Сред тях Европейски форум за иновации и по-голяма роля на жените в науката

В Европейския парламент започна изслушването на българския кандидат за еврокомисар с ресор "Стартъпи, изследвания и иновации" Екатерина Захариева.

То се провежда в сградата "Йожеф Антал" на ЕП в белгийската столица и се очаква да продължи три часа. В залата присъстват 23 български журналисти и над 40 евродепутати от различните политически групи.

Изслушването на Захариева започна с минута мълчание в памет на жертвите на наводненията във Валенсия, след което започна встъпителното изказване на кандидата за български еврокомисар. Първоначално Екатерина Захариева говори на български език. Тя обяви, че ще създаде Европейски форум за иновации и изследвания и ще настоява за по-голяма роля на жените в тези области, ако бъде избрана.

"За мен е голяма привилегия да бъда днес сред вас, до неотдавна бях в една друга сграда, на българския парламент. Благодарение на този си опит изпитвам най-дълбоко уважение към тази институция, каквато е Европейският парламент. За мен е голяма чест, че получих доверието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която ми повери този стратегически ресор. Областта на политиката, за която съм предложена, е в основата на европейската програма за конкурентоспособност. Изследванията и иновациите трябва да са в сърцето на по-силна Европа", започна изказването си тя. 

Снимка: БТА

По думите й успехът на Европа зависи от сътрудничеството между различните й части. Захариева открои пет свои приоритета в бъдещия си ресор, сред които план за насърчаване на ролята на жените в иновациите, стартъпи и науката, както и утвърждаване на изкуствения интелект в науката. Кандидатът за български еврокомисар подчерта и необходимостта от постигане на целта от 3 процента от БВП за научни изследвания и иновации (R&I), като заяви: "Днес сме само на 2,3 процента и това очевидно не е достатъчно".

Снимка: БТА

"Трябва да спрем изтичането на европейски иновации", призова тя, като допълни, че всяка европейска компания, която се мести в чужбина, "представлява загуба на европейски ресурси". 

След изслушването Екатерина Захариева започна да отговоря на въпроси на евродепутатите, за да получи одобрението им. Тя трябва да обясни начина, по който възприема ресора си, и какви законодателни и други инициативи ще предложи на новата Европейска комисия. От нея ще се очаква да коментира и как би защитила бюджета на ЕС, предназначен за политики за научни изследвания и иновации.

Първи думата взе Кристиан Елер от Европейската народна партия, който попита българския еврокомисар как ще включи повече правителства, които са ориентирани към експертни знания и как ще осигури нужните 200 милиона евро за изследвания и иновации. 

"Ще посетя всички държави членки на ЕС и ще се опитам да ги убедя, че най-добрата инвестиция е тази в иновации и образование", отговори Захариева.

Датският представител в ЕП Пер Клаусен попита българката относно финансирането на проекти на израелски учени в контекста на конфликта в Близкия Изток. Екатерина Захариева отговори, че неспазването на нормите просто ще доведе до прекратяването на проекта и връщане на финансирането.

"Няма проект на израелски учени, подкрепен финансово от ЕС, който е за проучвания в областта на отбраната", категорична бе Захариева.

Снимка: Апостол Апостолов

Евродепутатът от "Възраждане" Петър Волгин попита Захариева дали може една милитаризираща Европа може да осигури достатъчно средства за стартъпи и иновации.

"Не Европа или Украйна започнаха тази война, а Русия. Така че да, имаме нова геополитическа ситуация и Европа и ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността си. И едното - изследване и иновации в гражданската част - съвсем не е противопоставяне на това да имаме повече средства за изследвания в областта на отбраната. "Хоризонт Европа" е фокусирана върху гражданските проекти, няма връзка с иновациите и науката в областта на отбраната. Но аз подкрепям Европа да увеличи значително ресурсите, свързани с изследвания и иновации в областта на отбраната", отговори му кандидатката за еврокомисар.

Ако бъде одобрена, тя би трябвало да е една от общо 11 жени в състава на новата ЕК, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен.

Изпитът, или т. нар. интервю за професионална пригодност, на 49-годишната Захариева е в един ден с това на кандидатите на Австрия и Дания - Магнус Брунер (Европейска народна партия) и Дан Йоргенсен (Социалисти и демократи), на които са поверени "Вътрешни работи и миграция" и "Енергетика и жилища" - два ресора от съществен интерес за България, както и на ирландеца Майкъл Макгра (Обнови Европа) - "Демокрация, правосъдие и върховенство на закона".

Снимка: БТА

Експерти в Брюксел определят научноизследователската и иновационна дейност като ключова област на политиката за справяне с глобални предизвикателства като здравеопазване, изменение на климата и загуба на биоразнообразие и като особено важна за оптимизиране на готовността и реакцията на ЕС при кризи.

Още преди изслушването нашият представител, подобно на останалите кандидати за еврокомисари, изпрати до ЕК мотивационно писмо - писмени отговори на поставени въпроси, свързани с нейната мотивация, ако бъде избрана за поста.

Снимка: Апостол Апостолов

Изпитните комисии

Две комисии ще изпитват българския кандидат - Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), която отговаря за изслушването и която е една от двете най-големи парламентарни комисии (със състав от 90 евродепутати) и Комисията по култура и образование (CULT), която участва по покана. Българските членове на комисията по промишленост, изследвания и енергетика са: Цветелина Пенкова (СиД), заместник-председател, Ева Майдел (ЕНП) пълноправен член, Радан Кънев (ЕНП), заместник член, Петър Волгин (ЕСН), заместник член. Българските членове на комисията CULT са: Христо Петров (Обнови Европа), заместник-председател, Ивайло Вълчев (ЕКР), пълноправен член, Андрей Новаков (ЕНП), заместник-член, Никола Минчев (Обнови Европа), заместник-член.

Снимка: Апостол Апостолов

Процедурата

Всяка политическа група ще разпредели времето между своите членове, участващи в изслушването. Кандидатът за член на Комисията ще разполага с два пъти повече време за отговор, отколкото е времето за въпроса. Веднага след изслушването председателят и координаторите на политическите групи от комисиите ще се съберат, за да преценят дали кандидатът отговаря на изискванията. В срок от 24 часа след приключване на оценката те трябва да изпратят поверително писмо с мнението си до Съвета на председателите на комисии, което впоследствие ще бъде предадено на Председателския съвет на ЕП (председателят на ЕП и председателите на политическите групи).

Снимка: БТА

Кандидат-комисарят може да бъде одобрен или отхвърлен с консенсус или мнозинство от поне две трети от членовете на парламентарната комисия. Ако няма такова мнозинство, може да се изпратят допълнителни въпроси или изслушването да се възобнови. Ако и след този втори шанс няма мнозинство от минимум две трети, се провежда тайно гласуване за пригодността на кандидата. Тогава вече е достатъчно само обикновено мнозинство, за да бъде одобрен. Председателският съвет на ЕП изготвя окончателна оценка и обявява изслушванията за приключили.

Ако няма спънки, на 21 ноември, на заседание на Председателския съвет на ЕП (председателят на Европейския парламент Роберта Мецола и председателите на политическите групи), ще бъде обявено приключването на процедурата по изслушванията. Назначаването на пълния състав на новата Европейска комисия изисква одобрението на европарламента. Към сегашния момент се предвижда гласуването да се проведе по време на пленарната сесията от 25 до 28 ноември в Страсбург, Франция, най-вероятно на 27 ноември.

По график новата Европейска комисия трябва да започне мандата си на 1 декември.