Григор Димитров може да играе на АТП в София, ако има желание
Интервю на министъра на младежта и спорта Красен Кралев в БЛИЦ. Министърът говори пред Ивайло Крачунов

- Каква е оценката ви за 2018 година по отношение на спортните постижения и очаквате ли да се повторят и през 2019-а?

- Изпратихме най-успешната спортна година от много време насам. И неслучайно, защото всичките реформи и промени, огромният труд, който полагаме, трудът на отделните федерации, най-накрая даде сериозен резултат. Видяхме възраждане на българската борба, видяхме една феноменална вълна от млади спортисти, които се представиха по най-добрия начин на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес. От 24 участника там успяхме да вземем 10 медала и 17 души се класираха в Топ 6 в спортовете си. Младите ни таланти се представиха по великолепен начин в Буенос Айрес.

- Очаквате ли тези постижения да възродят спорта сред младежите в България?

- От много време насам обръщаме внимание на младите атлети у нас. Направихме редица сериозни промени в системата на финансиране на федерациите, в системата на финансирането на елитните атлети. Всички тези млади таланти ще имат стипендия, не бих казал заплата, защото са още в ученическа възраст. Да усетят, че и към тях държавата се отнася както към професионалистите. Така беше и през последните 4 години, защото коренно променихме концепцията за проекто-олимпийския отбор.

- Toва ще се отрази ли на финансирането?

- Федерациите, които имат по-големи успехи през годината, имат увеличение. В Първа група федерации за финансиране, в която влизат бокс, борба, вдигане на тежести, волейбол, лека атлетика, таекуондо и художествена гимнастика, абсолютно всички имат увеличение на бюджетите. Без волейбола, защото там малко се разминахме с очакванията, които имахме с домакинството ни на световното първенство. Представянето не беше това, което се очакваше от целия народ. Но за сметка на това жените влязоха от втора в първа лига, так че има запазване на финансирането на волейболната федерация. Новото е, че каратето вече влиза в първа група след бронзовия медал от световното първенство, което Ивет Горанова успя да спечели. Тя е също изключителен атлет - само на 18 години. Смятам, че тя беше много сериозно подценена и ощетена в анкетата "Спортист на годината", защото не успя да попадне в Топ 10. Имаше и други атлети, които заслужаваха, но не им достигнаха точки. Всички спортове от първа група показаха възход и това ще рефлектира върху бюджета им. Успехите на младежките олимпийски игри също ще се отразят на бюджетите на съответните федерации. От трета група имаме увеличение в катерене и алпинизъм, който вече e олимпийски спорт. Петър Иванов се представи много силно в Буенос Айрес, техният бюджет е увеличен с над 30 процента. Тенисът имаше изключителни успехи при младите.

- БЛИЦ също подкрепя усилията на младите таланти. Направихме в партньорство с Министерството на младежта и спорта обща анкета "Спортист на България до 18 години за 2018-а", за което ви благодаря. Как гледате на нашата класация?

- От години апелирам да се обръща по-голямо внимание на талантите, защото имаме изключително много таланти, но ги губим във възрастта между 18 и 22 години, когато е тежкият сблъсък от преминаването от кадетска възраст при мъжете и жените. Обществото трябва да покаже, че забелязва какво правят тези млади хора, за да защитят честта на България. И би трябвало да подхождаме с адекватното уважение и респект към тях, ако искаме да ги запазим за големия спорт. Много е важно да се правят подобни aнкети - не само да се правят, но да бъдат максимално коректни. Да няма изкривяване, да няма лобиране дали един спортист принадлежи към даден клуб или към друг, както наблюдаваме в някои от другите анкети. Тази форма на анкетата е интересна. Очаквам да видим наистина какво е мнението на читателите. Знам, че много медии ви станаха партньори в анкетата, така че тя е максимално обективна. Хубаво е, че има подобни анкети, които да засвидетелстват уважението към младите, защото една истинска спортна звезда се създава от малък. Трябва от малки да свикнат с обществените отговорности, които имат.

- Mного от нашите спортисти като че ли пренебрегват България - така беше със Сесил Каратанчева, сега и с Григор Димитров. Как си обяснявате това?

- Има и други български спортисти, които са бойкотирали националния отбор. Всеки има право на самостоятелно решение, това са големи, зрели хора. Имат право на решение в кой турнир, специално за тенисистите говоря, да играят или да не играят. Това е тяхно решение, не бих искал да го коментирам. Факт е, че през последните 4 години направихме нещо изключително ценно за българския спорт. От години българските фенове мечтаеха да има професионален тенис турнир от веригата АТП в България. Накрая мечтата им се сбъдна. Вече сме направили така, че този турнир да не зависи от представянето на конкретен тенисист. Тази година се очертава най-силният турнир. Дори имаме амбициите да спечелим наградата за най-добър АТП 250 турнир в света. Това е напълно реално, защото залата е отлична, организацията е отлична. Ще има огромна конкуренция от много добри имена. Тенисистите сами избират София, защото имат отлични препоръки от колегите си, които досега са участвали тук.

- В БЛИЦ разкрихме, че организаторите на София Оупън 2019 пазят една "уайлд кард", която ще бъде дадена в последния момент. Възможно ли е тя да бъде за Григор Димитров?

- Всеки може, и Джокович може да я получи. Всичко зависи от желанието на тенисистите да участват в турнира. Все пак предходната седмица завършва Аустрелиън Оупън и тази "уайлд кард" може би се пази за някoй от големите имена, които няма да достигне до финалната фаза в Мелбърн. Моята информация е, че Новак Джокович ще присъства в България, ако не като участник, то ще даде няколко безплатни уроци на нашите деца, и също да се включи в официалната част от турнира. Организацията до момента е перфектна. Чичо му Горан Джокович е директор на турнира, има огромен опит, справя се по блестящ начин. Също и БФТенис натрупа сериозен опит при организирането на турнири.

- Виждам и усилията на българското правителство да инвестира в инфраструктура и по-точно в строеж на спортни зали и намерения за изграждане на стадиони. В същото време Виктор Орбан построи 14 стадиона в Унгария, възможно ли е поне пет да бъдат изградени у нас?

- Всичко е възможно. Да не забравяме, че допреди първото правителство на Бойко Борисов, абсолютно нито един държавен лев не беше инвестиран в спортна инфраструктура. Всичко беше амортизирано, в лошо състояние. Едва след 2010 година започна да се инвестира в спортна инфраструктура. Това също е част от българския възход в спорта, който наблюдаваме през последната година. Защото, когато няма спортна инфраструктура, децата няма къде да тренират. Амбициите и резултатите, които сме постигнали през последните години са много големи. Продължаваме да инвестираме в спортна инфраструктура не само в големите градове, но и в много малки, които не са областни центрове.

Най-големите и амбициозни проекти са ни за домакинството на младежки олимпийски игри през 2024 година в София, за което получихме покана лично от президента на МОК Томас Бах, което ако се осъществи ще направи така, че Витоша ще има перфектна ски инфраструктура, което ще даде мощен тласък и на икономиката и туризма в района. Получихме покана от премиера на Гърция Алексис Ципрас за съвместно домакинство от четири балкански държави на световното по футбол 2030 година. Както и за 2028 година за домакинство на европейското първенство. Без значение дали ще спечелим тези конкурси, радващото е, че ангажиментите, които имаме - за строеж на минимум четири стадиона с капацитет от по 40 хиляди зрители, ще бъдат изпълнени от българското правителство.

- Възможно ли е държавата да се включи с финансова подкрепа в реновирането на стадионите на ЦСКА и Левски?

- Не мисля, че може да се помага, не са настоявали досега. С ЦСКА имаме разговор, имаме споразумение. Ще си възстановят стадиона със собствени средства. Има много неща, които свършихме с екипа на г-н Ганчев и вървим към финализиране на проекта. Вярвам, че скоро време "армейците" ще се радват на нов стадион. Дайте да не насочваме разговора по посока Левски и ЦСКА. Важното е в София да има нов голям национален стадион. Може да се реконструира "Васил Левски".

- София може ли да домакинства на Суперкупата на Европа?

- Възможно е. В политиката за провеждането на този турнир е да се разширява географията. При наличието на стадион с капацитет от 40 хиляди, който да отговаря на изискванията на УЕФА, разбира се, че трябва лесно да получим домакинство на Суперкупата. Да не подценяваме и силните позиции на Боби Михайлов в УЕФА и ФИФА.

Много хора подценяват това, което е свършил за българския футбол и неговите позиции в международните футболни институции. Най-важното е българските отбори да има къде провеждат срещите си - да има нормални стадиони, охраняеми, с всички удобства, за да може българските майки да водят децата си свободно на мачове. В момента това не може да стане заради липсата на подходяща инфраструктура.

Когато си оправим стадионите, тогава ще се смени и качеството на публиката, която наблюдава българските мачове. Най-важното е децата да могат да гледат любимите си спортисти, любимите си футболисти, за да има на кого да подражават и да се запалят по любимия си спорт. Без подходяща инфраструктура това няма как да се случи./tribune.bg