Измамниците на случаен принцип използват телефонни номера на български граждани, които нямат вайбър

Бум на измами по добре позната престъпна схема в сайтове за онлайн продажби. Извършителите се свързват с лица, които предлагат различни стоки с желание да ги закупят, но искат да извършат плащането в специална платформа, в която жертвата въвежда данните на банковата си карта. Как потребителите могат да се окажат с източени сметки, а нищо неподозиращи граждани да се превърнат в измамници?

Мария публикува обява за продажба на гнездо за бебе в сайт за онлайн търговия. Секунди по-късно с нея се свързва потенциален клиент, който призовава комуникацията им да се проведе във вайбър. Там той уверява, че иска да закупи артикула, но предлага алтернативен начин за заплащане и доставка. Отговорът беше:

"Аз съм от Бургас, но куриерът може да вземе стоката директно от вашия адрес, така че дори не е нужно да напускате дома си и да прекарвате цялото време и всички разходи, за които се грижа, получавате плащането още сега" и аз пиша "как става това, с коя куриерска фирма". Отговорът е - сега пускам поръчката, плащам за нея, след което трябва да потвърдите поръчката най-скоро, така че парите да бъдат преведени на вашата карта, а куриера ще се свърже с вас да уточни подробности като адрес, час и ден", обясни Мария пред БНТ.

Клиентът, представящ се за Ана, изпраща и линк за специална платформа, в който жената да въведе данните на банковата си карта. Мария се усъмнява в истинността му, заради което се свързва с поддръжката на сайта за обяви, откъдето я уверяват, че се опитват да я измамят. Така тя остава с непокътната банкова сметка, за разлика от стотиците други потребители у нас, които без да се усетят, въвеждат данните си в платформата.

"Тук тези данни са номерът на картата, докога тя е валидна, пълното име на картодържателя и има един специфичен CV код, който се вписва, за да удостоверим нашите данни. Следващата стъпка, когато излиза ние като допълнителна верификация на нашите данни да напишем салдото, за да се удостовери, че това наистина сме ние", обясни Светлин Лазаров, началник отдел “Дигитални анализи и киберразузнаване”, дирекция “Киберпрестъпност”, ГДБОП.

Така се проверява дали потребителят притежава сума по-висока от 2000 лева - колкото е лимитът за теглене през подобна транзакция. В случай, че наличността надхвърля тази сума, на екрана се появява прозорец за грешка и жертвата трябва да въведе данните си отново. По този начин при всяко въвеждане, измамниците теглят по 2000 лева.

“Киберпрестъпност”, ГДБОП: Имаме случай с над 20 хил. лв. жертва, която всъщност на няколко пъти за няколко дена са й изтеглили пари от проба - грешка, опитайте отново, попълнете пак", обясни комисар Лазаров.

Пътят на парите отвежда в банкови сметки в страни извън Европейския съюз, откъдето редица престъпни групи оперират по тази схема. Въпреки това, техните номера са български, с което именно печелят доверието на жертвите си. Оказва се, че измамниците на случаен принцип използват съществуващи телефонни номера на български граждани, които нямат инсталиран вайбър. Те създават акаунти с тях и ги активират, възползвайки се от уязвимост по процеса на удостоверяване в приложението.

"Когато тръгнат да активират всъщност, реалният потребител не знае, че има неговият телефонен номер вече активен вайбър.

БНТ: Това означава например, че възрастната дама хикс от някое българско село има създаден вайбър изкуствено, чрез който се генерират средства за трети лица?

Всъщност това са хора, които нямат смартфони и са с телефони с копчета или хора на преклонна възраст, които не знаят за това приложение за комуникация, не използват такива неща и съответно техните телефонни номера не са верифицирани с комуникатори", коментира още комисар Лазаров.

За разкриването на извършителите ГДБОП координира действията си с международните ни партньори. Въпреки това достигането до измамниците е трудно, отнеме време, а вероятността хората да получат обратно парите си - почти равна на нула.