Българският туризъм отбелязва поредно силно лято, като данните за целия период от между май и септември сочат към паритет с периода от преди кризата при нощувките и значителен ръст на приходите. Силното представяне на сектора за пореден път подчертава извода, че специалните мерки, насочени към подпомагането, отдавна са надживели полезността си и вече трупат предимно негативи.

За целия летен период броят на реализираните в местата за настаняване нощувки за 2024 г. надхвърлят 20,3 милиона - много близо до последната предпандемична година, когато броят им беше 21 милиона. Очаквано, най-активните месеци са юли и август, когато общият брой на нощувките гравитира около 6 милиона, над 3,5 милиона са те през юни, а 3,1 милиона - през септември. Ръстът спрямо 2023 г. е относително скромен - с 0,7 милиона, но въпреки това се запазва положителният тренд. Прави впечатление обаче промяната в структурата на нощувките - наблюдава се траен спад при тези, реализирани от чужденци (12,7 милиона спрямо 15 милиона преди пандемията), но съчетан със значително повишение при тези на българите (7,6 милиона спрямо 5,9 милиона през 2019 година). Това разместване от една страна отразява най-вероятно остатъчните ефекти на ковид-19, комбинирани с тези на войната в Украйна и Брекзит, както и ръста на доходите на домакинствата и доброто състояние на пазара на труда у нас.

Графика: ИПИ

Източник: ИПИ

На фона на догонването в броя нощувки, значителен ръст има в приходите от тях - 1,74 милиарда лева за 2024 г. в сравнение с 1,17 милиарда лева за летния сезон на 2019 г., или общ ръст от 49%. Доколкото този ръст надхвърля кумулативната инфлация през този период, можем да заключим, че при приходите от нощувки има видимо повишение не само в номинално, но и в реално изражение. Тъй като нощувките съставляват приблизително половината от общите разходи за почивка, то означава, че общите приходи на туристическия бранш по груба оценка надхвърлят 3,5 милиарда лева за активния летен сезон на 2024 година.

Графика: ИПИ

Регионалната динамика също е интересна. Докато на национално ниво можем вече да говорим за приближаване на паритет с пред-пандемичния период, то в двете северни морски области - Варна и Добрич - равнището им остава значително над нивата от 2019 година. Бургас, въпреки спада на чуждестранните посетители, е много близо до нивата от преди ковид, а другите области, които привличат значителен брой туристи - столицата, Пловдив, Благоевград, Пазарджик, Смолян - бележат видим ръст. Това е резултат от отместването на фокуса на летния туризъм от морския и по-широкото застъпване на различни модели, най-вече градски туризъм, но и отразява влиянието на големите фестивали и събития, които все по-често съсредоточават посетители в различни точки на страната.

Състоянието и динамиката на туристическия бранш имат не само чисто икономическо значение, особено за регионите, където са основен двигател на местно развитие. През последните години се води постоянен дебат около въвеждането и запазването на различни мерки в подкрепа на туризма, а в момента на дневен ред е задържането на ниската стойност на данъка добавена стойност върху ресторантите. Резултатите на целия туристически сектор обаче - както през миналото, така и това лято - ясно показват, че времето за специални мерки, помощи и отстъпки отдавна е минало, а аргументите в тяхна подкрепа изтъняват с всеки изминал ден.

*Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Материалът е от бюлетина на ИПИ и е публикуван ТУК >>