Споразумение, основано на протоколите от Истанбул, би било документ за капитулация на Украйна

На 23 февруари специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф определи Истанбулските протоколи от началото на 2022 г. като "ориентири" за преговорите между Русия и Украйна. Споразумение, основано на тези протоколи, би било документ за капитулация.

Това посочва в своя анализ Институтът за изследване на войната (ISW).

Вестниците "Уолстрийт джърнъл" (WSJ) и "Ню Йорк таймс"(NYT) съобщиха през март и юни 2024 г., че и двете издания са получили няколко варианта на проектодоговори от украинско-руските мирни преговори в Истанбул през март и април 2022 г., в които се посочва, че двете страни първоначално са се съгласили Украйна да се откаже от стремежа си за членство в НАТО и да бъде "постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове".

Проектодоговорите забраняват на Украйна да получава чуждестранни оръжия или да приема чуждестранен военен персонал.

WSJ и NYT съобщиха, че Русия е настоявала украинската армия да бъде ограничена до 85 000 войници, 342 танка и 519 артилерийски системи.

Съобщава се също, че Русия е поискала украинските ракети да бъдат ограничени до 40 км - обхват, който би позволил на руските сили да разположат важни системи и материали в близост до Украйна, без да се страхуват от удари.

Според съобщенията в проектодоговорите като гаранти на договора са посочени Съединените щати, Обединеното кралство (Великобритания), Китайската народна република ("КНР"), Франция и Русия, като според съобщенията Русия е искала да включи Беларус като гарант.

Държавите-гаранти трябваше да "прекратят международните договори и споразумения, несъвместими с постоянния неутралитет на Украйна", включително споразуменията за военна помощ.

Малко вероятно е Украйна да приеме каквото и да е мирно споразумение, основано на Истанбулските преговори, тъй като подобни условия на практика представляват пълна украинска капитулация пред дългосрочните военни цели на Русия.

Украинският президент Володимир Зеленски продължава да демонстрира ангажимента си за запазване на демокрацията в Украйна и за справедливо решение на войната.

Украинските официални лица продължават да изтъкват националната отбранителна промишленост на Украйна и произвежданите в страната ударни способности.

На 23 февруари руският президент Владимир Путин назначи главния изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) Кирил Дмитриев за специален представител на президента по въпросите на инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави.

През нощта на 22 срещу 23 февруари руските сили нанесоха рекорден брой удари с безпилотни самолети срещу Украйна преди третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари.

Русия разчита все повече на Иран и Северна Корея, за да подкрепи войната си в Украйна.

Руските сили продължават да екзекутират украински военнопленници в явно нарушение на международното право.

Украинските сили наскоро напреднаха край Торецк, а руските сили - край Сиверск, Покровск и Велика Новосилка.

Руското правителство продължава да полага усилия за увеличаване на военното производство.