Китай се превръща в световен лидер на производството на модерни железопътни линии, съоръжения и оборудване. Това е част от дългосрочната стратегия за ново икономическо пространство и изграждането на нови пазари там, където не са съществували.

Китайците са изучавали европейските ЖП производители, по-специално немските високоскоростни влакове, както и съвместно със Сименс завършиха изграждането на първата в света линия с магнитна левитация (т.нар. маглев), свързваща шанхайския международен конвенционален център с новото международно летище, със скорост 300-400 км/ч. Сега те работят над нова концепция за бързи ЖП линии, както и водят преговори с 28 страни за изграждането на високоскоростни конвенционални линии.

Вместо да внасят повече от маглев технологията на Сименс от Германия, китайските инженери внимателно са изучили характеристиките на модела, купен за летището в Шанхай и са изобретили своя подобрена версия. Миналият месец от китайския концерн CRRC Corp. в института Джуджоу, провинция Хунан, обявиха успешното тестване на маглев системата, чрез която скоростта на влаковете ще достигне 500 км/ч. Новата система е по-лека и по-мощна от тази на Сименс. Динг Ронжун, управител на института, каза, че CRRC ще започнат масово производство на влаковете маглев.

Китай гради и развива

Днес Китай разполага с най-дългата високоскоростна ЖП мрежа, около 16 000 километра, повече, отколкото във всички останали страни взети заедно. Нейната система включва най-дългата линия - Пекин–Гуанджоу, 2298 километра. По-рано тази година Русия и Китай постигнаха съгласие за строежа на високоскоростна ЖП линия - от Пекин до Москва през Казахстан, пътуване, което би взело 30 часа, вместо 5 дена, на стойност 240 милиарда долара. За двете евразийски нации това е начин да се надхитри доминацията на Вашингтон в моретата, като в същото време да се снабди с транспортни артерии новият икономически център в света – Евразия.

През последното десетилетие Китай внимателно изграждаше железопътната си индустрия, с цел да стане водещ световен износител на технологии и оборудване в този вид транспорт, чрез марката „Made in China“.

Иронично, по същия път върви Германия през 70-те години на 19 век, като гради най-напредналата индустриална икономика, използвайки националната банка Райхсбанк, а не частна банка като Федералния резерв. Британската индустрия принуждава немските вносители да сложат марка върху всяка стока „Made in Germany“. Скоро това става символ на качество, а не на евтини продукти.

В подготовката си за новият Път на коприната, който е и най-големият инфраструктурен проект в историята, Китай се въвлича в множество проекти за строеж на железопътни линии в чужбина. През 2014 година Китай участва в 348 строителни проекта извън страната, двойно повече от миналата година. Общата цена на сключените споразумения е 25 милиона долара, три пъти повече от 2013 година. От 2001 година износът на китайски локомотиви е нараснал от 80 милиона до 3,7 милиарда долара. Износът на високотехнологични и индустриални продукти е за над 80 държави, най-вече държавите от АСЕАН, Аржентина и Австралия.

Превод: Евгени Рушев/pogled.info

Източник: New Eastern Outlook