ЛЕРЗАН СЕИД работи в Центъра за социална интеграция на деца от малцинствен произход към фондация Владиславово от 2012 г. - първо като трудотерапевт и от октомври 2014 г. , като социален работник. Освен пряката работа с деца консултира и родители, за да мобилизира в най-пълна степен семейните ресурси в подкрепа на интеграционния процес.

- Г-жо Сеид, защо се налага в детски център да има и консулти с родители в процеса на социална адаптация?
- Налице е широко разпространеното погрешно схващане, че родители на децата от ромски произход не се интересуват или не ценят образованието. Това е твърде опростено предположение: мнозина наистина разбират необходимостта и искат по-добро образование на децата си, но поколения наред без основно образование и достъп до заетост те самите са често неподготвени да подкрепят едно дете в училище - както финансово, така и академично. Затова е важно при нас да получат подкрепа при формиране на умения за отговорно родителско поведение, формиране на разбирането, че образованието е важна предпоставка за бъдещата социализация на децата им.

- Какви са базисните принципи в подхода към такива семейства?
- При работата с тях е задължително наличието на положителна нагласа към техните проблеми. Много години е изграждано негативно мнение и поведение към ромите. Една от основните задачи на социалната работа е промяната на негативните нагласи на обществото, паралелно с промяната на самото малцинство – положителна. Трябва да сме подготвени и за съпротивите от страна на малцинството. Както при всяка маргинална общност, намаленият социален контрол става почва за развитие на антисоциално и девиантно поведение, неспазване на обществените правила и норми на поведение.

- Но те самите често се отнасят с недоверие към опитите за приобщаване.
- Ромите живеят и общуват в групи и тези групи им дават сигурност. Семейството е най-голямата социална ценност за тях. И гледат на всеки извън гетото с недоверие. Еднствения начин да навлезеш в „тяхната територия“ , да те приемат и да се доверят е да не ги гледаш надменно, нашия случай да подхванеш разговора на техния майчин език, тогава почти всички бариери падат.

В тях има едно базисно недоверие към външния свят и външното обкръжение. Това недоверие изразява социалната позиция в която са били поставени. Години на ред се създава културата на зависимост при ромите.
Трябва да си даваме сметка и да разпознаваме емоциите по време на работа с тези семейства. Да се поставим на тяхно място за да разберем техните чувства и емоции. Да създадем доверие в тях, възможност за промяна. Само по този начин ще има положителна промяна и резултати. Без дискриминация и сегрегация.
Важно е социалния работник да може ясно и точно да им обясни, че може да им помага и подкрепя при решаване на проблемите им, че може да е партньор и посредник пред различни институции.

- Пред какви основни проблеми се изправят ромските деца в училище?
- Основният проблем пред учениците, които са наши бенефициенти, е, че при голяма част от тях съществува сериозен дефицит на социални, познавателни умения и добро ниво на владеене на български език, което е сериозна бариера пред тяхното успешно справяне с изискванията на учебната програма.
Голяма част от тези деца по различни социални причини не са посещавали детска градина, а семейната среда не може да осигури развитие на необходимите познания и умения за училищна готовност. Това води до тяхната социална изолация и по-нататъшно отпадане от училище.
Когато децата постъпят при нас – малките –3- 5 г. изживявят голямата драма , да се разделят макар и за няколко часа от майките си, някои по- лесно , други им трябват понякога и няколко месеца докато се успокоят. Същата драма изживяват и майките - в този момент е много важен подходът и към децата, и към майките- да се успокоят, за да осъзнаят, че е нормално вече в тази възраст децата да свикнат да стоят сами ,далеч от дома и майка си.
При по-големите, при учениците се натъкваме на други проблеми. Много от тях започват образователния процес вече в неравностойна позиция в сравнение с техните връстници . Ако едно семейство няма електричество, течаща вода или подслон, за родителите е трудно да дадат приоритет на това да водят децата си на училище всеки ден и дори още по-голямо предизвикателство е да се пише домашното в жилище, в което няма нормални условия за живот.

В училище пред тях застава проблема за езиково-говорната бариера. Не могат да се адаптират и напускат училище или повтарят класовете. Адаптацията е лоша още в най-ранна възраст. Радваме се, когато успеем да върнем в класната стая отпаднали от образователната система деца. Най честите причини отново са социални – семействата търсят препитание в чужбина.

Но сме се натъквали и на друго - дете , което отпадна от училище още в първи клас поради факта, че учителката не успя да го задържи. Имаше няколкомесечен период, в който майката, ние като екип разговаряхме с нея и с ръководството на училището да помогнат на това дете да се адаптира в новата среда. Но учителката не прояви разбиране и се наложи детето да прекъсна училище , следващата година вече беше в друг клас с друга учителка, но загуби една година. Учителите в такива ситуции би трябвало да проявят повече разбиране , но в този случай не се получи. По времето, когато детето не ходеше на училище, посещаваше нашия център, работеше се и със семейството.
Имахме и случаи, когато след разговори с ръководство на училище сме съдействали децата да се преместят в други класове, пак заради конфликт с учители- деца- родители.

Посредничили сме при деца , които имат нужда от допълнителна подкрепа в училище от ресурсен учител например. Многократно учителите на децата са разговаряли със семействата им, че децата им имат нужда от ресурсно подпомагане, но не са успели да ги убедят в това. След като попаднаха децата при нас , успяхме за кратък период от време да убедим родителите , че е важно децата да получат допълнитела помощ в училище. Процедурата в тези случаи е доста сложна за такива семейства – трябва да се отиде при невролог, психолог, да се издада ЛКК , да се подадат набор от документи в РИО – зада са спокойни и за да може да се обясни подробно състоянието на даденото дете, сме посредничили във всеки отделен случай.