Бюджетът за реклама на българския туристически продукт е отново безумно малък - около 18 млн. лева

„Единствената добра новина за българския туризъм в проектобюджета на Република България за 2023 г., изготвен от МФ, е запазването на 9% ставка ДДС върху туристическите, ресторантьорските и спортните услуги. Бюджетът за реклама на българския туристически продукт е отново безумно малък - около 18 млн. лева.”

Това заяви депутатът Красен Кралев по време на дебатите по Бюджет 2023 в Комисията по туризъм към НС.

Той обясни, че е участвал в множество срещи и разговори с браншовите организации, които имат притеснения относно подготвените промени от МФ, които се очаква да бъдат предложени с проектобюджета 2023 г.

„От направените предложения прави впечатление, че всички точки пряко или косвено са обвързани с получаването или съхранението на пари в брой, установяването на точните количества суми, които се задържат като налични салда от бизнеса, и пренасочването им към банковата система. Това дава индикация, че новият проектобюджет има за цел да подобри приходите в банковата система и да утежни и увеличи разходите на средния и малък бизнес“, счита той.

Според Кралев, ясно се откроява линията на слаб държавен и административен контрол от страна на държавната администрация в лицето на МФ.

„Министерството с всяко ново предложение се опитва да прехвърли контрола върху бизнеса, потребителите и служителите, като привидно всички предложения са за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивата икономика, но всъщност се вижда как държавата е неспособна да се справи с административната тежест и иска същата да бъде прехвърлена като отговорност върху бизнеса“, каза той пред комисията.

В направените предложения на първо място е това за Деклариране на размера на сумите в касите и банките на месечна база в справката декларация по ЗДДС. Предложението на МФ е до 14-то число на по-следващия месец данните да бъдат декларирани и подавани от страна на бизнеса към приходната агенция. Това предложение ще повиши административните разходи, които са заложени от страна на бизнеса за 2023 г., в средата на годината, което ще доведе до непредвидени разходи и затруднения при плащанията.

„Имайки предвид, че всички данни към НАП се подават по електронен път, това би довело до преработка на софтуера, както на бизнеса така и на агенцията, което също ще генерира огромен разход. От страна на МФ няма приложени прогнозни разходи и калкулация на този разход, в какви размери ще бъде и до какво ще доведе като приход за бюджета, нито има направен анализ дали ще бъде оправдан финансово. На второ място се предлага дивидентите да се изплащат само по банков път, независимо от сумата. Тук отново ясно се откроява линията на пренасочване на суми на бизнеса към банковата система, имайки предвид, че сектор ресторантьорство оперира с около 50% от оборота си в брой, като най-вероятно се планира същият да бъде пренасочен към банковата система“, опасява се Красен Кралев.

По последно представените данни от страна на МФ за декларирането и разплащането на дивидент от страна бизнеса ясно се вижда възходяща тенденция, следователно МФ не би следвало да отчита проблем в декларирането и изплащането на дивиденти от страна на бизнеса. Явно сумите драстично са пораснали и се е откроила ясна тенденция за начисление на още около 2% във вид на такси за внасяне, теглене и изплащане на сумите от страна на банковата система, смята той.

На трето място е предложено фирмите с персонал над 50 души да плащат заплатите само по банков път, но за заведения, ресторанти, хотели (туристическия сектор), е заложено независимо от броя на персонала, всички заплати да се изплащат само и единствено по банков път.

„Мотиви за това предложение, което е изцяло и единствено за туристическия сектор, отново няма, нито е направен анализ и разчет за очакваното завишение на прихода към държавният бюджет. Нека припомним, че в туристическия сектор по данни на ЕС и НСИ са заети ниско квалифицирани кадри, същите са служители, който в голяма степен са извън банковата система или имат затруднения при изплащане на вноските си по кредитите поради влошаването на икономическата обстановка в последните 3 години. При така направените предложения ясно се вижда, че държавата в лицето на МФ, иска да включи в банковата система служители и суми, които към днешна дата не са нейни клиенти. Остава неизяснен въпросът до какво завишение в приходната част на държавния бюджет ще доведат тези мерки. Ясно се виждат планирани повишения в приходната част на банковата система и повишения в разходната част за бизнеса, а държавата какво получава?“, пита политикът от ГЕРБ.

На последно място се предлага една повече от абсурдна система: „Ако клиентът не получи фискален бон за предоставена стока или услугата, да не е задължен да я заплаща.”(по пример на Гърция).

„След като е по пример на друга държава-членка на ЕС, защо няма приложени калкулации до какви завишения в приходната част в бюджета на Гърция е довела тази мярка и какви нива на изсветляване на сивия сектор са постигнати след въвеждането ѝ? Не на последно място, така предложената мярка е изцяло дискриминационна. Същата нарушава равноправието между всички участници в икономиката на държавата – като дружествата, служителите, клиентите и отделните браншове в икономиката като цяло. Да, предложената мярка може да бъде обоснована като ефективна и да бъде приложена след анализ за нейната законосъобразност, но следва същата да засяга права и задължения за всички икономически браншове на Р. България, в противен случай тя би била изцяло дискриминираща спрямо лицата, към които е приложена“, коментира още Кралев.