През последните дни стана ясно, че шефът на РДВР –Варна ген. Веселин Петров освен, че има куп версии за побоя над колегата Антон Луков разполага и с оперативна информация. Местният шериф със сливенско потекло първо установи, че Черния Роди е пребил Луков по поръка ту на Веселин Данов, ту на Янко Станев, а защо не и на ТИМ, после хвана трима “биячи”, близки до лидера на СДС –Варна и накрая пак оперативно стигна чак до Легионера. В суматохата бяха разпитани над 300 варненци, повечето от които и хабер си нямаха да познават журналиста, което обаче бе отчетено с апломб ден преди във Варна да пристигне американският посланик Джеймс Пардю, лично ангажиран със “Случая Антон Луков”.

И понеже и ние не пасем патки, подобно на генерала също разполагаме с оперативна информация. Нашата обаче е от “S” класа. При един от т.нар. “разговори” на заподозрян за побоя над Луков, ген. Веселин Петров директно е отправил послание: “Кажи на Веселина Томова да не пише повече, защото лично ще се занимавам с нея!”.

А, сега, де! Какво ще ме правиш, генерал Петров? На Китайски ресторант ли ще ме водиш, или на Аладжа манастир? И въпреки, че не си мой тип мъж, може и да седнем на една маса, за да си направим оперативна раздумка. Аз няма да съм лоша като един от тези, с които си разговарял в кабинета си пак за побоя над Луков. И докато си му обяснявал колко много наясно си оперативно, че той е пребил Антон, заподозряният почти те е разстрелял с обратен контра-фалц: “Ама, господин генерал, и аз имам оперативна информация, че взимате рушвети!”. Няма да съм толкова лоша и като достоверно информирани ченгета от спецслужбите, които вече умишлено пропускат информацията, че сценарият по отиграването на поръчителите и биячите на Антон Луков е замислен в един високопоставен кабинет в МВР и на ген. Веселин Петров нищо не му оставало освен да изпълнява поръчката. Няма да бъда ужасно лоша и като шефа на РЗБОП –Варна, който някак между другото заостри вниманието на репортерите, излизайки от залата за пресконференции в сградата на РДВР –Варна да се поогледат кого могат да срещат в коридора. Нищо, че там освен Черния Роди,който бе закован като пирон пред вратата на генерала не се забелязваше никой друг. Казват, че Данчо Бончев вече виртуално пътувал за столицата. Понеже бил от друг отбор, по-скоро Костовия, а не славчобойковия.

Такива ми ти работи бихме могли да си обменим с генерал Веселин Петров, ако беше пич и ме гледаше в очите, вместо да праща послания по криминалния контингент до мен в стил “бяла роза”. Защото ако той не е вкусвал този софийско-варненски полицейски таратор, на мене вече ми се повръща от него. И ако нормалното е разследващият журналист да си пази гърба единствено от мафията, то в нашата мила родна картинка се налага усилията му да се удвоят, като си пази тила и от ченгетата. Впрочем, кои ченгета? Тези, на които свалям шапка за честния труд и отчаянието в очите им, че работят залудо, понеже са напълно наясно какво точно става в системата им? Или тези, които влизат перфектно във формулировката за мафия – срастване на властта с организираната престъпност?

Какво ще ме правиш като се заемеш лично с мен, генерале?
И защо да престана да пиша?
От какво ТЕ е страх? От какво ВИ е страх? От какво ГИ е страх?
Истината е по-силна от всяка оперативна патица по китайски.
И все някой ден излиза на бял свят.

Веселина Томова