Едва 16,5% от българите считат, че изборите през октомври 2024 г. са били свободни и честни, докато 63,2% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Като по-скоро свободен и честен приемат вота само привържениците на победилата партия ГЕРБ. Това сочат данните от национално представително изследване за "Обществени нагласи около скандала с изборите" от независимата ежемесечна изследователска програма "лице в лице" на агенция "Мяра", проведено от 6 до 14 март сред 808 пълнолетни български граждани. В голяма степен периода на проучването съвпада със скандала около преизчисляването на изборните резултати.

От социологическата агенция коментират, че данните не са неочаквани, но са действително негативни на фона на цялостната изследователска практика в България. "Доверието в изборите е исторически ниско. Българите предпочитат машинен вот. Централната избирателна комисия (ЦИК) събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкова негативни са нагласите към Конституционния съд (КС)", обобщават от "Мяра".

Негативно е отношението към ЦИК на 52,3% от анкетираните, позитивно - при 19,9%, а останалите се колебаят. КС събира 37,2% негативни, 30,2% позитивни и 32,6% колебливи нагласи. Така отношението към Централната избирателна комисия се оказва осезаемо негативно. "Това е всъщност честа ситуация в нагласите към български институции, но ясно личи, че ЦИК е с много по-ниско одобрение от КС. Отношението към КС пък е на практика поделено на три между "да", "не" и "не знам" - което в българския контекст е или позитивно свидетелство, или знак за сравнително ниска запознатост", обясняват от социологическата агенция.

Изследването отчита машините като по-скоро предпочитаното средство за гласуване. 17,3% от българите се обявяват за гласуване само с хартиени бюлетини, 36,9% - само с машини, а 30,1% - комбинирано. От "Мяра" отбелязват, че определяща за нагласите по въпроса се оказва възрастта, а не толкова партийните предпочитания. "По-младите и икономически активни искат машините. Дори и да са привърженици на ГЕРБ или ДПС-НН, например - партии, от които традиционно се очакват критики към машинния вот. Така БСП и ДПС-ДПС (АПС) остават рязко различаващи се на общия фон електорати - заради по-високия възрастов състав, там личи и повече желание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията "и двете", посочват от агенцията.

В рамките на проучването експериментално е зададен и допълнителен въпрос с условие - "ако трябва да изберете само едно от двете". 52,5% от анкетираните избират машини, 22,8% - хартия, а останалите се колебаят. "По този показател като че ли двете формации, произлезли от ДПС, остават единствени на общия фон - със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за формацията на Ахмед Доган", отбелязват още от "Мяра".