Европейската комисия обяви, че ЕС няма да се справи с изпълнението на климатичните си цели без помощта на ...Китай. Трезво по въпроса се изказаха няколко еврокомисари. Признанието дойде въпреки проблематичните икономически отношения на Брюксел с Пекин и въпреки апелите и предупрежденията на европейските производители, че ги грози затваряне.

Оказва се, че за да изпълни амбициозните си климатични цели Европейският съюз не може да се справи със собствено производство на соларни панели, на вятърни турбини, както и на частите за тях. Затова му е нужен евтин внос, такъв какъвто само Китай може да осигури.

Агресивното разширяване на производствения капацитет в Китай доведе до драстичен спад на цените на слънчевите панели през миналата година и предизвика безпокойство сред производителите в Европа и САЩ.

САЩ и Индия субсидират собственото производство на фотоволтаични модули, за да намалят зависимостта от китайските. ЕС също подпомага местните производители, но според самите тях - недостатъчно, и евтиният внос ги подбива и обрича. Складовете са задръстени със собствена продукция поради наплива на евтините, субсидирани, китайски аналози. Така европейските производители сега са изправени пред пренасищане на предлагането, което потиска търсенето на техните продукти и води до ниска възвръщаемост.

Миналата година страните от ЕС са инсталирали рекордно количество соларни мощности - 56 GW, с 40 процента повече на годишна база. Повечето от тези панели и компоненти за тях идват от Китай - в някои случаи 95 процента, показват данните на Международната агенция по енергията (МАЕ).

Тревогата на европейските производители

В края на януари в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, индустриалната група Европейски съвет за производство на соларни панели (European Solar Manufacturing Council, ESMC) предупреди, че ако не се вземат мерки бързо ЕС рискува да загуби повече от половината от своя оперативен капацитет за производство на слънчеви фотоволтаични модули в рамките на седмици.

"През следващите 4-8 седмици големите производители на фотоволтаични модули в ЕС и техните европейски доставчици са готови да затворят производствените линии, ако незабавно не бъдат приложени съществени спешни мерки", се казва в писмото.

Пред риска от спиране на производства, от блокиране на дейността на доставчици, подизпълнители, индустриалната група поиска от ЕС да започне да изкупува излишъците от слънчеви модули, за да облекчи свръхпредлагането, и да промени правилата за държавна помощ, за да увеличи подкрепата за местните производители на слънчева енергия.

Ако тези мерки не могат да бъдат предприети бързо, ЕС трябва да обмисли и защита, като тарифи и квоти за противодействие на скока на вноса, апелираха индустриалците от сектора.

В отговор еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон написа писмо до страните от ЕС с предложения за мерки в подкрепа на европейското производство на слънчеви панели, за да се повиши конкурентоспособността на сектора спрямо китайското производство.

И докато едни индустриалци негодуват, други са доволни - защото доставките на части им гарантира бизнеса - и се противопоставят на тарифните и нетарифни ограничения, които биха забавили разпространението на зелената енергия.

ЕК: Не можем без Китай

Целта на ЕС е да увеличи капацитета за производство на слънчева енергия до 600 гигавата до 2030 г. спрямо 263 GW днес. И ЕК пипа много внимателно, за да не осуети нейното постигане.

Преди няколко дни европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон изключи евентуалното спиране на вноса, тъй като това би възпрепятствало възможността на ЕС да инсталира достатъчно мощности.

"Трябва да подкрепим нашата индустрия, но имаме нужда от всички продукти, за да постигнем амбициозните си цели", отбеляза еврокомисарят. 

"Като се има предвид, че в момента разчитаме в много голяма степен на вноса, за да постигнем целите на ЕС за разгръщане на слънчевата енергия, всяка потенциална мярка трябва да бъде претеглена спрямо целите, които сме си поставили, когато става въпрос за енергийния преход", каза друг еврокомисар - Мейрид Макгинес, която отговаря за финансовите услуги.

Германия също се противопостави на въвеждането на ограничения за вноса на китайски слънчеви панели.

"Германия ще представи мерки в подкрепа на местното производство на соларни технологии. Търговските защитни мерки не помагат", категоричен е германският държавен секретар по енергетиката Свен Гиголд.

Не можем ли наистина без Китай?

Европа бе лидер в производството на слънчеви панели, но загуби позицията си от Китай преди повече от десет години, отбеляза в средата на февруари нидерландският комисар по въпросите на климата в ЕК Бонке Хукстра, цитиран от Euractiv и 3eNews. "Сега това е главно китайско дело."

"И знаете ли, ставаме все по-червени, докато ставаме по-зелени", каза Хукстра по време на събитие, организирано от икономическия мозъчен тръст Bruegel.

"Ставаме все по-зависими от Китай в стремежа си да станем по-екологични, което е проблематично."

Комисарят по климата е категоричен: Вместо да внася Европа трябва да поеме водеща роля, когато става въпрос за производство на чисти технологии. "Трябва да сме в лидерските позиции на това. Нашите фирми обичат да са в челните редици. И съм абсолютно убеден, че тук също има огромна бизнес възможност."

В началото на февруари Европейският парламент постигна съгласие по предложения Закона за декарбонизация на промишлеността (Net-Zero Industry Act (NZIA) за производство в Европа на 40-процентен дял от необходимите технологии - слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи и електрически батерии, до 2030 г. Очаква се този закон да помогне и създаде повече финансови инструменти за запазване на европейската индустрия в посока на зеления преход.

Агресивният напредък на Китай

Китай ще притежава повече от 80 на сто от световния капацитет за производство на фотоволтаични панели до 2026 г. и ще може да задоволи годишното глобално търсене през по-голямата част от следващото десетилетие. Прогнозата e от миналия ноември на компанията за енергийни изследвания Wood Mackenzie.

Само през 2023 г. Китай е инвестирал 130 млрд. долара в производството на фотоволтаични панели, което ще повиши годишния капацитет в страната (включително за съставни елементи за панелите) до 1 тераватчас (1000 гигавата) годишно през 2024 г. Това е достатъчно, за да отговори на глобалното търсене всяка година до 2032 г.

Миналата година и САЩ, и Индия обявиха отделни планове, с които да увеличат капацитета си за производство до 200 гигавата годишно.

"Въпреки силните правителствени инициативи за развитие на местно производство Китай все още ще доминира в глобалната верига за доставки на модули и ще продължи да разширява разликата в това направление със своите конкуренти", отбеляза авторът на доклада Хуайян Сун.

През 2023 г. Китай е добавил 217 GW соларни мощности, като така е надхвърлил предишния си рекорд от 87 GW през 2022 г. и надвишава "целия соларен парк от 175 GW в САЩ". Oбщият соларен капацитет на Китай се е увеличил с 55% през миналата година.

Трезво за сравнението

Друг доклад, на други изследователи, излязъл през януари 2024 г., сравнява стойността на производството на слънчеви панели в Китай, ЕС, САЩ и Индия.

В доклада си Европейската платформа за технологии и иновации за фотоволтаични системи (ETIP PV) изследва най-напредналите технологии на фотоволтаични модули днес: TOPCon, хетеропреход (HJT) и "тунелен обратен контакт" (TBC). Данните показват, че Китай може да произвежда панели TOPCon на цена между 0,160 до 0,189 щатски долара на ват; Индия - 0,195 долара; САЩ - 0,281 щатски долара; ЕС - в диапазона от 0,243 до 0,3 долара за ват.

Панелите HJT и TBC са малко по-скъпи на всички пазари, но остават разлики между регионите, както показва графиката.

Графика: ETIP/3eNews

Сравнението е направено по примера на вертикално интегрирана фабрика с годишен производствен капацитет от 10 GW. Според авторите на проучването, разликата в стойността между анализираните региони зависи главно от разходите за материали и труд, а също така и от тези за амортизация на оборудването и сградите. "Разликата в разходите за материали може да достигне до 30% поради транспортни разходи, икономии от мащаба и вносни мита в определени страни". "Разходите за труд могат да варират до осем пъти, а разходите за енергия в Европа или САЩ могат да бъдат пет пъти по-високи в сравнение с Китай."

На Запад стойността на оборудването може да е с 40% по-висока, предвид вносните мита, а разходите за строителството на производствена мощност са близо два пъти по-големи в сравнение с Китай.

Диагнозата 

Китай е в състояние да произвежда фотоволтаични модули много по-евтино от други страни. Това отчасти се дължи в голяма степен на консолидираната и интегрирана вътрешна верига за доставки, включително местното снабдяване с материали. 

В допълнение китайските производители могат да разчитат на ниски цени на електроенергията, а също така и на субсидиране, както за земеделски участъци, така и за изграждането на заводи.

*Материалът е на Dir.bg и е подготвен по информация на световните агенции и БТА