Отказът на Сърбия да наложи санкции на Русия беше една от основните спънки, които попречиха на страната да премине към следващия етап от преговорите за присъединяване.

Предложението на Унгария за преминаване към следващ етап на преговорите за присъединяване със Сърбия беше отхвърлено от голяма група държави от Европейския съюз, предаде "Евронюз", което прави невъзможно постигането на необходимото единодушие.

Дебатът се проведе по време на среща на посланиците при закрити врата.

Хърватия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Швеция бяха сред тези, които се противопоставиха на този ход, сочейки с пръст лошия опит на Белград в областта на основните права, обтегнатите отношения със съседно Косово и особено продължаващия отказ да се наложат санкции на Русия.

Предложението, внесено от унгарското председателство на Съвета на ЕС, имаше за цел да доближи Сърбия до отварянето на Клъстер 3 от процеса на присъединяване, който обхваща осем отделни глави, свързани с конкурентоспособността и икономическия растеж, като данъчно облагане, парична политика, заетост, митнически съюз и научни изследвания.

Преди това Сърбия беше отключила пет от тези осем глави, но през 2020 г. Брюксел промени правилата за създаване на тематичните клъстери, които сега трябва да бъдат отворени като цяло след изпълнението на редица предварителни критерии.

Според Европейската комисия Сърбия е изпълнила критериите и е „технически готова“ да започне преговори по Клъстер 3, като окончателното решение е в ръцете на държавите от ЕС, които трябва да одобрят с единодушие всяка стъпка от процеса.

Kонсенсусът не успя да се осъществи, след като Унгария, която е твърд поддръжник на европейската интеграция на Сърбия, внесе предложението за Клъстер 3. Групата на опозицията призна напредъка, постигнат от Сърбия в кандидатурата ѝ за членство, но настоя, че са необходими „конкретни резултати“, преди да се продължи напред, заяви дипломат.

Основна точка на безпокойство около масата беше очевидната липса на съгласуваност на Белград с външната политика на ЕС, особено що се отнася до многобройните санкции, които блокът наложи на Русия заради пълномащабната инвазия в Украйна, каза дипломатът.

Макар да подчертава ангажимента на страната си към членството в ЕС, сръбският президент Александър Вучич заяви, че не се „срамува“ от поддържането на „традиционно много добри връзки“ с Москва и отказа да следва западните ограничения.

„Никой в Европа не е съгласен с мен по този въпрос, но всички в Европа разбират моята позиция“, заяви Вучич през септември.

Белград е подложен на наблюдение и заради споразумението си за свободна търговия с Китай, което влезе в сила на 1 юли и незабавно премахна 60% от митата между двете страни. Не е ясно как страна със споразумение за свободна търговия с Китай може да стане част от ЕС, тъй като търговската политика на блока е единна и се определя от Брюксел.

Сърбия „поддържа отношения на високо равнище с Руската федерация и активизира отношенията си с Китай, което повдига въпроси относно стратегическата посока на Сърбия“, пише Комисията в доклада за разширяването, публикуван миналия месец.

Политиката на Вучич наподобява тази на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който се разграничи от колегите си от ЕС, за да насърчи добрите отношения с руския президент Владимир Путин и китайския Си Дзинпин. Изключително противоречивата „мирна обиколка“ на Орбан през лятото, по време на която той посети Москва и Пекин, предизвика обвинения в нелоялност.

Продължаването на преговорите за присъединяване с кандидатите от Западните Балкани е един от основните приоритети на унгарското председателство на Съвета на ЕС, което ще приключи на 31 декември.