Съвсем ясно референцията на церемонията по откриването на Олимпиадата беше „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи. „Тайната вечеря“ е образът на свързаността на Запада през последните 2 000 години. Това е един от централните образи на съвместното общение на Запада, който води множествеността до единство в Тайната вечеря, Светото причастие – центърът на Църквата, центърът на общението, центърът на западните народи от няколко хилядолетия. И най-добрият начин всичко това да се отмени и да се предизвика нова идентичност е, разбира се, да се отмени причастието, да се осмеят нещата, които са сакрални. Това не се случва за първи път. Целият опит, влечението към драг кралиците и всичките неща с дъгата, са опит, разбира се, да се замени сакралността с нова сакралност – сакралността на двойствеността, сакралността на множествеността, сакралността на различието.

Драг е карнавал, а карнавалът е начин да се предизвика промяна, да се предизвика трансформация. Какво представлява трансформацията, която се случва – това е опровергаване на нормалната идентичност, за да може тя да бъде реконституирана на по-високо ниво. Това може да се разбира и като революционна тропа. Искаме да унищожим идентичността, за да я реконституираме в нова идентичност. Каква е тази нова идентичност? Това е идентичността на трансчовека, идентичността на постчовека, този универсалистки образ, където всички отличия сякаш изчезват в някакво хаотично аморфно същество. Това се случва в тази церемония.

Бих казал: Не се побърквайте, това не се случва от вчера, то е част от курса на нещата и искам да ви предупредя, че ще става по-зле. 2024 г. още не е свършила, приятели, още не сме видели пика на лудостта.

Затова трябва да бъдем внимателни, да не се разсейваме от малките примигвания. Трябва да гледаме далечната перспектива и да виждаме какво се случва, трябва да се прикрепим към важните неща, към това, което наистина ни обединява, към добродетелите, които споделяме, към историите, които са общи за нас. А като християни, когато виждаме това, и когато забелязваме, че се гаврят с историята за Христос, че се подиграват с образа не само на Христос, но и на центъра на западното единство от последните няколко хилядолетия, който е светата Евхаристия, причастието – тогава трябва да се прикрепим още повече към това единение и да разберем, че преобръщането и осмиването са празни, че това ще свърши.

Прекръстете се, вдигнете ръце нагоре, и поемете на пътешествие. Пътешествието още не е свършило.

Превод: Екатерина Тенева. Субтитри за "Гласове": Фондация "Документални"

Церемонията по откриването на Олимпиадата е по-лоша, отколкото си мислим

Аз съм Джонатан Педжо, добре дошли в „The Symbolic world“.

Здравейте на всички. Както повечето от вас са забелязали, откриването на Олимпиадата предизвика голямо вълнение, много хора реагират онлайн, изглежда всички говорят за това. По някаква причина целият ми фийд във Фейсбук е с коментари от хора, които говорят за церемонията по откриването на Олимпиадата. Ако трябва да съм честен, нямах намерение да правя видео по тази тема, но близки хора, които са важни за мен, и на които имам доверие, казаха, че е добре да направя видео за това. Най-вече, за да помогнем на хората да разберат какво става и защо нещата изглеждат така, както изглеждат. И ето, сега ще говоря за церемонията по откриването на Олимпиадата. Преди да започнем – ако ви харесва какво правим в „The Symbolic world“, моля ви да отидете на symbolicworld.com, където можете да станете член на „The Symbolic world“. Има безплатно членство, с което можете да имате достъп до тази общност и дискусията. Има и начини да подкрепите това, което правим. Ще имате и достъп до секцията „Въпроси и отговори“, до свободни видеа и до специалното видео всеки месец и отстъпки за различни неща. Ние наистина оценяваме подкрепата ви за нас.

Първото, което трябва да кажа, преди да започна с критиката си, е, че всичко това е много скучно за мен – направо ми се доспива. Всичко е супер очевидно, супер скучно, толкова явно. Разбирам, че е шокиращо за някои хора, но не зная защо те се шокират. Хората не трябва да са шокирани, защото като цяло това е само продължение на всичко, което се случваше през последните пет, десет, двайсет години, може би и повече, докато образът на случващото се в нашата култура става все по-очевиден и може би по-прозрачен. По някакъв начин съм щастлив, че повече хора го забелязват, но това е просто продължението на всичко, което става. За какво говорим? Повечето от вас знаят, че Олимпиадата в Париж се откри преди няколко дни и по време на откриването имаше няколко елемента, които бяха смущаващи за някои хора. Кулминацията на това беше в представянето на „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи, което беше пълно с драг кралици и някакви ЛГБТ икони. В средата на сцената, тъй като това е „Тайната вечеря“, имаше блюдо, което се отваря, на сцената се разкрива чиния, в която има странен син мъж, който е почти без дрехи и който започва да пее много чувствено и странно, а всички останали от сцената на „Тайната вечеря“ започват да се поклащат много оргиастично, по много смущаващ начин, който става още по-смущаващ поради факта, че в групата има младо момиче, което изглежда в предпубертетна възраст, което един от мъжете взима в ръцете си и прави нещо като танцувални движения, а всички останали се поклащат весело и се галят по между си и се отъркват едни в други.

Първото нещо, което трябва да опровергаем, и което е едно от най-смешните неща от това събитие, е че толкова много хора, и много християни казват онлайн, че всъщност това не е „Тайната вечеря“. „Та това е дионисов пир, защо християните толкова се гневят, защо толкова се ядосват, аз съм образован човек и прекрасно разбирам, че това е дионисов пир.“ Способността на хората лесно да се поддават на газлайтинг ( газлайтинг е психологическо манипулиране, което кара жертвата да се съмнява в достоверността на реалността и изпада в зависимост от извършителя бел. ред.) е много забавна. Сякаш отново сме в Ковид, какво става? Май е така. Май не е много трудно това да стане отново, хората не научават урока си. Сцената съвсем ясно реферира към „Тайната вечеря“. Името на тази сцена е игра на думи на френски, забравих как точно беше казано, нещо като: „La Scène de la Cène à Paris sur la Seine“, което не може наистина да се преведе от френски, но ако се преведе буквално означава „Сцената на „Тайната вечеря“ на река Сена“, защото на френски думата за „Тайната вечеря“ звучи като „сцена“ и като „Сена“. Така че, името на картината е „Тайната вечеря“, водещият на събитието каза, че сцената изобразява „Тайната вечеря“, а основната фигура в средата, диджеят, който беше някаква дебела лесбийка, която стоеше в средата, пусна в Инстаграм, че това, което те са направили, е новият гей завет. По-късно тя, разбира се, изтри поста и се отметна, казвайки „Не, не, не, това беше Дионис“.

Така че, първо, съвсем ясно референцията беше „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи. Но точно там е работата, трябва да разберем за какво става дума. Те казват, че просто подчертават отвореността, подчертават диверситета, подчертават инклузивността и нищо друго. Проблемът е друг. Няма нищо лошо в диверситета, няма нищо лошо в инклузивността, казахме го няколко пъти. За съществуването на обществото е необходимо да има диверситет и инклузивност. Но обществото не празнува диверситета. Единственият начин да се празнува диверситетът е карнавалът. Единственият начин да се празнува диверситетът е чрез обръщането наопаки на единството, чрез подчертаването на странното, на крайното, на карнавалния образ. Тези образи отиват още по-далеч от карнавалните образи на Запада. Ние имаме Хелоуин, Фестивала на лудите, Мардигра, имаме различни карнавални традиции на Запад, които са моменти на обръщане, на скандал и на хаос, което обикновено е последвано от някаква форма на завръщане към нормалността – дали това е постът в християнството, дали е светата Четиридесетница и различните начини на спазването им, но винаги има някакво указание и движение за завръщане към нормалността. Тези фестивали са важни, те са част от годишния цикъл, от идеята по някакъв начин да се покаже хаосът, да се покаже обръщането като предел на реда, но това е единственият начин да се празнува диверситетът. Ето защо има абсолютна съгласуваност във всички тези образи – флагът с дъгата с множеството му цветове, дъгата като образ на множествеността, а не на единството; образът на драг кралицата като символ на двойствеността – мъж, който е облечен като жена, но също така има брада, показва тази двойственост. Всичко това присъстваше очевидно в церемонията, но то е част от културата. В това няма нищо скрито, това не е гланц върху всичко, което се случва, това е дискурсът на самите хора, които участват в това. В Съединените щати има един пастор, методистки пастор, който изнася проповедите си като драг, и той го казва ясно. В своите речи, в проповедите си той казва:

„Най-добрите начини да извършим промяна на системата са чрез радостта и карнавала. Драг е карнавал, това е върхът, това е веселие, изпълнено със смях и това са моменти, когато хората от периферията получават поне малко власт и държат тази власт малко повече време, отколкото е било замислено и нещата се случват.“

Драг е карнавал, а карнавалът е начин да се предизвика промяна, да се предизвика трансформация. Какво представлява трансформацията, която се случва – това е опровергаване на нормалната идентичност, за да може тя да бъде реконституирана на по-високо ниво. Това може да се разбира и като революционна тропа. Искаме да унищожим идентичността, за да я реконституираме в нова идентичност. Каква е тази нова идентичност? Това е идентичността на трансчовека, идентичността на постчовека, този универсалистки образ, където всички отличия сякаш изчезват в някакво хаотично аморфно същество. Това се случва в тази церемония.

Един добър начин това да бъде направено е тъкмо начинът, по който те го направиха. Защото „Тайната вечеря“ е образът на свързаността на Запада през последните 2 000 години. Това е един от централните образи на съвместното общение на Запада, който води множествеността до единство в Тайната вечеря, Светото причастие – центърът на Църквата, центърът на общението, центърът на западните народи от няколко хилядолетия. И най-добрият начин всичко това да се отмени и да се предизвика нова идентичност е, разбира се, да се отмени причастието, да се осмеят нещата, които са сакрални. Това не се случва за първи път. Целият опит, влечението към драг кралиците и всичките неща с дъгата, са опит, разбира се, да се замени сакралността с нова сакралност – сакралността на двойствеността, сакралността на множествеността, сакралността на различието.

Самите хора, които участват в такива събития и мислят по този начин, казват, че правят точно това, така че ние трябва просто да сме наясно, че това се случва. Мисля, че това е деструктивно, то е наистина по някакъв начин подкопаващо, то наистина преобръща, изкривява. Думата куиър означава точно това – то извращава християнството, за да го вкара в тази нова визия на реалността. Един добър начин да се направи това е, например, да се вземе Тайната вечеря и да се замени с оргия. Да се замени с вакханален пир, защото наистина има известни аналогии, които могат да бъдат направени, между образа на пира, на дионисовите мистерии и Светото Причастие. Има определен вид аналогии, които са там. Разбира се, в християнството множествеността се събира в едно, а в причастяването има аспект на скандал, както съм споменавал и преди – той е в яденето на тялото на Бога, но то е сублимирано, трансформирано е във вектора на единството, в което всички неща се събират заедно. Един добър начин да се изопачи това, разбира се, е да се инсталира този вид дионисово празненство, вместо истинското причастие.

Това представяне на бог Дионис като блюдо, на което ще се насладим, за да отпразнуваме нашия диверситет. Да си припомним, че в историите за Бакхус и за Дионис присъства образът„спарагмос“ („σπαραγμός“), който виждаме във вакханалиите, и който се състои в разкъсването на живо тяло, празнуващите във вакханалията взимат човек и го разкъсват на парчета. Това е празненството, не зная какво да ви кажа. Това се празнува при тези празници, защото това е празнуването на диверситета, празнуването на множествеността и на „иклузивността“ – това е обратното на причастието, но е толкова обратно, че има видим начин, по който двете са свързани. Това е свързано с тази оргиастична култура на вакханалиите, която се опитва да се завърне, която се възстановява в изобразената сцена. И е много смешно да гледаме как християните казват „О, това не е Тайната вечеря, това е просто вакханалия. Беше ни представен просто канибалистки образ по време на оргия, с намек за педофилия.“ И хора, които казват: „Ама защо се обиждате?!“ Това е един от образите, които бяха представени за откриване на международно честване на високите постижения в спорта. Проблемът е, че сме толкова отегчени, толкова сме свикнали да гледаме подобен род безумства, че просто го гледахме. Много хора вероятно не са наясно какво пееше изпълнителят. Той пееше като цяло за инклузивността, за премахване на всички разлики, да се видим едни други сякаш сме голи, да празнуваме себе си сякаш сме голи, и после продължи да повтаря „голи, голи, голи“, музиката стана като будоарна музика на Бари Уайт, всички отзад започнаха да се отъркват помежду си и на фона на това имаме християни, които си казват: „Хм, аз съм образован човек, не се обиждам от приликата с Дионис на Олимпийските игри.“ Боже мой, наистина ли сме тук, наистина ли това е нивото ни? Но, наистина сме тук, наистина това се случва. Цялата картина беше очевидно сексуална, очевидно оргиастична с всичките си референции – тя е „тържество“ на диверситета – но ако погледнем какво се случи веднага след тази част, това беше лудост. Не зная дали тези неща се правят нарочно или е просто случайно, но голият „Дионис“ предава факела в следващия спектакъл, който се казва „Тъмнина“. Като продължение на предишния танц започва някакъв френетичен танц, който се нарича „Тъмнина“ и след това попадаме директно на „Imagine“ на Джон Ленън. Ако човек иска да знае какво става, това е съвсем ясно. „Представете си, че няма рай, няма ад, няма различия...“ и ние всички сме заедно като един в един голям извънземен оргиастичен пир. Това са имали предвид.

Какво да кажа, ние толкова много сме минали границата, дори и без хората, които газлайтват (газлайтинг е психологическо манипулиране, което кара жертвата да се съмнява в достоверността на реалността и изпада в зависимост от извършителя бел. ред) и които отричат какво са имали предвид. Но ни знаем какво са имали предвид, защото те наистина вярват, че това е нещо добро. Ако можем просто така, да се откажем от нашите различия и всички да бъдем едно в едно голямо парти, това ще бъде образът на трансцендентното единство.

Това, което видяхме, е завръщането на Дионис, което има смисъл, защото това са дионисиите – крайността на естествения свят – виждаме отмяната на цивилизацията. Не че в дионисиите има някакъв екстатичен, френетичен аспект на света, който не е част от християнството – той е интегриран в Тайната вечеря, в нея има дионисов елемент, не можем да отречем това. Но причината, поради която Тайната вечеря свързва общността в единство, е, че причастието събира този дионисов екстаз в разумно общение в Божествената любов. То събира всички тези крайности в едно, затова един добър начин да бъде отменено като постхристиянство е да се издърпат обратно съставните му части. Споменавал съм в много видеа този акцент върху крайния разум и крайния ред, който се поставя в образите, технологиите, модерната държава, модерната бюрокрация, който сега се среща с тази дионисова, хаотична, хибридна, двусмислена идентичност и сега те играят помежду си. Това е нещо подобно на сцената с блудницата, която седи на гърба на звяра, която виждаме в книга Откровение. В момента тези две крайности се надиграват помежду си. Това видяхме по време на спектакъла. То беше толкова дегенеративно, толкова упадъчно, че не е изненадващо как различните елементи, които може би не биха били толкова оскърбителни сами по себе си, сега се интерпретират като такива.

Няма много какво да се каже за Мария Антоанета, ако сте я видели. Имаше една сцена с хеви метъл група с Мария Антоанета, която носи отрязаната си глава в ръце, и тази глава казва, че всичко ще бъде наред, и докато хеви метъл групата започва да свири, навън започват експлозии от кръв. И човек си казва, еми да, това е. Интересно е, това, което водещият каза, че ценностите на републиката са ценностите на революцията – тогава човек си казва, да, точно това се случва. Надявам се, че много хора започват да разбират, че всички революции водят към такива неща – към подобен род хаос и лудост.
Има още много образи, които хората посочиха. Един от най-странните образи беше факлоносецът, който сякаш язди кон над водата, с криле на гърба си и с някаква качулка като на странна мрачна и зловеща фигура. Нарочно ли е това, така ли е – не зная, на този етап всичко е възможно. Ние не бива да отдаваме твърде много внимание на тези хора. Много от тях са по някакъв начин неосъзнати преносители на неща, които не разбират напълно, но са част от тях. Трябва да бъдем внимателни, когато мислим че това е нещо изцяло планирано, просто повечето хора, които са в съгласие с определени „ценности“ или определени пороци, ги изразяват по различни начини, и може би ние наблюдавахме точно това. Но аз се надявам, че хората ще се събудят и ще осъзнаят какво се случва. Фактът е, че това се случва в нашата култура от вече няколко поколения, може би от 1960-те години, това обръщане с главата надолу, това сриване. И това, че толкова хора сега брандират думата „сатанистко“ – няма лошо да използваме тази дума, стига да я разбираме по някакъв начин. От една страна, имаме сатанистите, които казват: „О, това е просто ирония, това е само цинизъм. Ние не вярваме действително в сатаната, не вярваме в дявола, това е само игра, само ирония и шега.“ Отговорът е: „Да, знаем какво е това.“ И това е част от проблема – ти празнуваш иронията, ти празнуваш преобръщането по време на събитие, което цели да обедини народите и да почете върховите постижения на човеците, но всичко в твоето „празненство“ е иронично, подигравателно и упадъчно. Да, това е сатанизъм. Точно това е.

Проблемът за мен не е дали хората не са били „откровени“ в своя сатанизъм. Точно затова говорим – говорим за това какво е да не бъдеш откровен, да отхвърляш, да изопачаваш, да преобръщаш, да се подиграваш, да осмиваш.

Стигнали сме до тук, но в някакъв момент това ще свърши, а междувременно ще имаме установени нови табута, нови системи за контрол, нови морални табута, както казах. Затова трябва да бъдем внимателни, да не се разсейваме от малките примигвания. Трябва да гледаме далечната перспектива и да виждаме какво се случва, трябва да се прикрепим към важните неща, към това, което наистина ни обединява, към добродетелите, които споделяме, към историите, които са общи за нас. А като християни, когато виждаме това, и когато забелязваме, че се гаврят с историята за Христос, че се подиграват с образа не само на Христос, но и на центъра на западното единство от последните няколко хилядолетия, който е светата Евхаристия, причастието – тогава трябва да се прикрепим още повече към това единение и да разберем, че преобръщането и осмиването са празни, че това ще свърши.

И истинското семе, нещата, които са добри, които са красиви, накрая ще победят. Но ние трябва да се грижим за тях и да ги направим първостепенни в нашия живот. Много по-лесно е да се обидим от нещо подобно, да се ядосаме, отколкото наистина да се погрижим за нещата, които са важни и ценни за бъдещето на нашите деца и за бъдещето, какво и да е то, на нашата цивилизация. Надявам се, че това е помогнало да разберем какво става. Бих казал: Не се побърквайте, това не се случва от вчера, то е част от курса на нещата и искам да ви предупредя, че ще става по-зле. 2024 г. още не е свършила, приятели, още не сме видели пика на лудостта. Предупредих ви в началото на тази година, че 2024 ще бъде луда, със стрелбата по Тръмп и всичко, което става в САЩ, сега и това, разбира се, но тя още не е свършила, така че, както споменах в Туитър или Х – общо взето, прекръстете се, вдигнете ръце нагоре, и поемете на пътешествие. Пътешествието още не е свършило.

Благодаря ви за вниманието и до скоро!

*Джонатан Педжо е известен литургист, писател и публичен говорител. Чрез популярния си канал в YouTube „Светът на символите“ той се е превърнал в търсен тълкувател на дълбоките модели в историята. С публикацията си от 2022 г. God's'Dog: Чудовище“, графичен роман, измислен заедно с брат му Матийо Пажо и художника Корд Нилсън, Джонатан се доказва като силен разказвач на истории. 

Наскоро той пусна нов уебсайт Symbolic World, където хората могат да се регистрират, за да получат достъп до ексклузивно съдържание, недостъпно в редовния канал, и да се включат в общността Symbolic World за дискусии около символизма, литературата, религията, изкуството и културата. Сайтът започна да организира и платени курсове, в които хората могат да се запишат за интерактивно задълбочено изучаване на конкретни произведения, като например „Беоулф“, „Космическата трилогия“ на К. С. Луис и възраждането на християнската метафизика.