ВИЗИТКА: Роден на 24.12.1955 г. Председател е на Българската асоциация на микробиолозите, зам.-председател на Научното дружество по микробиология. Член на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология. В момента изпълнява длъжността директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
- Проф. Кантарджиев, няколко области обявиха грипна ваканция. Има ли вече грипна епидемия у нас?
- За страната все още няма обявена грипна епидемия и затова не бива да се всява паника у хората. В някои области има повишена заболеваемост. И тези области по собствено решение обявиха грипна епидемия. Но нека да кажем: нормално е всяка година да има грипна епидемия. Миналата година например имаше доста случаи и нормална заболеваемост. По-предишните две години обаче случаите бяха много малко.

- Това на какво се дължи? Вие със сигурност можете да кажете дали има някаква цикличност при грипа?
-­ Грипът е такова заболяване, при което има различни шамове и всяка година е различно. Вече изолирахме щама AH3N1.

- Можем ли кажем, че тази година грипът ни изненада с мутациите на щама?
-­ Няма нищо изненадващо. От десетина години се познава кой е щамът на грипа, кой вирус ще циркулира. Тази година не беше улучен, но това се е случвало и преди 12 години. От друга страна пък българите не се ваксинират. Така че това не касае българина. По-малко от 2% се ваксинират, така че това не може да повлияе на общата заболеваемост.

- Кога се обявява грипна епидемия?
-­ Три са начините да се докаже има ли епидемия или увеличена заболеваемост. Първият начин е проявата у хората – когато не кашлят в градския транспорт и няма опашки в аптеките, значи няма грипна епидемия. Вторият начин е наблюдение на всички пациенти, които се обръщат за лекарска помощ със симптоми на грип. За това нещо работят 100 души ежедневно. Това са всички РЗИ-та, които съобщават в националния център и тук се прави анализ за тази седмица колко души са отишли на лекар със симптоми на грип. Това изследване се прави от години и то е най-сигурното, за да се знае има ли повишена заболеваемост или няма.

Третото нещо е всички тежко болни, които са със съмнения и симптоми за грип, се изследват в Националната референтна лаборатория и се доказва дали има щамове. Когато има грипна епидемия, едно 70% от случаите, които са изпратени, са с грип. А в момента това са по-малко от 10% от тези изпратени случаи. Това означава, че сега не можем да говорим за увеличена заболеваемост и грипна епидемия.

- Защо българинът не иска да се имунизира от грип? На какво отдавате това отричане на противогрипните ваксини?
- ­ Българинът не се ваксинира на инат. Първо, когато много повтаряш на българина да прави едно нещо, той не го прави. Второ, нещо когато му кажеш, че е важно да го направи, той въобще не го прави. И трето на българина не беше обяснено, че има ваксини и ваксини. Ваксините, които са срещу много опасните микроби, са много добри ваксини и осигуряват имунитет. Защото колкото е по-опасен микробът, толкова по-добра ваксина се прави срещу него. Като например дифтерията. Не е така обаче към условно патогенните микроби, към микроби, които имат по-слаб заразен потенциал. Микробите, които са изменчиви, които не са смъртоносни, опасни, в това число и грипът, за тях много трудно се прави ваксина. Защото когато един микроб не е толкова опасен за човека и толкова смъртоносен, той е генетично различен и циркулират различни типове и подтипове на този микроорганизъм и направата на ваксина към тях е много трудна. Тази година се е случило така. Предишните години не беше така.

- Какви са симптомите на грипа, как да го разпознаем?
- ­ Грипът е тежко заболяване и от него стават чести усложнения като бактериалните пневмонии. Това е заболяване, което е поставено под специален надзор. Грипът започва изведнъж, усещаш часа, когато те е втресло. Грипът е заболяване, което за разлика от другите вирусни инфекции на горните дихателни пътища има кратък инкубационен период – от заразяването до проявата на заболяването има от 1 до 3 дни. Второ нещо, което е характерно за грипа, е, че преди да си развил симптомите, можеш да заразяваш вече.

Грипът започва с тежка симптоматика – болка по ставите, мускулите, в орбитата на очите, светлината е дразнеща. След това в рамките на часове се появява гърлобол, кашлица и висока температура. Високата температура е водещ симптом. Някой ако кихне три пъти не е сигурно, че е грип. Ако грипът се развива бързо, най-важният симптом е от дихателната система. Ако започне учестено дишане и недостиг на въздух, трябва веднага да се търси медицинска помощ.

- Вие заставате ли зад теорията, че постоянно трябва да се стимулира имунната система с различни хранителни добавки или това не добре?
-Аз не заставам зад това да се взимат недоказани хранителни добавки за стимулиране на имунната система. Аз съм противник на постоянното вземане на имуностимулатори и като недоказан факт да се разпространява в обществото. Аз не съветвам никого постоянно да си прави имуностимулация, защото се изтощава организмът и имунитетът може да тръгне в друга посока. Иначе всеки може да даде някой лев на някой професор от БАН, който с бялата престилка, въпреки че 20 години не е виждал пациент и 30 години не е работил, да каже: ето тука едно лекарство, едни чайчета, един сминдух, синя трътка и червена мащерка и лекуват. Такова нещо няма. В напредналите държави, цивилизованите – например в Съединените щати – всяка хранителна добавка има на опаковката един печат, на който пише: държавата не застава зад твърденията на това лекарство, че лекува и стимулира. Защото не е доказано, а ако е доказано, то става лекарствено средство и подлежи на регулация. В България всеки си открива нещо: ами прополиса, лютите чушки. Но не може с люти чушки да си лекуваш грипа. Затова повтарям, каквото е казал Фон Бисмарк: Лъженауката е по-опасна от невежеството. Това особено важи за хора, които излизат да рекламират по телевизията. Ако можеше грипът да се лекува с билки, Америка нямаше да дава луди пари за тамифлу и реленца, щяха да купуват българските билки и зарзавати.

Достатъчно е човек да се храни пълноценно. Да спазваме българските хранителни навици. Моята лична препоръка е да се ядат български туршии. Дълги години именно туршията и киселото зеле бяха единствения източник на витамин C през зимата за българите. Единственото, което трябва да се смени, е да ядем повече риба. Българинът не обича риба, а трябва. За съжаление народът много се влияе от рекламите, с които е заливан всекидневно. И е жалко, че ние, които дадохме на човечеството киселото мляко, сега ядем някакви сурогати и боклуци. Народът е болнав, защото изгуби доверие в лекарите и вярва на една шепа мошеници.

- Трябва ли да посягаме веднага към антибиотиците, като се разболеем от грип?
- ­ За грипа си има три доказани антивирусни лекарства­ двете са за всички видове грип, едното е само за грип А и то в началото на заболяването, защото към него се развива резистентност. Това римантадин, оселтамивир и занамивир. Всички те (под различни търговски наименования) са регистрирани у нас. Те обаче се взимат до 36-ия час от началото на заболяването ­ след това нямат ефект.

- Отмина ли опасността от еболата?
- ­ Опасността от ебола още не е отминала. Министерството на здравеопазването полага усилия да се обучава персоналът на инфекциозните отделения, да се взимат предпазните мерки с еболата и най-вече как да се опакова материалът за изследване. Това е сериозно заболяване. От ебола умират много хора. Процентът на починалите е колкото от нашите хеморагични трески. Превенцията на еболата е да не се пипа кръвта на умиращите и на умрелите.

Източник: в. "Монитор"