В съвременната онкология туморните биомаркери играят ключова роля, предоставяйки ценна информация за диагностика, прогноза и персонализирано лечение на раковите заболявания. Как точно тези биомаркери променят подхода към лечението и какви са последните научни постижения в тази област? Как българската научна медицина оказва влияние извън граница и какво е нивото й на месна почва?

Две статии, публикувани за по-малко от половин година в престижни международни списания с висок импакт фактор, е личното и професионално удовлетворение на д-р Георги Димитров като техен водещ автор. И двете статии са посветени на биомаркерите в съвременната медицина и ролята им за подобряване на прецизността при лечението на онкологични заболявания. Разговарям с д-р Димитров за новостите в онкологията и за пътя на един млад български учен към тях.

Д-р Димитров, темите и на двете Ви публикации са посветени на биомаркерите за оценка на ефекта от лечението на онкологично болни пациенти. Това ли е бъдещето на съвременната онкология?

Да, биомаркерите са основен елемент от бъдещето на персонализираната онкология. Те предоставят възможност за прецизно предсказване на ефективността на различни терапии, което не само води до по-добри резултати за пациентите, но и намалява риска от страничните ефекти. Адаптирането на лечението към индивидуалния туморен профил на пациента е революция в медицината и може да промени стандартите на лечение.

Какво всъщност представляват биомаркерите и защо съвременната медицина едва напоследък се "опира" на тях?

Биомаркерите са молекулни индикатори, които характеризират определени тъкани и тумори. Те ни помагат да предскажем как заболяването ще реагира на дадена терапия. Благодарение на напредъка в генетиката и анализирането на големи данни, сега можем по-точно да идентифицираме биомаркери, които служат за предсказване на терапевтичния отговор, прогнозиране на изхода от лечението и избор на специфична таргетна терапия.

В коя сфера на онкологичните заболявания биомаркерите са най-приложими?

Биомаркерите вече са рутинно използвани в лечението на карцинома на белия дроб, гърдата и дебелото черво. Също така играят важна роля при левкемия и други хематологични заболявания, където персонализираната терапия е от критично значение.

Има ли все още болест, в областта на онкологията, при която вие, лекарите, сте безсилни?

Онкологията бележи значителен напредък, но агресивни форми на злокачествени заболявания, като тези на панкреаса и жлъчните пътища, остават сериозно предизвикателство. Въпреки това, иновации като имунотерапията и нови прицелни терапии продължават да подобряват възможностите за лечение.

Защо сравнително малко български специалисти се осмеляват да споделят научните си достижения със своите колеги от Западна Европа?

Причините за това могат да са различни - от недостиг на ресурси до липсата на достатъчна подкрепа за широка научна дейност. Сътрудничеството с международни екипи е ключово за постигане на напредък, и все повече български лекари осъзнават това.

Как гледат на специалистите от България вашите колеги от големите световни научни центрове?

През последните години българските специалисти стават все по-активна част от международните научни общности. Колегите ни от водещи центрове оценяват усилията и експертизата ни, особено когато се доказваме чрез висококачествени публикации и успешни проекти. Въпреки това, България все още има много какво да наваксва по отношение на качеството на научната продукция. Според последни данни от Евростат, България заема първо място в Европейския съюз по брой дипломирани лекари на глава от населението. Освен това, страната е на челни позиции по брой хабилитирани лица, спрямо населението. Въпреки това, нито едно българско висше учебно заведение не се нарежда сред топ 1000 в световните класации. Този контраст подсказва за проблеми в качеството на научната продукция и образование у нас, което е ключов показател за съвременното развитие и международната репутация на една държава.

В Англия ли се запалихте към персонализираната медицина?

Да, обучението ми по генетика в University of Leeds, а след това и в Imperial College London, играе ключова роля за интереса ми към персонализираната медицина. Напредъкът в молекулярната биология, който разкрива сложността на туморите на субклетъчно ниво, даде началото на прецизната медицина - подход, който взема предвид генетичните и молекулярните характеристики на всеки тумор за избор на най-ефективното лечение.

Какво е мнението ви за продължаващото цял живот медицинско образование?

Непрекъснатото образование е задължително в съвременната медицина. Новите технологии и научни открития изискват лекарите да се обучават постоянно, за да предлагат най-доброто лечение. В България обаче липсва системна политика за задължителни продължаващи медицински обучения, което би трябвало да се промени.

Кой ще бъде следващият голям пробив във Вашата област?

Следващият голям пробив ще бъде използването на изкуствен интелект (AI) за анализиране на големи обеми от данни, което ще позволи още по-прецизна персонализация на терапиите. Макар, че AI няма да замени експертите, той ще бъде ценен инструмент за улесняване на процесите и повишаване на ефективността в рутинната практика.

Д-р Георги Димитров завършва генетика в University of Leeds (UK), след което придобива магистратура по изследователска онкология в Imperial College, London, и Медицина в Медицински университет - София, където е отличен със "Златен Хипократ". По време на престоя си в Англия се занимава с туморни манипулации и генетични модификации за разработка на нови противотуморни лекарства в сферата на прецизната онкология. Сертифициран е по имуноонкология от Медицинския университет - Харвард. Това е и основната сфера в която се развива в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".

Новата подрубрика "Научни постижения на български медицински специалисти" цели да запознае читателите на "Здравето ни" с имената на изтъкнати професионалисти, които със своята работа не само развиват медицинската наука у нас, но и оказват значително влияние върху международната медицинска общност. Тези специалисти, посветили години на изследвания и клинична практика, внасят иновации и решения за различни заболявания, които подобряват качеството на живот и здравето на хората. В подрубрика ще представяме техните ключови постижения, изследвания и внедрени технологии, които променят облика на съвременната медицина. Техният труд е ярък пример за това как научният принос може да подобри живота на милиони, както в България, така и по света.