От Софийска градска прокуратура го привлякоха като обвиняем за това, че като Генерален директор на държавното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) умишлено не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество. Антон Гинев е бил генерален директор в Национална компания "Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) от ноември 2006 г. до октомври 2009 г.

Според държавното обвинение от недостатъчната грижа е настъпила значителна щета за предприятието в размер на 927 000 лева. Умишлената безстопанственост е в особено големи размери и представлява особено тежък случай според обвинението, което се позовава на Наказателния кодекс.

„Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева“, гласи чл. 219, а ал.4 дава възможност за увеличаване на наказанието.

Антон Гинев е назначен със заповед на транспортния министър Петър Мутафчиев (в правителството на Станишев – б.р.) от 01 ноември 2006 г. за изпълнителен директор на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

През 2007 г., мотивирана от несъществуваща спешност за ремонт на пътническата гара в Русе, от НК “ЖИ“ е била проведена процедура на договаряне без обявление.

Процедурата е била за извършване на проучвания на деформациите на земната основа на гарата, проектиране, укрепване на земната основа и строително монтажни работи, свързани с укрепването, възстановяването и рехабилитацията на сградата на гарата на обща стойност 3 120 000 лева.

Предвид стойността на средствата, необходими за извършване на тези строителни дейности, е следвало да бъде проведена обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), но генералният директор Гинев, е провел процедура на договаряне без обявление, като е поканил три фирми, се казва в мотивите на обвинението.

За изпълнител е била избрана фирма „Триумф“ ЕООД, контролирана от народния представител Илия Илиев. Останалите две фирми не са допуснати да процедурата поради непълнота на документите, които са представили.

Припомняме, на 7 март т.г. главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета депутата от ДПС на Илия Илиев по разследване за длъжностно присвояване в особено големи размери. Два дни по-късно Илиев сам се отказа от депутатския си имунитет.

Според документите, на 22 октомври 2007 г. Антон Гинев е сключил договор с „Триумф“ ЕООД, като в договора е предвидено, че за проектиране на фирмата ще бъде изплатена сумата от 195 000 лева, а за строително ремонтни дейности – 2 405 000 лева без ДДС.

В рамките на 10 дни след сключване на договора, по разпореждане на Гинев, на фирмата изпълнител е изплатен аванс в размер на 927 000 лева. Т.е. преди изпълнение на каквото и да е действие по договора, на „Триумф“ ЕООД е изплатена цялата сума за проектирането – 195 000 лева, както и 732 000 лева за строително-ремонтни работи (СМР).

Изплащането на аванс за СМР е извършено дори преди откриване на строителна площадка и издаване на необходимия за това акт образец 2а.

По този договор не е извършено никакво действие, а Гинев не е предприел действия по възстановяване на изплатените суми, твърдят от държавното обвинение.

Към момента заместник-министър Антон Гинев е с мярка за неотклонение „Подписка“.

Според прокуратурата, разследването срещу депутата Илия Илиев е довело до повдигане на обвинение на Антон Гинев.

Обвинението на Илиев е за престъпление, според което основното обвинение е: „За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години“.

В хода на разследването са изискани договори с възложител НК “ЖИ“, сключвани с търговци, фактически управлявани от Илия Илиев или негови близки. Въпросният договор е сред тях, като се проверяват всички плащания по договорени ремонтни работи от НК “ЖИ“ и действителното извършване на такива работи на гарови сгради и релсов път.

Прокуратурата продължава разследването.