Язовир "Тича" падна до 45%

Увеличават се населените места на воден режим в страната, а все повече язовири вече са на под 50% от обемите си, става ясно от изявления на местните власти и институции.

При общ обем на яз. "Тича" от 311,8 млн. кубични метра, наличният обем е 141,32 млн. кубични метра, към 6 ноември, каза за БТА Ирина Димитрова, директор на дирекция "Контрол" в Басейнова дирекция "Черноморски район". "Това са 45,32 процента наличен обем спрямо общия обем към момента", добави тя.

Кота водно ниво е 174,98 метра, допълни Димитрова. "Притокът към яз. "Тича" е 0,06 кубични метра в секунда, разходът е 2,116 кубични метра", каза тя.

В няколко населени места от област Шумен има въведен режим на водата.

Във връзка с намален дебит на водоизточниците и нарушено водоподаване в населените места в община Върбица е въведено режимно водоподаване в град Върбица, с. Конево, с. Ловец, с. Нова бяла река, с. Иваново, пише в съобщение на сайта на "Водоснабдяване и канализация (ВиК) - Шумен".

В община Смядово, е въведено режимно водоподаване в с. Александрово, с. Веселиново, с. Риш, с. Черни връх. Режимно водоподаване е въведено в с. Църквица в община Никола Козлево, както и в с. Златар в община Велики Преслав.

На брифинг в края на октомври кметът на Шумен проф. Христо Христов настоя водоподаването от язовир "Тича" за напояване и към водни електрически централи да бъде преустановено. "Водата в язовир "Тича" за месец октомври е намаляла с 6,71 процента, нивото е 37,86 процента. Притокът на вода е 0,061, а разходът, който язовирът прави, е 1,6 кубични метра в секунда", каза кметът и добави, че цитираните данни са от бюлетин на Министерството на околната среда и водите.

Вода от язовир "Тича" ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация.

Община Шумен е в готовност за реакция заради проблема с мътността на водата в града, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Регионалната здравна инспекция в Шумен препоръча водата от чешмите в града и селата Панайот Волов, Белокопитово и Дибич да не се използва за пиене и приготвяне на храна. Във връзка със силно завишената мътност на водата след плановото спиране и превключване на новия довеждащ водопровод, ВиК - Шумен увери, че дружеството е предприело необходимите действия за решаване на проблема.

При общ обем на яз. "Тича" от 311,8 млн. кубични метра, наличният обем е 141,32 млн. кубични метра, към 6 ноември

Снимка: БТА

Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по водопреносна мрежа са причините за водния режим в Ловешко 

Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа в населените места са причините за режима на водата в Ловешко. Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването. Това съобщи в интервю за БТА изпълнителният директор на "ВиК" АД-Ловеч инж. Данаил Събевски.

Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит. Част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски, каза Събевски.

Ловеч, 12 села и част от Плевен се снабдяват с питейна вода от водоснабдителната група "Черни Осъм", чийто дебит поради трайното засушаване е значително намален - 330 литра в секунда. За да няма режим, трябва да е над 400 литра в секунда, обясни Данаил Събевски.

В момента Ловеч е на режим от 23:00 часа до 6:00 часа. "До средата на месеца ще падне още дебитът и може да се наложи да се удължи с час - от 22:00 часа до 6:00 часа. Ако засушаването продължи и няма дъждове до края на месеца, най-вероятно ще се наложи да се въведе и обеден режим - за три или четири часа, както е в Плевен", добави директорът на ВиК - Ловеч.

Заради пресъхване на местните водоизточници много населени места са без водоподаване с дни. В община Ловеч на воден режим са Брестово, Горно Павликене, Дренов, Дъбрава, Къкрина, Прелом, Пресяка и Радювене.

"Например в Дъбрава, където последните три-четири месеца е много тежък режимът, влизат 0,015 литра в секунда в събирателната шахта, което е 1,3 кубика в денонощие. При тeзи количества водата изобщо не достига до високите части и до резервоара. Част от селото изобщо няма вода от няколко месеца. Закарали сме водоноски, които се пълнят два пъти в седмицата", обясни Събевски.

Тежко е и положението в село Прелом, където веднъж на четири дни се пуска вода за по три часа, както и в село Брестово, където режимът е още по-строг - по три часа на пет дни.

На воден режим са и жителите на град Тетевен, като водоподаването се спира от 22:30 до 6:00 часа и от 12:30 до 16:30 часа. Другите засегнати от сушата населени места са Глогово, община Тетевен, Горско Сливово, община Летница, Каленик, община Угърчин, както и Ябланица, където през ден има вода.

"В Ловеч и в Плевен винаги е имало проблем с водата. Преди 30-40 години не е имало чак такива засушавания, но тогава консумацията беше по-голяма и на това се дължеше недостигът на вода. Към момента единственото трайно решение за двете области е изграждането на язовир "Черни Осъм", посочи Събевски и добави, че е крайно време този язовир да бъде изграден, тъй като се касае за водоснабдяването на около 200 000 жители.

По думите му по самия водопровод "Черни Осъм" загубите са 5 процента, което е около 15 литра в секунда, а те са достатъчни за три села. Необходима е подмяна изцяло на вътрешната водопроводна мрежа в населените места, където загубите са големи, каза още директорът на ВиК - Ловеч.

Областният управител на Ловеч Дора Стоянова каза за БТА, че за справяне с недостига на вода в Ловеч е необходимо да бъдат взети няколко мерки, които тя е посочила и в писмо, изпратено в края на август тази година до премиера на България Димитър Главчев и до министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите.

Според нея в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места - публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.

Стоянова посочи, че в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод "Черни Осъм" - публична държавна собственост.

По думите ѝ в дългосрочен план най-ефективният начин за решаване на съществуващите проблеми би бил изграждането на язовир на река Черни Осъм и водоподаване посредстом главния гравитачен водопровод.

Тя каза още, че проблемите при експлоатацията на водоснабдителната система и магистралния водопровод "Черни Осъм" са с години нерешени. Водени са множество административни преписки между инстанциите, отговаряно е на непрекъснати жалби от потърпевши лица от различни населени места, описвани са най-засегнати участъци с постоянни аварии.

Има индикативната стойност за изграждане и подмяна на водопровода, определена от експертите на ВиК-дружествата в Ловеч и в Плевен през 2020 година. Финансиране обаче досега няма, а обяснението е, че при наличието на втори общински ВиК-оператор в Троян липсва консолидация на територията на област Ловеч, поради което достъп до европейско финансиране е недопустим, а ползването на заемни средства би довело до драстично нарастване на цените на ВиК-услугите и надхвърляне на прага на социалната им поносимост.

В края на август служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова обяви, че се размразява проектът за изграждане на язовир "Черни Осъм".

Снимка: БТА

Кризисен щаб в община Кочериново иска водният оператор да изпрати мотивирано искане до МОСВ за увеличаване на водните обеми

Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново - "Кюстендилска вода" да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.

Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството "Кюстендилска вода" е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите "Калин" и "Карагьол" с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.

Ако необходимото искане не бъде внесено в срок, кметът на община Кочериново Станислав Горов ще бъде принуден да обяви частично бедствено положение в общината, с цел осигуряване на необходимото водоснабдяване за населението, пише в съобщение на общината, публикувано във фейсбук.

В съобщението е допълнено, че в момента, в който водата е била спряна за община Кочериново, кметът Горов е започнал комуникация с всички ресорни институции, ангажирани с проблема. В началото на седмицата е изпратено официално писмо до отговорните институции с искане за информация относно причините, довели до поредната водна криза, но все още не е получен отговор.

Снимка: iStock by Getty Images

В Ямболско е силно намален дебитът на питейните водоизточници, с язовирите за напояване засега няма проблем

Силно намален е дебитът на питейните водоизточници в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Обемите на язовирите за напояване са с нормални нива към момента. Това съобщиха за БТА от дружествата "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) - Ямбол и от "Напоителни системи" - клон Средна Тунджа.

Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината - от средата на юли до началото на октомври т.г.

"Почти няма село без аварии. Има и села с по пет-шест аварии на ден, с които ВиК дружеството трудно съумява да се справи. Има села, които са без вода по 10- 12 дни, не знам как ще продължава това по този начин", коментира заместник-кметът на общината Гроздан Иванов.

Според него е крайно време държавата да предприеме сериозни мерки за проблемите с водоподаването в цялата страна, а "да не са само едни предизборни обещания и говорене". Иванов подчерта, че трябва да се ускорят тромавите бюрократични процедури за узаконяване на нови водоизточници.

Всички кметове на общини в областта са запознати с проблема с недостиг на питейна вода, те са тези, които издават заповедите за преминаване на воден режим. Към момента такъв е въведен само в село Камен връх, община Болярово, но там ситуацията с водоподаването се нормализира. В някои села са осигурени водоноски, посочиха от ВиК - Ямбол.

Напояването в област Ямбол се осъществява основно от язовир "Жребчево", намиращ се в съседната област Сливен, както и от язовирите "Малко Шарково" и "Двата чучура" ("Кринчовица") в Ямболско, каза за БТА управителят на "Напоителни системи" - клон Средна Тунджа инж. Пламен Иванов. По думите му нивата в язовирите са нормални към момента.

В язовир "Жребчево" са налични 102 млн. куб. м вода, или 25% от общия му обем 400 млн. куб. метра. За информация, през 2020 г. приключихме напоителния сезон с обем 82 млн. куб. м и следващата година отново се напълни язовирът. В язовир "Малко Шарково" има 20 млн. от общия му обем 45 млн. куб. метра, така че и там няма никакви основания за притеснение, посочи още Иванов.

"Очакваме влажна година - декември, януари и февруари да се покачат нивата на язовирите. В момента не се изпускат количества, напояването е приключило. Нямаме притеснения за нивата на този етап, очакваме да имаме един нормален поливен сезон следващата година, както на територията на област Ямбол, така и на област Сливен", отбеляза управителят на "Напоителни системи" - клон Средна Тунджа.

Снимка: БТА/ АП/Emilio Morenatti

Язовир "Асеновец", който снабдява с питейна вода Сливен, е пълен на 43%

В язовир "Асеновец", който снабдява с питейна вода Сливен, има 12,1 млн. куб. м вода, съобщи управителят на "Водоснабдяване и канализация" в Сливен инж. Пламен Трифонов. Полезният обем на язовира е 28 млн. куб. м вода.

На този етап няма основания за тревога от недостиг на питейна вода, посочи Трифонов. Според метеорологичната прогноза има вероятност за валежи през този месец. Има населени места с частичен режим на водата, допълни той.

Сливен се снабдява с питейна вода от язовира и от шахтовите кладенци по река Тунджа, като преобладава водата от кладенците, за да се пази обем в язовира. В миналото е имало години, когато и кладенците са пресъхвали, припомни управителят на водопреносното дружество.

Комисия по обследване от областната администрация е определила техническото състояние на язовир "Асеновец" като добро, каза още инж. Трифонов.

Язовирите в област Разград са пълни наполовина, захранването с питейна и битова вода в региона е чрез кладенци и сондажи 

Язовирите в област Разград са пълни наполовина, а захранването с вода за питейно-битови нужди в региона е чрез кладенци и сондажи, съобщи главният експерт в областната администрация Николай Атанасов. Той посочи още, че водните обекти на територията на областта са в добро техническо и експлоатационно състояние, няма такива в аварийно или предаварийно състояние. "В Разградска област няма язовири, които осигуряват вода за питейно-битови нужди. Всички водни обекти са за рибовъдство и напояване", каза експертът.

Атанасов отбеляза, че всички населени места в област Разград са обезпечени с питейна вода и няма опасност от въвеждането на воден режим или някакви други проблеми с водоснабдяването. Той припомни, че през летните месеци в част от населените места в областта имаше режим на водоснабдяването, но той вече е разрешен. Като основен проблем за липсата на вода в региона експертът изтъкна амортизираната водопроводна мрежа и пропуските в работата на ВиК операторите.