След над 500 години като стълб на просперитета в хълмовете на Тоскана и около десетилетие като синоним на дисфункция, Banca Monte dei Paschi di Siena SpA отваря последната страница в историята си, пише Bloomberg.

Сделката за разделянето на национализираната банка и продажбата на активите ѝ на UniCredit SpA в момента се обсъжда зад затворени врати - малко преди крайния срок, поставен от регулаторите, който изтича в края на годината.

Основана през далечната 1472 г. от оцелелите от Черната смърт, Monte Paschi сега ще трябва да изчезне от картата - последствие от безхаберното раздаване на заеми, твърде амбициозна експанзия и криминално поведение.

И все пак за институцията, която е пуснала толкова дълбоки корени в културния и социален живот на региона, нищо не е ясно. Monte Paschi традиционно е център на това, което местните наричат "groviglio armonioso" - или вплитане на бизнеса и политиката. Изборът за ключово място в парламента на 3 октомври се превърна в спор относно банката и хилядите работни места, които ще бъдат загубени като резултат.

Андреа Орчел, новият главен изпълнителен директор на UniCredit и опитен в сделките мениджър, който зад гърба си има някои от най-големите банкови транзакции на Стария континент, се изправя срещу правителството на премиера Марио Драги относно останките на Monte Paschi. Той може да спечели четирите милиона клиента в богатите региони около Сиена, ако избегне правните рискове и лошите заеми. Драги пък иска дял за държавата в UniCredit и част от бъдещата печалба.

Насред високопоставените преговори, предприемачи и общественици в историческия град са разделени между желанието да запазят вековната институция, която е част от тяхната идентичност, и нуждата да продължат напред и да осигурят икономически растеж след години на кризи, последвани от тежката пандемия.

В дните преди изборите Томазо Марочези се бори да отнеме свободното място от доминираща лява Демократическа партия и техния кандидат от името на "Лига". И е против сделката с UniCredit. "Който позволи продажбата, ще трябва да поеме отговорността за убийството на Сиена", твърди той.

Сиена основава Monte Pio през 15 век, за да раздава кредити на местните земеделци. Институцията се превръща в ключова за региона през следващите десетилетия и векове и налива пари в социални и културни проекти, превръщайки се във връзка с политическата власт.

Тъмната страна са десетките милиарди евро, наляти в заеми, за които е ясно, че няма да бъдат върнати. Според критиците, Monte Paschi причини собствената си смърт в началото на века, когато опита да разшири дейност твърде бързо и твърде далеч.

Ключов момент бе 2007 г., когато председателят Джузепе Мусари и генералният мениджър Антонио Вини купиха Banca Antonveneta за €9 млрд. - една трета повече от оценката, която Banco Santander постави само няколко седмици по-рано.

През 2009 г., когато банките по света започнаха да се възстановяват от кризата, Monte Paschi започна да прави лошия си залог върху италианския дълг. Банката утрои облигациите, които притежава в годините преди кризата в еврозоната.

Тези грешки донесоха години на остеритет в Сиена, след като банката намали кредитирането. А разкритията, че мениджърите са използвали деривати, за да маскират загубите, доведоха до криминално преследване.

Местният бизнес, който разчиташе на банката, започна да търси подкрепа другаде.

Логиката зад разделянето на активите на Monte Paschi и продажбата на част от тях на UniCredit е, че, сама, банката не може да оцелее. В стрес тестовете, проведени от ЕС по-рано тази година, стана ясно, че тя е най-слабата институция в региона, а мениджърите потвърдиха с половин уста, че се нуждаят от €2,5 млрд. свеж капитал.

През последното десетилетие Monte Paschi успява да излезе на печалба само два пъти. Тя има повече служители във всеки клон и по-високо съотношение на разходите към приходите от почти всичките си конкуренти. "Единственото решение е сливането с по-голяма и по-стабилна банка", подчертава Стефано Гирола, портфолио мениджър в Alicanto Capital.

Има и друго. Марио Драги в момента се радва на висока подкрепа като премиер на Италия и почти 70 процента. Но за него исторяита с Monte Paschi е като петно в кариерата му. Именно Драги, като гуверньор на централната банка на Италия, даде разрешение за покупката на Banca Antonveneta през 2007 г. Орчел, като банкер от Merryl Lynch, също има пръст в нея.

Завръщането на Орчел в Италия след десетилетия в чужбина дойде с очаквания, че той ще преоформи италианския банков сектор със смели придобивания. Сделката за останалото от Monte Paschi може и да не е била част от оригиналния му план обаче.

Потенциално по-големият риск за репутацията му обаче ще бъдат загубите на работни места, които ще последват. Monte Paschi има около 21 хил. служители и 2,5 хил. ще загубят местата си, ако сделката с UniCredit не бъде осъществена. Тези загуби ще бъдат като политическа отрова за този, който е смятан за виновен. Така 58-годишният Орчел пипа внимателно.

В крайна сметка разделянето и смъртта на Monte Paschi остава най-малко лошата възможност. Сделката създава сътресение и сред политиците: правителството иска да продаде, но никоя от управляващите партии не иска да подкрепи идея, която ще донесе до загуба на хиляди работни места.

Пред банката има и друг път: ако популистите от Лига и техният кандидат спечелят мястото в парламента. Макар че Марочези няма конкретна идея за спасяването на банката, той настоява балансът на Monte Paschi да бъде направен публичен и италианският парламент да напише план. Което със сигурност означава, че агонията няма да спре скоро./money.bg