят позициите на Камала в „контекст“.

За контекста на повишаването на данъците, особено на малкия бизнес, поддържано от Харис, тепърва ще ни информират.

И докато Тръмп се среща ежедневно с всякакви групи, дори и с враждебно настроени, в усилие да намери език с всички, досега никоя медия не се е срещала с Харис, която не само не е известна на публиката, но и не е избирана от истински хора в партията – кога ще видим пресконференция, на която тя ще трябва да отговаря на всякакви въпроси, а не само на предварително уговорените?

Бързината и координацията, с която медиите пригласят, повтарят и разпространяват всичко, което излиза от демократическия щаб смущаващо напомнят на едни други времена. Достатъчно бе веднъж само Харис да нарече J.D.Vance “weird” и медийната машина заработи: за два дена думата “weird“ по отношение на Ванс е била употребена от CNN и MSNBC, оказва се, 150 пъти (вицето на Харис, Тим Уолц, е губернатор на Минесота с хардлайнерски прогресивистки възгледи. Тепърва ще ни запознават и с неговия контекст, че май има бая такъв. Кодовото му медийно име е: Midwestern dad).

. . . И това е демокрацията, която се държи на косъм и която трябва да опазваме, така да се каже, през ноември? Демокрация, която заклинава, че ако не изберем Камала сега, светът, какъвто го знаем, ще бъде унищожен от „American carnage” на Тръмп (справка CNN)?

Революциите са страшни, казваше Давила, но предизборните кампании са отвратителни.