КНСБ представи исканията си към Бюджет 2025. На пресконференция пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че бюджетът за догодина трябва да бъде балансиран с дефицит под 3%., в същото време да не се орязват разходи, а напротив - да се направи фискално пространство да се увеличат доходите.

КНСБ настоява в Бюджет 2025 да се заложат достатъчно средства за провеждането на обща хоризонтална политика по доходите, която да води до поне 10% ръст на заплатите. Заявката за ръст на заплатите идва само две дни след като с решението на Министерски съвет минималната работна заплата от 2025 г. става 1077 лева.

Димитров посочи, че данъчната система не трябва да е източник на приходи, а основен механизъм за създаване на справедливост и намаляване на неравенствата. 1/3 от хората продължават да получават доходи около 1000 лв., изтъкна президентът на КНСБ, като даде пример, че не вижда "преяли пенсионери по улиците" и "хора с увреждания, които са щастливи".

КНСБ иска и радикално да се промени приходната част на бюджета. България е с най-добро съотношение дълг/ БВП, посочи Пламен Димитров.

Предложенията на синдикалната организация в областта на приходната част са: необлагаем минимум на доходите на физическите лица равен на размера на минималната работна заплата за съответната година. Ефектът от него в комбинация с предложението за увеличаване на ставката по ДДФЛ (данъка върху доходите на физическите лица) от 10 на 15% води до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 3750 лв.

Като алтернатива на необлагаемия минимум, може да бъде разгледан вариант със значително повишаване на размерите на данъчните облекчения за работещите семейства с деца;

Промяна в данъчната ставка на корпоративния данък от 10 на 15%;

Използване на единна данъчна ставка по ДДС и възстановяване на временно намалените такива за хляб и ресторантьорски услуги;

Повишаване ставката на данък дивидент на минимум 10%

Останалите предложения по приходната част на бюджета са данък върху финансовите транзакции, дигитален данък, данък "вредни храни", облагане на свръхпечалбите, ежегодно повишаване на максималния осигурителния праг, развързване на всички социални плащания от минималната работна заплата в страната.

КНСБ предлага и политика по доходите. Според КНСБ трябва да се проведе обща хоризонтална политика по доходите, която да води до поне 10% ръст на разходите за "Персонал". Съответните увеличения на заплатите трябва да бъдат обвързани и с резултатите от индивидуалното представяне на работещите.

КНСБ представи и по пера какъв ръст за заплатите искат от Бюджет 2025:

• Предучилищното и училищно образование - 600 млн. лв.;
• За Висше образование - 200 млн. лв.;
• За Земеделие - 102.6 млн. лв.;
• За Култура - 43 млн. лв.;
• За Здравеопазване - 165 млн. лв.;
• За Енергетика - 62 млн. лв.;
• За ЖП транспорт - 75.6 млн. лв.;
• За Градски транспорт - 51.5 млн. лв.;
• За АПИ - 4.2 млн. лв.;
• За БНР - 7.12 млн. лв.

Главният икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов посочи, че европейският дебат е следният - новите европейски правила налагат по-строг финансов контрол и консолидация. Всяка страна трябва да направи 4-годишни планове за по-строга финансова консолидация и още през 2025 г. трябва да се направят 0.4 процентни пункта за намаляване на дефицита в бюджета, посочи Костов. България продължава да е страната с най-много неравенства по отношение на доходите, отчете главният икономист на КНСБ.

"България е на 47-мо място по социални разходи от 164 държави. По способност на данъчното облагане сме на 157 място от 164 държави. Преди България по отношение на данъчното облагане са Ливан, Тринидад и др. Любослав Костов настоя за дискусия за промяна на необходимите промени в данъчната система на България.