Брадвата е изключително мощно средство за много бели, но тя може да се използва за най-добрите решения, коментира доц. Георги Костов

"Сеч" не е мръсна дума, не е нещо лошо. В последните 400 - 500 години човечеството управлява горите, посредством различни видове сечи, за да ги поддържа в добро състояние и благодарение на тези дейности се получава дървесината, която като общество ползваме". Това изтъкна Петър Дишков от Асоциацията на българските ползватели на дървесина, представяйки първия социо-икономически анализ за състоянието на горския сектор.

"Стигнахме дотам всеки един камион с дървесина, който видим по пътищата или където и да е, да го приемаме като нещо лошо, като че ли някой е убил някого", сподели той и подчерта, че "истината е точно обратната - когато добивът е извършван правилно, това помага на гората тя да е в добро състояние и помага на обществото, тъй като всеки има нужда от дом, от мебели и други продукти от дървесина".

Той е категоричен, че трябва да сме непримирими към нерегламентираните сечи и незаконни дейности и апелира за устойчиво управление на сектора, съобразно добрите европейски практики.

Устойчиво управление на горите означава да се добиват до 100% от прираста им, уточни експертът. Когато не управляваме устойчиво горите, природата ни наказва - ако не вършим редовните сечи, идват санитарните сечи, които са вследствие на пожари, нашествия на насекоми или други унищожителни фактори, отбеляза още той.

"При нас годишно между 50 и 100 000 декара изгарят от пожари. Причината е натрупване на дървесна маса в горите, когато не се осъществява сеч - това е барут, който във всеки момент може да се запали", посочи Дишков.

Той алармира за огромни пропуснати ползи от това, че вместо да произвеждаме, внасяме дървесни продукти. По думите му, цифрите са наистина стресиращи.

"Това е ресурс, който би могъл да влезе в българската икономика, създавайки голяма заетост и много голяма стойност", подчерта той.

До 1 милиард лева загуби заради неефективно използване на ресурса

България губи между 500 млн. и 1 млрд. лв. годишно от неефективно използване на горските ресурси. Това показва анализът на горския сектор у нас, изготвен по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина, представящ и сравнения с чуждестранния опит. От бранша настояват за устойчиво управление на сектора и достигане на добрите европейски практики.

Като добра практика в Европа се затвърждава съотношението от 80% добив на дървесина спрямо прираста на гората. Това е масовата практика в Европа. В България обаче се добиват едва 50-55%, което влошава горските показатели и в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът на горите се забавя.

Посочените пропуснати ползи са изчислени на база използване на този потенциал за добив у нас - до 80% на прираста или конкретно за 2022 г. още около 3000 млн. куб. м. дървесина. Отделно добавената стойност за икономиката, която също е пропусната, възлиза на 260 млн. лв. за конкретната година. Сметките за 2021 г. показват още по-сериозни загуби - пропуснати ползи в размер на над 1 млрд. лв. и повече от 30 000 работни места.

2023 година - най-слабият добив от две десетилетия

На този фон, отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база, 8567 в сравнение с 2018 г.

Данните са на Изпълнителна агенция по горите и отразяват справката на транспортираната дървесина с първични превозни билети, т.е. не само отсеченото, но и всички допълнителни мероприятия, при които гората се прочиства след природни стихии, нападения от вредители, пожари и прочие, уточниха от Асоциацията. По-слаби резултати за дърводобива у нас са отчетени последно около 2000 година.

В целия горски сектор, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е около 1% от общата заетост у нас. Този бранш осигурява работа и препитание на хора в планински и полупланински региони, където почти няма друга икономическа дейност и това е може би най-силната спирачка срещу обезлюдяването им. Секторът става все по-непривлекателен заради трудните условия, липсата на инфраструктура, ниско заплащане.

По думите на Дишков - характеризира се с ниска производителност на труда, особено в сферата на дърводобива, остаряла техника, стари технологии, а новите машини трудно навлизат, най-вече заради липса на държавна политика.

Последиците

Драстичното свиване на дърводобива има сериозни икономически последици и за предприятията, които произвеждат хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и фалити, което ще стане ясно в следващите месеци, алармират от Асоциацията.

Дългосрочните последици обаче могат да бъдат още по-сериозни и включват негативи за самата гора, изтъкват експертите от Асоциацията и подчертават, че именно сечите са основният начин за поддържане на горите. Чрез сечите лесовъдите премахват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да растат здрави и силни.

"За да е здрава гората, тези които са компетентни трябва да вървят преди събитията, а не след събитията. Брадвата е изключително мощно средство, с което можеш да направиш много бели, но тя може да се използва за най-добрите решения", коментира зам.-ректорът на Лесотехническия университет доц. Георги Костов.

Екологична алтернатива при Зеления преход?

Дървесината е суровината на бъдещето. Европа лансира активно използването на възобновяеми източници, какъвто е дървесината и търсенето й ще се увеличава покрай декарбонизацията на енергетиката и строителството. От Асоциацията припомнят, че отпадната биомаса може да се използва ефективно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е алтернатива на метала и цимента.

Производството на хартия пък влиза като заместител на пластмасата в опаковките. Gresham House прогнозира, че потреблението на дървен материал ще се увеличи 2,7 пъти до 2050 г., което е увеличение до 3,1% на година.

Търсенето на дървесина ще се увеличава и като резултат от целите за климатична неутралност на ЕС. Горската биомаса осигурява над 60% от ВЕИ енергията в ЕС, сочи докладът.

При този хоризонт, секторът у нас запада, а значението му за икономиката и обществото е силно подценено, отчитат експертите, особено имайки предвид по-високата добавена стойност и производителност в другите страни.

Виждат се само недостатъците - например, че се сече главно в определени зони, които са най-близки и достъпни, а това е така, защото другите са недостъпни, няма горска инфраструктура и подходяща техника. В 30-40% от горите не е влизано от години. Така се натоварват само определени участъци, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, а това е изкривено и неточно, обясниха от Асоциацията.

Потенциалът на България е голям - 39% от територията на страната е заета от гори, 10% са под строга закрила. За последните 100 години горите ни са увеличили два пъти територията си, а само за изминалите 20 години запасът им е нараснал с над 30%. Данните обаче показват също, че прирастът намалява за първи път от 60 години, което е сигурен показател за проблем. Това е загуба на ресурс, но и предпоставка за бъдещи проблеми като пожари, вредители, снеголоми и други.

Правилно стопанисване на горите и работни места

За промяна в общественото разбиране на процесите в гората и за по-широк консенсус около използването на дървесината апелират от Асоциацията на българските ползватели на дървесина.

"Нашият апел е, запознавайки обществото с тези практики, трябва да видим, че бъдещето на нашите гори зависи най-вече от правилното им стопанисване и доброто им управление", каза Дишков.

Според него, трябва да се направи прословутата национална горска инвентаризация. На нейна база, ще може да се планират по-добре дейностите в горите, да се подобрят и дейностите по контрол и санкциониране на нарушенията и да има пълна проследяемост, убеден е той.

"Трябва, където е възможно, да се добиват 80 - 100% от прираста, за да гарантираме че ще оставим горите в добро състояние за бъдещето", каза експертът и предположи: "Теоретично това ще са 25 000 работни места в полупланинските и планински райони; ще заместим 1 млн. куб. м. вносна дървесина и вносни дървесни продукти, ще увеличим експортния потенциал на страната, пожарите ще намалеят, горите ще станат достъпни за хората и ще гарантираме доброто им здравословно състояние".

Решението, според него, е: "Механизиран дърводобив, който когато се прави правилно, е много по-щадящ гората, ефективен, безопасен за човешкия живот и инвестиции в машини, но най-вече в инфраструктура, за да достигнат до гората ,т.е. горски пътища"./3e-news.net