Светът е обхванат от глобална финансова криза, а енергийната бедност се оказва неподозиран досега виновник за влошеното ни здраве.

Заради растящите сметки за гориво и електроенергия все повече хора са принудени да направят труден избор кога или дали да включат отоплението си, сочи ново изследване, публикувано в BBC.

През 2020 г. приблизително 36 милиона души в Европа не са имали възможност да поддържат домовете си достатъчно топли. В България около 2,1 млн. българи не могат да отопляват жилищата си адекватно.

При нестабилния енергиен пазар, който води до рязко покачване на цените, и възможността за прекъсване на електрозахранването и недостиг на газ, особено в Европа, ситуацията може да се влоши още повече. 

Покачването на цените в Европа е най-силно изразено. Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че светът е в разгара на първата си истинска "глобална енергийна криза", предизвикана до голяма степен от нахлуването на Русия в Украйна. Милиони хора вероятно ще бъдат засегнати, но най-голямата тежест ще падне върху най-бедните и най-уязвимите.

Последиците за здравето от всичко това не са маловажни. Научните изследвания ясно показват, че студените жилища са вредни за обитателите им, а понякога дори и смъртоносни. Съществува по-висок риск от инсулт, респираторни инфекции и падания или други наранявания поради намалената сила и сръчност на хората при ниски температури. Студените жилища могат да имат както краткосрочни, така и дългосрочни последици за здравето, благосъстоянието и дори за възможностите за реализация в живота на човека.

Някои здравни експерти твърдят, че това не е просто мимолетен момент на затруднение. Според тях това е дилема в областта на общественото здраве. И ние я пренебрегваме на свой риск.

Енергийната бедност не е ново явление, но вече представлява истинска опасност за здравето ни, както това и на децата ни - астма и влошено психическо състояние заради непрестанните страдания, свързани с живота в студена къща. Децата стават тревожни и се оттеглят в мрачни преживявания, отбелязват експертите.

За да се разбере напълно защо това е такъв проблем, е важно да се преодолее погрешното схващане на някои, че студената къща е просто неудобна. Ниските температури влияят на функционирането на организма ни, казва Маргарет Уайтхед, професор по обществено здраве в Университета в Ливърпул.

Да вземем за пример кръвта. Когато живакът падне, кръвоносните ни съдове се свиват. Това повишава кръвното налягане и затруднява кръвообращението. Кръвта ни също така става по-гъста, отчасти заради повишаване на нивата на фибриногена, и други молекули, които причиняват съсирване. Крайната последица от тези промени може да бъде инсулт или инфаркт.

Студените домове действително създават условия за високо кръвно налягане, сочи британско изследване сред 4700 души. Учени от Лондонския университетски колеж установяват, че при всяко намаляване на температурата кръвното налягане се вдига. Изследователите не са успели да определят каква е оптималната температура, така че кръвното да не се покачва. Но според тях най-здравословно е холът да е затоплен до 21 градуса Целзий в студените дни.

Хората с онкологични заболявания, артрит или определени увреждания могат да бъдат особено чувствителни към студа - добавя Уайтхед. Но има и по-малко очевидни проблеми. Помислете за тези, които могат да изберат да носят палто на закрито или чифт ръкавици, за да се предпазят от студа.

За възрастните хора например това може да увеличи вероятността да паднат или да се наранят у дома.

Що се отнася до хроничната болка, не всеки, който я изпитва, съобщава за влошени симптоми, когато е студено, но има много примери.

Освен преките последици от ниските температури, други фактори на околната среда в студените жилища също могат да повлияят на здравето - например влагата и мухълът, които са по-често срещани в лошо отопляваните жилища. 

Спорите, отделяни от плесенните гъбички, дразнят белите дробове и могат да изострят заболявания като астма.

Децата, живеещи във влажни и мухлясали жилища, са изложени на повишен риск от респираторни инфекции. Това тревожи експертите по обществено здраве, като се има предвид, че имунитетът на някои деца вече може да е отслабен в резултат на пандемичните блокади.

Често се случва не само домът да е студен, но и да няма подходяща храна, а качеството на въздуха в помещенията също е лошо.

Последствията могат да бъдат фатални. В доклад от 2011 г. на Института за равнопоставеност в здравеопазването към Лондонския университетски колеж (UCL), се посочва, че 21,5 % от смъртните случаи през зимата в Обединеното кралство се дължат на студените жилища. Тази цифра се променя всяка година, но може да се равнява на няколко хиляди смъртни случая за един сезон. Например през 2020-21 г. в Англия са регистрирани 63 000 смъртни случая през зимата, 10% от тях се дължат пряко на енергийната бедност.

Няма съмнение, че студените жилища могат да убиват, но те могат също така просто да влошат цялостното здраве на хората и да повлияят на качеството им на живот. Едно американско проучване, публикувано през 2019 г., установява връзка между по-студеното време и увеличаването на броя на хоспитализациите, свързани с деменция.

Хариет Томсън, експерт по глобална социална политика в Университета в Бирмингам публикува през 2017 г. заедно със свои колеги статия, в която анализира данни от мащабно проучване в 32 европейски държави. Връзката между енергийната бедност и лошото здраве е ясна, макар че тя варира в различните държави. Актуализираната версия на това изследване на Томсън, която все още не е публикувана, показва, че депресията е тясно свързана с енергийната бедност и че тази връзка е по-силно изразена в по-бедните страни. Отделно проучване, проведено от изследователи в Китай, показва, че енергийната бедност има значително отрицателно въздействие върху психичното здраве на хората.

Студът е отключващ фактор и за сърповидно - клетъчен инцидент. Изследване от 2015 г. установява, че той е "много реален" за хората със сърповидно -клетъчна болест и широко се съобщава от пациентите. Авторите обаче добавят, че има "изненадващо малко" научни доказателства, които да обяснят как точно температурата или температурните промени могат да повлияят на сърповидно-клетъчните инциденти.

В проучване от 2009 г. в Нова Зеландия изследователите инсталират отоплителни устройства, които повишават температурата в домовете на стотици деца с астма през зимата. В сравнение с контролната група тези деца са отсъствали средно с 21% по-малко дни. Други изследвания показват, че децата от семейства, които страдат от енергийна бедност, обикновено се справят по-зле в училище като цяло, а също така страдат от тормоз, стигматизация и социална изолация.

Тами Бойс, един от водещите автори на тазгодишния актуализиран The Marmot Review, казва, че оцеляването в студен дом в детството може да се отрази на целия живот на човека.

Понастоящем семействата, които могат да си позволят отопление, може би го ограничават до една-единствена стая в домакинството,

Какво означава това за децата, които се опитват да си напишат домашното? Или за различните членове на семейството, които са принудени да живеят в една или две стаи? Отговорът е по-лошо психично здраве и образователни резултати, наред с други проблеми, според изследванията.