Психолози съветват родителите да не подценяват това и да помагат

Подозренията, че децата ще бъдат най-потърпевши от заключванията по време на пандемията, се потвърждават от редица проучвания. Авторите им казват, че не става въпрос само за изоставане в усвояване на академични знания, а за забавяне в цялостното развитие на подрастващите.

Оказва се, че най-потърпевши са родените през коронавирусната криза. Кралският колеж по хирургия на Ирландия например е открил, че те общуват по-трудно в сравнение с едногодишните, появили се на бял свят между 2008 и 2011 г. По-малко от тях могат да казват кратки думи от ежедневието като купа и чаша, да посочват предмети и да махат за довиждане. Авторът на изследването доктор Сюзън Бърн казва, че една четвърт от бебетата в нейното проучване никога не са срещали друго дете на тяхната възраст до първия си рожден ден.

До 6-месечна възраст са виждали около четирима други хора извън своя дом

и всяко е било целувано само от трима възрастни, включително родителите им, което обяснява и защо комуникационните им умения са забавени. “Ако никой не идва на гости във вашата къщата, няма да се научите да казвате “чао, чао”, обяснява Бърн. По думите й децата обичат да откриват нови неща и да ги проучват, а когато живеят в затворено пространство, възможностите да го правят са ограничени.

Подобни резултати са дали и тестове на учени от Колумбийския университет. Те обаче са анкетирали родители на деца, родени в Ню Йорк от март до декември 2020 г., и други, които са се появили на бял свят три години преди коронавирусът да блокира света. Американските изследователи смятат, че допринасящ фактор за забавянията в развитието може да е било и емоционалното състояние на майката по време на бременността, тъй като други проучвания показват, че ако очакващите дете жени изпитват самота или стрес, е възможно това да доведе до промени в мозъка или поведенческото развитие на новороденото. Освен това заради социалната изолация за някои родители е било по-трудно да се грижат пълноценно за бебетата си. Не става въпрос за неща като хранене, смяна на памперси и успокояване, а за социално ангажиране с тях още от първите им дни, посочва Лорън Шафри от Медицинския център на Колумбийския университет. Тя обаче успокоява, че

тези малки разлики в началния етап на развитие могат да бъдат наваксани

чрез посещение на детска градина и срещи за игри с децата на същата възраст, тъй като в такава среда най-лесно се учат социални умения.

Любопитно е, че родените по време на пандемията са се научили да пълзят по-рано, което изследователите обясняват с факта, че по-малко време са прекарвали в колички и столчета за кола.

Британският кралски колеж на езиковите терапевти също се сблъсква с увеличавщ се брой на деца със забавяне на речта вследствие на социалната изолация по време на пандемията. През последната година над 42 хил. деца са се нуждаели от професионална помощ, за да развият говорни умения, което е с 10% повече от предходната. 7-годишният Люис е едно от тях. Майка му Кристин Уилямс разказва пред Би Би Си, че когато отива в училище, учителите му забелязват, че му е трудно да създава приятелства и да се бори да изразява себе си. “Когато искаше чаша, той сочеше с пръст, защото беше твърде нервен, за да ми каже какво иска. Беше истинска борба, защото с него не можеше да се проведе завършен разговор”, споделя тя. След като момчето е насочено към специализиран център за речеви умения, нещата значително се подобряват.

Според наблюденията на училищния директор Сара Мърфи пандемията е засегнала особено много комуникационните умения на децата, които са започнали училище през септември 2020 г. след първите блокирания, тъй като са пропуснали обучение, базирано на игра в предучилищните групи. Затова на учителите се налага да адаптират преподаването си така, че да им осигурят и тази важна част за тяхното развитие, също и да насочват някои от тях към специализирана помощ. “За съжаление, търсенето е много по-голямо от услугите, които можем да предложим. Наистина сме разтревожени от случващото се, тъй като членовете ни казват, че виждат огромно увеличение на броя на децата, насочвани към тях”, обяснява директорът на британския колеж на езиковите терапевти Камини Гадхок.

Експертите съветват родителите да не подценяват случващото се,

разчитайки на професионалните умения на учителите в детските градини и училищата, тъй като евентуално изоставане в развитието може да нанесе сериозни емоционални травми на малчуганите. Да се чувстват сякаш не са като другите и затова нямат място сред тях. Че болест е поразила речта им и никога няма да могат да говорят като останалите. Подобно изоставане може да ги демотивира и въобще да ходят на училище, тъй като

чувстват натиск да наваксват

Затова е добре родителите да отделят време всеки ден за игра и разговори с детето си, но да избягват директно задаване на въпроси, а просто да го въвличат в отговори чрез коментари по дадени теми. Прекалено честото питане се възприема от подрастващите като тест и проверка и е препоръчително да се избягва. Например, ако искате да проверите дали то знае наименованието на даден предмет, не казвайте: “Какво е това?”, а шеговито подхвърлете: “А това не е ли еди-какво си?”. Старайте се да избирате близки неща, за да не се усъмни, че блъфирате. Четете заедно книги. Ако детето е по-малко, избирайте такива с много картинки и го насърчавайте да ви разказва по тях. А и при по-големите не настоявайте да прочитат всяка дума, защото е възможно така също да се чувстват притиснати да се справят на всяка цена. Давайте им възможност сами да избират книгите, които ще четете. Поддържайте добри отношения с техните учители и разкривайте пред тях своите притеснения, тъй като е възможно вашият малчуган да има различно поведение, когато е с хора на неговата възраст.

Някои специалисти смятат, че е добре общуването с него да започне още в утробата чрез пеене на песни от майка му, галене на корема и закачливи разговори от неговия баща. Проучвания са показали, че то започва да чува различни звуци 10 седмици преди да се появи на бял свят, благодарение на което веднага разпознава родителите си след раждане.