Реформите по ПВУ: 40-те процента намаление на емисиите сякаш намира решение, но препъни камък може да се окаже реформата в държавната енергетика

Служебният вицепремиер и служебен министър на финансите Людмила Петкова припомни на депутатите, че правителството беше задължено с решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. да предоговори две ключови реформи от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) - декарбонизация на енергийния сектор и ангажимента за отделянето на "Булгартрансгаз" ЕАД и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ЕАД от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Петкова и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов информираха депутатите за изготвените предложения за изменение на НПВУ, както и по съдържанието на глава REPowerEU и за хода на дискусиите с Европейската комисия по тях.

За декарбонизацията

Съгласно решението на Народното събрание Министерският съвет трябва да предложи отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40 процента до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г. Получено становище на Министерството на енергетиката, че до момента е постигнатото съществено намаление на емисиите и се очаква преизпълнение на заложената в ПВУ цел при съществуващите мерки и политики на пазарен принцип, без допълнителни административни или законодателни намеси, показва, че заложените в Плана цели са изпълними, поради което се предлага запазването им, каза Петкова, цитирана от БТА.

Финансовият министър добави, че се предлага отпадане само на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна. Предложението за промяна в реформата предвижда отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенно преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации при запазване ангажимента за въвеждане на обща граница на емисиите на годишна основа, предвид намалението на емисиите, което се регистрира, каза министърът. Петкова обясни, че предложенията са съобразени с решение на 49-ото Народно събрание от 4 октомври 2023 г., съгласно което МС се ангажира да не ограничава дейността на базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, ако те работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство.

Европейската комисия подчертава, че измененията могат да се приемат, ако българската страна представи предложение за подходящи за пазарните условия финансово-икономически мерки в случай на превишаване на общата горна граница, както и информация относно това как могат да бъдат заложени в нормативната уредба, включително сроковете за това. Необходимо е също така да се предложат допълнителни реформи в глава RePowerEU и да се гарантира ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 г., обясни Петкова.

Служебният заместник-министър на околната среда и водите Виктор Атанасов заяви вчера пред депутатите от комисията по европейски въпроси, че намалението с 40% на емисиите при производството на електрическа енергия е изпълнима цел. Съгласно изнесените данни от него, през 2023 година, включително и първото шестмесечие на тази година, страната е изпълнила заложените цели в плана. Това е така, заради изтеклия този февруари договор за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ "Контур Глобал", а предстоящото изтичане на споразумението с "Ей Е Ес" през 2026 година показва, че е възможно придържането към заложените цели.

В отговор на запитване на депутата Асен Василев от групата на ПП-ДБ, зам.-министър Атанасов каза, че целта за декарбонизация с 40% остава, но тя ще се постигне чрез пазарни механизми, а не чрез прилагане на допълнителни принудителни административни мерки.

Преструктурирането на БЕХ

Във връзка с подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор министър Петкова припомни, че в изпълнение на решението на Народното събрание от януари 2023 г. МС трябва да договори отпадането на ангажимента, свързан с отделянето на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от корпоративната структура на БЕХ. Като алтернативна мярка с еквивалентен ефект българската страна предложи да се включи ангажимент за нормативни промени в рамката в управление на БЕХ, изразяващи се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества в съответствие с принципите на добро управление и насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия, каза Петкова. ЕК заявява категорично, че предложението не представлява реформа с еквивалентен ефект и не може да бъде прието, каза министърът. По-рано за преговорите по темата говори пред депутатите и енергийният министър Владимир Малинов.

Петкова добави, че същевременно е получено посланието, че допълнителните инвестиции в развитие на мрежата, какъвто е проектът Greenabler, предложен от Министерството на енергетиката за глава RePowerEU, са обвързани с изпълнението на ангажимента за отделяне на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от БЕХ. Предложени бяха промени в две инвестиции в сектор енергетика - пилотен проект за комбинирано производство на топлинна електрическа енергия от геотермални източници и пилотни проекти за производство на зелен водород, каза Петкова.

Министърът каза, че от ЕК е била отправена категорична препоръка в главата RePowerEU да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г.

ЕК смята за недопустими по ПВУ инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в срока до 2026 г., изтъкна министър Петкова.