Европейската комисия удължава с шест месеца срока на действие на временните мерки, които позволяват на държавите от Европейския съюз да изплащат държавна помощ на земеделските производители, засегнати от пазарни сътресения, предадоха ДПА и БТА.

Решението означава, че правителствата ще могат да предоставят на изпитващите затруднения земеделски дружества помощ на стойност до 280 000 евро (299 187 долара) до края на 2024 г. Еквивалентният праг за секторите на рибарството и аквакултурите е 335 000 евро.

Строгите правила на ЕС за държавните помощи обикновено не позволяват на държавите членки да предоставят на компаниите си предимство пред техните конкуренти като предпазна мярка срещу антиконкурентни пазарни практики.

След инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. обаче ЕК реши временно да смекчи тези правила, за да помогне на европейската икономика да издържи на сътресенията от санкциите и руските насрещни санкции. Сега Комисията постепенно оттегля тези временни мерки, като срокът на действие на повечето от тях изтича в края на юни.

Обявеното днес удължаване на действието на мерките се отнася само за селското стопанство и сектор рибарство. Това означава, че тези два сектора ще продължат да се възползват от по-меките правила за държавните помощи до края на декември 2024 г., докато мерките за другите отрасли трябва да приключат на 30 юни.

Специфичните разпоредби, насочени към намаляване на зависимостта на Европа от изкопаемите горива, обаче ще продължат до края на 2025 г. На фона на гневните протести на земеделските производители през последните няколко месеца политиците от ЕС подчертават необходимостта да се намали тежестта за селскостопанския сектор.

В същото време стана ясно, че Украйна вероятно ще е изразходвала предложената ѝ квота за износ на захар на пазара на Европейския съюз за 2024 г. до следващия месец и може да се наложи да намали площите, засети със захарно цвекло, с до 20 процента, освен ако не намери други пазари. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на първия заместник-министър на земеделието на страната Тарас Висоцки.

Висоцки каза пред агенцията, че страната му, която планира да рафинира 1,8 милиона метрични тона захар през 2024 г., ще може да изнесе само 262 000 тона захар за ЕС за цялата година. "Най-вероятно изглежда, че до 5 юни, преди влизането в сила на потенциалното решение за тази квота, тя вероятно ще бъде вече изчерпана и няма да има износ (за ЕС) до 1 януари 2025 г.", посочи Висоцки.

Той добави, че Украйна вече е изнесла 220 000 тона захар за ЕС тази година. Заместник-министърът обясни, че големите украински производители на захар се опитват да намерят нови пазари за своята продукция, като потенциално привлекателни дестинации са Близкият изток и Западна Африка.

По думите на Висоцки 30 процента от износа на захар през април са били за страни извън ЕС като Камерун, Турция, Израел и Гвинея.

"Обмислят се и азиатски страни. Но важен фактор тук е Суецкият канал", подчерта Висоцки.

Атаките на подкрепящите Иран йеменски бунтовници хуси срещу кораби в Червено море от ноември насам забавиха търговията между Азия и Европа през Суецкия канал.

Висоцки каза, че украинските фермери са запазили площта за засяване на захар през 2024 г. на високото ниво от миналата година от около 240 000 хектара, но площите могат да намалеят с 20 процента през 2025 г., ако производителите не намерят достатъчно търсене за продукцията си.

Европейската комисия по-рано тази година предложи мерки за ограничаване на доставките на селскостопански стоки от Украйна в опит да потуши протестите на фермерите срещу скока на евтиния внос след инвазията на Русия в страната през 2022 г. Предложението на Комисията, което ще изисква одобрение от правителствата на ЕС и Европейския парламент, въвежда така наречената аварийна спирачка за най-чувствителните продукти - птиче месо, яйца и захар, позволявайки налагане на мита, ако вносът надвишава средните нива от последните години.