"Досега никой не се е обръщал агресивно към мен. Всеки подхожда мило, помагат ми в магазина, ако не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка", споделя той

Момче от сирийски произход се оказва замесено в побой, възникнал в центъра на София. Той разказа как се е стигнало до него и какво е отношението на българите към мигрантите.

Младият мъж, пожелал да остане анонимен, е от Северна Сирия, на 22 години. Преди две години пристига в България.

На 6 март 19:30 ч. на столичния бул. "Витоша" възникнал спор заради момиче, който прераства в побой между компания от български и сирийски граждани. Един от общо деветимата задържани, в момента на престъплението е и момчето, с което екип на bTV разговаря. Решава само да разкаже за инцидента:

"Бяхме две групи, едната беше така да се каже българска, а другата беше от сирийци, цялата ситуация се разигра много бързо. Аз бях повикан, когато спорът вече бе започнал, звъннаха ми и заварих една разправия за момиче, спонтанно се включих и аз. В началото бе по-скоро приятелски спор, не очаквах, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко започна уж на шега, на игра".

- Но защо се случи така, че тази игра да прерасне в сбиване?

- Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува допринесе за развитието на ситуацията.

- Вие как се озовахте в този сблъсък?

- Познавам се с момичето, заради което е възникнал спорът, с нейните родители, с брат ѝ - те са българи. Там бяха също така мои общи приятели, българи. Аз бях наблизо, във един фризьорски салон и ми написаха есемес да дойда, знам малко български и да помогна на двете групи да се разберат. Предупредиха ме, че започва да се създава напрежение затова тръгнах бързо.

- Колко души бяха вече там?

- Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз основно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.

- Усещате ли, че чрез поведението си сте провокирали реакцията, която е възникнала?

- Когато пристигнах там и видях двете групи, исках да говоря и с двете страни, да се опитам да обясня, че спорът за едно момиче не е причина за бой. Искам да поясня, че групата сирийски граждани, които бяха там също нямаха намерение да се сбиват с нас, всичко се случи спонтанно. Не беше планирано. Никой не беше подготвен за бой. По-скоро неприятелски отношения.

- Често ли се случва така, че да се сбивате поради една или друга причина на обществени места?

- Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди това. Не съм присъствал на подобни групови спорове. Имах истинско желание просто за комуникация, да решим спора. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкова преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна.

- Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на пребиваване сте?

- В момента съм в период на изчакване, подал съм заявление за постоянно пребиваване в страната като бежанец и чакам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой гарант. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при такъв тип семейства. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като собствен син. Вярвайте ми, никъде не съм получавал подобно отношение и уважение. Те са моето българско семейство и им благодаря.

- Защо решихте да дойдете в България?

- Напуснах Сирия, след като станах пълнолетен, за да намеря по-хубав живот и най-вече спокойствие, защото в действителност войната в Сирия не е спирала. Това е живот в постоянен страх, аз не искам да воювам, да убивам. После бях за известно време в Турция, но искам да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой друг не го е правил. Бях директно приет от това българско семейство, бях заобичан на мига и намерих своето спокойствие.

- Казвате спокойствие, забелязали ли сте от страна на гражданите на София специално отношение към Вас през тези две години?

- Една от причините да искам да се установя, да живея и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят убежище. Досега никой не се е обръщал агресивно към мен. Всеки подхожда мило, помагат ми в магазина, ако не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.

- Как приемате това, което се случва през последната седмица. Свързано с все повече протести, сблъсъци между мигранти? 

- Начинът, по който се случват нещата в момента, са немислими. Не трябва да се стига до подобни действия и протести. Вътрешно вярвам, че никоя от страните не иска да приема другата като враг. Чувствам, че спорът не е спор между мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой друг има интерес ние да бъдем представени като агресори, като заплаха. Вярвайте ми, аз не съм заплаха!

- Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?

- Много, искрено съжалявам за това, което се случи. По някакъв начин този спор, това сбиване стана първоизточника на общественото настроение към мигрантите в момента. Тази случка е срамна и за двете страни, но пак Ви казвам като младежи реагирахме буйно, в никакъв случай това обаче не е периодично действие, не е целенасочено и дълбоко в себе си съжалявам, че бях част от него.