„Русия не води тази война за територии, а за гаранции и железни споразумения за сигурност“; „Украйна трябва да бъде неутрална“; „Шансовете за примирие сега са много малки“; „Зеленски затъва, украинците вярват само на армията си“, „Руската икономика може да издържи на продължителна война“; „По-добре Байдън в Белия дом, отколкото Тръмп, защото той е в състояние да предизвика ядрена война“ - това са акцентите в интервю за италиански в. „Кориере дела сера“ експертът по външна политика Дмитрий Суслов, който съветва и Владимир Путин.

„Разположението на силите на бойното поле сега се развива решително в посока, благоприятна за Русия във всеки един аспект: оръжия, войници, предимство в бойната инициатива. Единственото поле, в което има известен баланс, е това на дроновете. И няма изгледи тази ситуация да се промени в средносрочен план. Дори ако САЩ отпуснат на Киев прословутите $60 млрд. военна помощ, блокирани от Конгреса, Западът няма да може да компенсира руското военно производство години напред“. Така Суслов отговаря на въпрос докъде е стигнала войната в Украйна.

А попитан за перспективите за мирни преговори и прекратяване на огъня, експертът посочва, че на Запад има нарастващ натиск за някаква форма на замразяване на конфликта и на преговори.

„Погледнато от руска гледна точка, администрацията на (Джо) Байдън е заинтересована от прекратяване на огъня преди президентските избори, защото този „стоп“ може да се представи като стъпка, насочена към запазване на Украйна като страна, свободна от руското влияние и с прозападна ориентация, въпреки че съдбата на някои нейни територии ще остане да виси във въздуха. В общи линии САЩ биха искали да замразят конфликта в замяна на засилване на сътрудничеството на Украйна със Запада, включително превъоръжаването ѝ, но за момента без влизане на страната в НАТО“, разяснява Суслов.

След което изтъква категоричното несъгласие на Русия с подобно развитие на събитията.

„Абсолютно не желаем мирни преговори на подобна основа. Русия не води тази война за територии, а за гаранции и железни споразумения за сигурност. Минимумът, приемлив за примирие, може да бъде връщане към споразумението от Истанбул от април 2022 г., но с „де факто“, ако не и с „де юре“ признаване на руския контрол над завладените територии. Въпросният документ постановяваше неутрален статут на Украйна, което означава край на всякакви разговори за евентуално членство в НАТО и строги ограничения върху размера на нейните въоръжени сили. Освен това Русия също иска силно ограничаване на военното и разузнавателното сътрудничество между Запада и Украйна, т.е. да няма нищо от това, което се случва сега що се отнася до доставки на оръжия, образование, обучение на войници, обмен на разузнавателна информация и т.н. Кремъл смята тези предварителни условия за задължителни, но си даваме ясна сметка, че Западът ги приема и обсъжда много трудно. Ето защо сме убедени, че шансовете за примирие в обозримото бъдеще са много малки. Основният въпрос е, че за нас Украйна трябва да бъде наистина неутрална“, подчертава експертът.

На въпроса кого Русия предпочита за президент на САЩ - Джо Байдън или Доналд Тръмп, Суслов посочва първия, който бил по-предвидим и ако Москва отхвърли познатото американско предложение за мир, след като Байдън бъде преизбран, той щял да продължи да внимава да не провокира ескалация и да действа, както правел сега. Но ако Тръмп спечели и Москва отхвърли предложена от него мирна „сделка“, защото тя в никакъв случай няма да бъде с много по-различни от сегашните условия на САЩ, тогава вероятната реакция на новия президент ще бъде да засили помощта за Киев и евентуално да предприеме рисковани ходове, които биха могли да доведат до ядрена конфронтация между Русия и НАТО.