Хавиер Ибанес го откраднахме от Турция, има шанс и за повече от бронз, казва бившият спортен министър в интервю за „Телеграф“

- Г-н Кралев, повод за празнуване ли е първият медал за България от олимпиадата или скандалите в бокса помрачават успеха?

- Конкуренцията в световния спорт е изключително жестока и трябва да се радваме на абсолютно всеки успех. В бокса имат повод за празнуване не само заради категорично спечеления медал от Хавиер Ибанес, но и заради цялостното представяне на нашите състезатели. За първи път имаме класирани 4 души на четвъртфиналите, които бяха на косъм от медала. Хавиер се представи блестящо, Станимира Петрова и Рами Киуан също имаха своите шансове. Едновременно трябва да се радваме, но и да не бързаме, защото този медал може да има и много по-голяма стойност. Хавиер може да спечели полуфинала, а след това всичко зависи от противника, който ще има. Аз лично смятам, че той е най-класният боксьор в категорията.

Разбира се, няма как да подминем и блестящата работа на Светлана Каменова на турнира. Аз лично смятам, че тя бе категорично ощетена от съдиите в първия и във втория рунд срещу тайванката. Нашето момиче надигра съперничката в този много мръсен двубой, в който съперника й използва и лакти, заради което трябваше да има предупреждение за този състезател още в първия рунд и втория рунд, което щеше да даде категорична победа на нашето момиче. Но с оглед скандалите, които се разразиха, Международният олимпийски комитет (МОК) нямаше да допуснат тези състезатели, които имат забрана от световната боксова асоциация да участват в състезания да бъдат победени. Боксът все пак е спорт, в който резултатите силно се влияят от съдиите.

- Защо се допусна такъв грандиозен скандал, за да се говори, че в женска категория се бият мъже? Въпрос на генетика, на политика или на нещо друго е този случай?

- Казусът има и политически, и морален, и медицински аспект. Трябва да се върнем назад във времето. МОК и Световната боксова асоциация са в тежък конфликт от години. Още от преди олимпиадата в Токио. Тогава МОК се опита да се намеси пряко в избора на президент, което е недопустимо. МОК е една организация, която се занимава с организирането на едно състезание през 4 години. Всеки спорт се менажира от съответна световна федерация, чиито органи са избрани по съответния начин от представителите на всички нации, които членуват в нея. Боксът не прави изключение, но в момента той е единственият спорт, чиято олимпийска програма не се менажира от световната федерация, а от МОК, който за съжаление няма специално разработени критерии за допустимост за тези Игри. За последно ДНК анализ за полова принадлежност е правен на игрите в Атланта през 1996 година. След това тази практика по неясни за обществеността причини спира. Аз знам опорките на привържениците на розово-либералната политика, че тези спортисти се били състезавали от години в дамски категории и никой не бил правил проблем. Няма как да направят проблем, след като миналата година за първи път е извършен ДНК анализ и тест за полова съвместимост. Това става преди световното в Делхи и едва тогава световната боксова асоциация ги дисквалифицира за първи път, защото на 100% се провалят в теста. При определянето на това дали имаш право да се състезаваш в женски категории изключително важни, освен наличието на XY-хромозоми, за които тези спортисти имат положителен резултат, са и високите нива на тестостерон. В това отношение и двамата влизат в мъжкия диапазон.

- Някои, включително МОК, казват, че щом по паспорт са жени, случаят е приключен, как ще отговорите?

- В спорта не е важно как си регистриран по паспорт, как си отглеждан, какъв тип гениталии имаш, а какви са нивата на произведения от организма, т.е. ендогенно, тестостерон. Да го обясния още по-просто - ако ти покажеш нива на тестостерон над допустимото за женските категории, ако той е внесен отвън, т.е. екзогенно, това се счита за допинг и те наказват за 4 години. Ако е ендогенен и организмът сам го произвежда, става въпрос за генетична аномалия, при която произвеждаш мъжки полови хормони и няма как да се класифицираш като жена. Някои хора са отгледани като жени, но имат XY полови хромозоми и нива на тестостерон, произвеждан от организма в мъжкия диапазон. Основните критерии, по които се определят допустимост и съответствие на пола, пак казвам, са нивата на тестостерон в организмаѝ. Някои спортове забраняват участието в женски дисциплини на всички, които са преминали през мъжки пубертет, без значение на моментните нива на тестостерон и вида репродуктивни органи. В спорта конкурентното предимство идва от нивата на тестостерон и от това какъв е бил полът на състезателя през пубертета, когато се развиват мускулатурата и опорно-двигателния апарат. В случая световната боксова асоциация приема, че тези индивиди не отговарят на критериите за полова съвместимост и на изискванията за състезаващите се в женски категории. Това е определящото, а не как си възпитаван и как си роден. Такива нарушения на сексуалното развитие при някои индивиди в медицината са описани като жени с хипер андрогенизъм, тоест жени с висок тестостерон.

- До какво в крайна сметка опира проблемът?

- Проблемът в крайна сметка е за справедливостта в спорта и определянето на състезателните критерии. Тези атлети с нарушено сексуално развитие наистина могат да бъдат социализирани като жени. Това, че се раждат с женски гениталии води до неправилното им определяне като жени. Те могат да живеят като жени, обществото ги мисли за такива, но те всъщност са мъже, защото произвеждат мъжки нива на тестостерон. В спорта е важно да има справедливост и състезателите да са поставени при равни условия. Същият казус имаме и с допинга. Случаят трябва да се разглежда извън всички политически и пропагандни трикове и опорки, които различните лобита в политиката и социални групи в момента се опитват да прокарат. Ние разглеждаме казусът от гледна точка на спорта. Имаме медицински казус, имаме медицинска аномалия, справедливо ли и е, или не? Ами не е справедливо. Ама защо са се били състезавали до момента? Ами не са им били направени тестовете.

- Кой в крайна сметка може да намери изход, за да не се задълбочават подобни спорове и в бъдеще?

- МОК не се занимава с менажирането на спортовете, това бяга им на коментиращите и в медиите, и в социалните мрежи. Спортните федерации определят правилата и критериите. И когато световната федерация е дисквалифицирала тези хора, МОК би трябвало да се съобрази, нищо, че оказват и продължават да оказват политически натиск за смяна на ръководството на световната федерация по аматьорски бокс. За мен това е разковничето. МОК не признава ръководството, не признава и неговите решения. И в момента само и само да не си признаят, че са сбъркали, което е очевидно, бутат и двамата състезатели по всякакъв начин, за да стигнат до шампионските титли, което ощети и нашето момиче Светлана Каменова. Тя се представи блестящо, но съдиите толерираха мръсната игра на тайванката.

- Защо от щаба ни не изпълниха желанието й да протестира и да спре боя?

- Предполагам, защото имаме полуфинал на Хавиер Ибанес. Знаете какво щеше да се случи с него, ако бяхме направили такъв протест. Колкото и на мен да ми се искаше и да бях категоричен привърженик на пълен бойкот на мачовете с тия състезатели, ние в крайна сметка трябва да мислим и за останалите и да действаме в името на колектива. Хавиер заслужава обективно съдийство в полуфинала. От щабовете на други отбори също имат едно наум. Сигурен съм, че е имало натиск от страна на МОК, към италианката, която се отказа от мача с алжиреца Имане Халиф. Знам как действат тези хора. Италианската състезателка протестира, а след няколко дни излезе и се извини публично. Нали си представяте, че няма как да не е имало натиск и обаждане към федерацията от страна на МОК. Нещата са ясни, те определят правилата, а спортистите подтискат личното си его в името на отбора. Но това е може би най-черното петно в историята на олимпийските игри, което Томас Бах лично лепна. Той лично излезе да защити решението на МОК с идиотското твърдени, че те били по паспорт жени.

- Да очакваме ли подобни случаи и в други спортове и може ли това да помрачи напълно Игрите?

- Това не е изолиран случай. Вече четох, че двама футболисти от Замбия, които са част от женския отбор, са със същия казус. Това обаче не може да помрачи изцяло игрите. Засегнатите държави са най-чувствителни и ще реагират като нас. Но все пак това са много спортове и много състезания. Аз мисля, че скандалът беше достатъчно голям, за да може за в бъдеще тези неща да бъдат изключително прецизирани. Трябва да осигурим равни и справедливи условия на състезателите. Аз съм бил представител на Европейския съюз с световната антидопингова асоциация и там казусите така се разглеждат. Само, че равните условия ги няма от години и темата с корупцията е актуална. Повдигал съм няколко пъти въпроса как всички състезатели по биатлон и ски бягане от норвежкия национален отбор са астматици?! Те имат документи за легално използване на лекарства. И ако обвиняваме руснаците след игрите в Сочи, че цялата държава е работила за допингирането на спортистите, то западните спортисти използват разрешения за временно използване на лекарства. Това нещо също трябва да бъде прекратено.

- Колко медала още очаквате от българските спортисти?

- Аз смятам, че до момента няма някакви изненади и случващото се е според плана. Да, в бокса можеше да имаме още някой с медал, но сега имаме възможност за пробив в борбата, във вдигането на тежести, където и Божидар Андреев и особено Карлос Насар могат да ни зарадват. Разбира се, в художествената гимнастика нашите момичета са фаворитки. В таекуондото Кимия Ализаде също има шанс и е фаворит за медал. Това не е малко.

- Защо Ибанес и Ализаде избраха да печелят за страната ни и какво ще кажете на тези, които коментират, че не могат да се зарадват на техните медали, така, както ако бяха спечелени от родени в България?

- Това е изключително тесногръдо. Вижте какъв произход имат състезателите в повечето бивши колониални държави. Натурализирането на спортисти от години е практика и е част от реалностите на глобалния свят. Колко българи печелеха медали за Азербайджан, за Катар... Още по времето на комунизма имаше случаи на спортисти емигрирали заради условията тук. Ние трябва да се адаптираме към тези реалности. Като бях министър, бях привърженик на натурализирането. Хавиер Ибанес заедно с другия състезател Джордан Ернандес ги натурализирахме през 2019 година. Те бяха в Турция и вече бяха подали документи за гражданство. В последния момент Краси Инински се свърза с мен и ми каза, че нашият треньор Жоел Арате ги харесва. Откраднахме ги от Турция. Те бяха избягали от Куба и бяха решили да търсят късмета си другаде. Ние с една много бърза операция успяхме да ги привлечем и бяхме сигурни, че ще носят успехи за България, както и се случи. В случия с Кимия, доколкото знам тя в последните месеци е получила гражданство, благодарение на активностите на Слави Бинев и на федерацията по таекуондо и в това няма нищо лошо, напротив. Имаме и доста други случа и аз го подкрепям.

- След олимпиадата в Токио през 2021 говорихме за едно съживяване на българския спорт, виждате ли надграждане?

- Не мисля. През последните 3 години в България политика са спорта нямаше. Нивото е запазено горе-долу, защото ние преди това около 6-7 години работихме изключително здраво в няколко направления. Още след олимпиадата в Рио направихме специални програми за развитието на женския бокс, женската борба, каратето... И виждате, че там, където е работено, има напредък. В художествената гимнастика от години се работи правилно и държавата инвестира много пари. Това, което беше постигнато, се задържа. Мъжете също започват да се представят добре. Освен това имаме пробиви, които трябва да отчетем. Петото място на Валентина Георгиева на прескок в спортната гимнастика е забележително постижение. Същото се отнася и за финала в гребането на Десислава Ангелова. Това е огромен пробив и за двете.

Проблемът е, че няма как политическата криза в държавата да не се отрази във всяка една сфера. Така е и в спорта. От години не говорим за стратегия и развитие на спорта, а сега идват някакви хора, назначават калинки по различните отдели, които нищо не разбират. Спомняте си преди няколко месеца, каква стратегия за развитие на спорта ни беше предоставена в Народното събрание. Не знам от кого беше писана, но един осмокласник щеше да се справи по-добре. В някои сфери ние допускаме политическите сътресения да доведат абсолютни аматьори и неможачи в администрацията. Това няма как да не се отрази. Аз съм убеден, че ако спортистите бъдат оставени на спокойствие и правилно се построи спортната пирамида, много бързо ще реализираме успехи.

- Къде трябва да са приоритетите според Вас?

- От години обяснявам и това, което ще направя, ако отново имам възможност да се занимавам с менажирането на спорта, е бюджетът на спортните клубове да бъде вдигнат с минимум 200 процента. Това е категорично необходимо. Ще дам пример. Към 2014 – 2017 г. спортните клубове си разделяха 6,5 милиона лева. Всички пари отиваха във федерациите. Това са общо 1000 клуба, които получават финансиране от държавата. 2020 година ги вдигнахме на 13 млн, а в момента са някъде 14-15 млн. лв. Тези пари трябва да са минимум 40-50 милиона, за да могат клубовете да функционират нормално. Ние постоянно повтаряме, че треньорите трябва да получават достойно възнаграждение. Ами разделете ги тези пари и ще видите, че се падат по по-малко от 10 000 лева на година. Минималната заплата е около 1000 лева, тоест с тези средства не може да си позволиш минималната заплата на един треньор в клуб. За какво говорим. Пълна бутафория. Ако с тези пари смятаме, че ще правим спорт, нищо не може да се случи. Федерациите са абсолютно задоволени. Тези, които работят си получават пари за самолетни билети, за лагери, за администрация... Клубовете обаче изнемогват. Оставили сме ги на произвола на съдбата – на общини, на частни спонсори... Българският бизнес го знаете колко е социално ангажиран и колко дава за спорт и култура. Категорично трябва да има реформа в тази посока. Един клуб трябва да получава поне 30-40-50 хиляди, за да може да съществува. Да има нормални условия. В момента състоянието е бедствено.

- А базите и масовият спорт?

- Там се инвестира, прави се нещо, макар в последните 3 години да няма един пирон забит. Привличат се частни средства, държавата посредничи и съдейства по уреждането на статута на терените и т.н. Да, изоставаме с инфраструктурата и откъм стадиони, и откъм басейни и т.н. Но се вижда и че има частни проекти, по които хората инвестират достатъчно пари и някой е създал условия за това. Помощта от държавата няма да е излишна, ще станат по-бързо. Нужна е държавна политика. Фундаментално обаче трябва са се смени концепцията и парите да отиват в клубовете. Това е първа точка. Втората е, че трябва да развиваме колективните спортове, ако говорим за масов спорт. Масовият спорт не са спартакиади и масови мероприятия. Това са пълни глупости, останали от времето на комунизма. Масовият спорт се прави от колективните спортове. Масов спорт няма да правят щангистите и гребците. Игрите увличат децата – футбол, волейбол, баскетбол, хандбал... Там трябва да се насочват парите и да има отделна програма за развитието на колективните спортове. От години сме фокусирани в пъпа си. Нацията е болна, нацията е застаряваща, колективните спортове са натикани в ъгъла. Не може баскетболът да получава финансиране, колкото гребането. Няма как да правиш баскетбол с милион и половина и волейбол с два милиона. За футбола да не говорим. Там сме давали от 30 години пари. Игрите и колективните спортове са тези, които правят нацията здрава, повдигат духа на нацията, развиват цялата двигателна култура на подрастващите.

ТОВА Е ТОЙ

Роден е на 2 януари 1967 г. във Варна

Завършва Медицинския университет в града, след това специализира глобален маркетинг и управление на политически кампании в университета на Южна Каролина (1990) и Асоциацията на националните рекламодатели на САЩ (1997)

В младостта си е бегач на дълги разстояния, като е бил национален шампион за юноши старша възраст на 5000 и 20 000 м.

Министър на спорта във второто и третото правителство на Бойко Борисов

От ноември 2017 г. Красен Кралев представлява Европейския съюз като член на Управителния съвет на Световната антидопингова агенция (WADA).

Интервю на Людмил Христов, Телеграф